Решение № 2056 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16658/2011 г.

Решение № 2056 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16658/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от "Радио ФМ-Плюс " ЕАД, гр. София, представлявано от изп. директор Елена Кискинова, чрез пълномощника-адв. Катя Глушкова-САК, срещу решение № 15012/16.11.2011 г., постановено от ВАС, осмо отделение, по адм. д. № 5143/2011 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил оспорването от "Радио ФМ Плюс " ЕАД, представлявано от изп. директор Елена Кискинова, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 21/23.03.2011 г., издаден от СЕМ и е осъдил жалбоподателя да заплати 100 лв. юристконсултско възнаграждение на Съвета за електронни медии, гр. София. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба от "Радио ФМ Плюс " ЕАД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 21/23.03.2011 г., издаден от Съвета за електронни медии/СЕМ/, с който е определено задължение в размер на 7 923.90 лв. -лицензионни такси на основание чл. 102 от Закона за радиото и нелевизията/ЗРТ/във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност/ТТРТД/. АУПДВ е издаден от компетентния орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ-годишни регистрационни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор за неговата лицензирана програма, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Размерът е изчислен в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Тарифата. Основното възражение на жалбоподателя е, че като лицензиран радиооператор не е осъществявал дейност по притежаваната от него лицензия, но то е неоснователно. Съгласно представените индивидуални лицензии за радиодейност, е лицензиран оператор, с право да създава и разпространява радиопрограма на територии с местен обхват в градовете Кюстендил, Плевен, Сливен, Хасково, Враца, Бургас и Варна. Ако операторът не е извършвал дейността, за която е лицензиран, е следвало да поиска съгласно чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗРТ предсрочно прекратяване на лицензията, което става с решение на СЕМ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ТТРТД, "в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, годишната такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1,пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на СЕМ за отнемане или прекратяване на лицензията". Следва да се посочи, че СЕМ осъществява надзор върху дейността на всички радио и телевизионни оператори. Той не е задължен от закона да следи на коя точно дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя точно дата спира да излъчва програмата. Критерий за осъществяването на дейност е наличието на лицензия или регистрация. Началният и крайният момент на периода, през който се дължи такса, могат да бъдат определени точно единствено по датата на издаване на лицензия и по датата на решението за прекратяване на лицензията. Таксата се дължи до момента на прекратяване или отнемане на лицензията/по аргумент от чл. 8, ал. 4 от Тарифата за ТТРТД/. Лицензирането не се свързва с предоставянето на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Осъществяваната от СЕМ надзорна дейност, предмет на обсъждане, представлява част от дейността му по чл. 20 от ЗРТ, като времевото и дефиниране е от датата на издаване на лицензията, респективно-от датата на решението за регистрация, до датата на решението за прекратяване на лицензията, респективно-до датата на решението за заличаване на регистрацията. То е свдързано с дължимостта на лицензионните такси, които са установени по основание и размер, чрез законови и подзаконови норми. При условие, че лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121,съответно- чл. 122 от ЗРТ, няма законови основания регулирането между лицензирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от установения в закона. Неосъществяването на дейността от жалбоподателя поради липса на лиценз за далекосъобщителна дейност, не е правоизключващ факт по отношение на визираната в чл. 102, ал. 3, т. 3, б."а" дължимост на годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания оператор за спазване на закона и условията, при които е издадена лицензията. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и противоречащо на материалния закон, изразяващи се в следното: Неправилно съдът е приел, че "неосъществяването на дейност от жалбоподателя поради липса на лиценз за далекосъобщителна дейност"не е правоизключващ факт по отношение на визираната в чл. 102, ал. 3, т. 3, б."а" дължимост на годишната такса за надзор върху дейноистта". Според съда "критерий за осъществяване на дейност е наличието на лицензия или регистрация" и " лицензирането не се свързва с предоставянето на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори". Изложените мотиви на съда са в противоречие както със ЗРТ, така и с правната и житейска логика, защото: 1.Таксата, като вид държавно вземане винаги се дължи за предоставяне на някаква конкретна услуга на платеца или за извършването на конкретно действие от държавен орган. Наред с това, таксата има за цел да покрие административно-технически разходи на адм. орган, направени във връзка с осъществяването на съответната услуга или извършването на съответното действие. В този смисъл са мотивите на Конституционния съд, в решение № 11/2003 г. и решение № 10/2003 г. Разпоредбата на чл. 102 от ЗРТ изрично обвързва всички видове такси, дължими по закона, с извършването на конкретно действие или услуга от СЕМ по отношение на радио и телевизионните оператори, като предвижда какви точно разходи следва да покрие съответната такса и постановява, че нейният размер се определя пропорционално на тези разходи. ЗРТ предвижда два вида такси: Първоначална лицензионна такса по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗРТ, която именно представлява такса за самото лицензиране и покрива разходите по проверката на документите и издаване на лицензията. Такса за извършването на конкретни услуги и/или действия от регулаторния орган по чл. 102, ал. 3, т. 3 до т. 7,между които са и годишните такси за надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори, се дължат за реално извършване на конкретни действия от страна на регулаторния орган и покриват разходите за периодичен мониторинг на излъчваната радио- и телевизионна програма и евентуални разходи по образуване и провеждане на административно-наказателно производство в случай на констатирани нарушения.