Решение № 14710 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3640/2014 г.

Решение № 14710 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3640/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Областна дирекция на МВР - Русе против решение № 48 от 20.01.2014 г., постановено по адм. д. № 171 по описа за 2013 г. на Административен съд Русе. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Румен Райков Бонев в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е уважил предявения от Румен Райков Бонев иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като е осъдил ОД на МВР Русе да му заплати на основание чл. 4 във връзка чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сума в размер на 4737.60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, за периода от 27.02.2012 г. до 23.08.12 г., в резултат на отменен административен акт - заповед рег. № з-685/23.02.2012 г. на Директора на ОД на МВР Русе, ведно със законната лихва, считано от 6.11.2012 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 1310.10 лв. - разноски по делото. Решението на Административен съд - Русе е валидно, допустимо и правилно. Производството пред административния съд е било образувано по иска на Румен Райков Бонев против касационния жалбоподател за заплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от издаването и изпълнението на индивидуален административен акт - заповед с рег. № 685/23.02.2012 г. на Директора на ОД на МВР Русе, отменена с влязло в сила съдебно решение на ВАС по адм. д. № 8780/12 г., в размер на 4737.60 лв., изразяващи се в неполученото от ищеца трудово възнаграждение, поради незаконното му отстраняване от длъжност с отменената заповед, за периода от 27.02.2012 г. до 23.08.12 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението на ВАС по адм. д. № 8780/12 г. на 6.11.12 г. до окончателното й изплащане. Съдът е приел, че искът е допустим, доказани са били всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради кето го е уважил в пълен размер. Основното възражение, направено в касационната жалба, което също така е било наведено и пред първоинстанционния съд се отнася до допустимостта на иска. Ответникът по иска е оспорил неговата допустимост, тъй като приел, че в хипотезата на отстраняване от длъжност в рамките на започнало дисциплинарно производство, в каквото се е намирал ищецът, въпросът за обезщетяване на времето през което служителят е бил без работа, поради заповед по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР /отм/, е поставен в зависимост от изхода на дисциплинарното поризводство. В случаите, когато то не завърши със заповед за налагане на дисциплинарно наказание и служителят не е наказан дисциплинарно, органът по назначаването е длъжен да му изплати възнаграждението за времето на отстраняване. Правилно Административен съд - Русе е тълкувал нормата на чл. 234, ал. 3 от ЗМВР /отм/, като е достигнал до верен извод, че тази разпоредба урежда едно задължение на органа по назначаването, като страна в служебното правоотношение да изплати на служителя възнаграждението през времето на отстраняването му от длъжност. На практика нормата урежда задължение за възстановяване на заплата, дължима по силата на съществуващо /непрекратено/ служебно правоотношение. От използваните в законовата разпоредба термини става ясно, че органът по назначаването изплаща не обезщетение, чийто размер се равнява на заплатата за времето на отстраняване, а е длъжен да заплати именно заплатата, задържана /неизплатена/ за времето на отстраняване. Правопораждащите факти за правата по чл. 234, ал. 3 от ЗМВР /отм/ и правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са различни и правоотношенията, възникващи на основание на тези две правни норми са различни. Искът, предявен от ищеца в настоящото производство има съвсем друго фактическо и правно основание. Той се основава на твърдение за нанесени вреди вследствие от отменен по съдебен ред индивидуален адимнистративен акт - заповед по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР /отм/, която заповед има всъщност принудителен административен характер. Вредите, предмет на иска имат имуществен характер, а размерът на търсеното обезщетение се съизмерва с размера на заплатата, която служителят би получил, ако незаконосъобразният акт не е бил издаден. С иска по чл. 1 от ЗОДОВ не се търси заплащане на заплата, а се иска заплащане на обезщетение - престация от различен от заплатата вид. По тази причина правилно съдът е приел, че искът е допустим, а възраженията, наведени от ответника по иска, които се припокриват с тези в касационната жалба на касационния жалбоподател, са неоснователни. Правилни са изводите и за това, че вредоносен резултат от издаване на незаконосъобразната заповед по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР /отм/ е налице и вредата е в размер на брутната заплата за времето от фактическото отстраняване от длъжност до налагане на дисциплинарното наказание. С оглед изложеното, при правилна преценка относно допустимостта и основателността на исковата претенция, решението на Административен съд - Русе следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд