Решение № 4059 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10128/2017 г.

Решение № 4059 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10128/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на: Ъ. А. Н., лично и със съгласието на родителите й - А. Н. М. и Г. Х. М., Н. Е. М. и П. Т. М., всички от гр. И., област- Р., против решение № 51/28.07.2017 г. по адм. дело № 75/2017 г. на Административен съд - Р., с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № ДК-10-СЦР-8/10.04.2017 г. на началника на РДНСК - СЦР, с която е оставено в сила Разрешение за строеж /РС/ № 5/18.02.2016 г. на главния архитект на община И., заедно с одобрения инвестиционен проект за строеж: "Вътрешно преустройство на административни помещения "канцеларии" в стаи за гости", в УПИ II-520, кв. 185 по плана на гр. И., като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на РДНСК- СЦР, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: О. Ф. Ш., редовно призован не се явява. Ответникът: Главен архитект на община- И., редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По постъпилата жалба срещу Заповед № ДК-10-СЦР-8/10.04.2017 г. на началника на РДНСК- СЦР, съдът е извършил проверка за допустимост, както и за наличието на основания за незаконосъобразност на заповедта по чл. 146, т. 1- 5 АПК. При тази проверка е установил, че заповедта е законосъобразен административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и е в съответствие с материалния закон и целта му. Отчел е, че процесния строеж засяга нежилищни помещения в административна сграда, находяща се в УПИ II, кв. 185 на гр. И., като съгласно действащия ПУП за този квартал това УПИ е отредено за "Хотел, административна сграда и магазини", като разрешения строеж съответства изцяло на тези предвиждания. Поради това е отхвърлил възражението на оспорващите за нарушение на чл. 38 и чл. 39 ЗУТ, свързано с липсата на съгласие от тяхна страна при издаване на РС, тъй като разпоредбите имат предвид жилищни и вилни сгради, каквато процесната не е. Съдът е приел е, че тяхното съгласие не е било необходимо и на основание чл. 185, ал. 1, т. 2- 6 ЗУТ, което е съобразено от началника на РДНСК- СЦР. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на началника на РДНСК-СЦР, са правилни. Предмет на заповедта е законосъобразността на РС № 5/18.02.2016 г. на главния архитект на община И., ведно с одобрените към него инвестиционни проекти за строеж: "Вътрешно преустройство на административни помещения "канцеларии" в стаи за гости", в УПИ II-520, кв. 185 по плана на гр. И., издадено на ответника О. Ф. Ш., собственик на канцеларии № 12б, № 13, № 14, № 15, № 16 и № 17 от сградата в това УПИ, отреден "За хотел, административна сграда и магазини" по действащия ПУП, одобрен със заповед № 105/30.06.1998 г. РС е издадено на основание чл. 37, ал. 1 и 2 ЗУТ и чл. 185, ал. 1 ЗУТ, като видно от одобрения инв. проект - част "Архитектура", строежът представлява преустройство и промяна предназначението на описаните по-горе 6 бр. канцеларии, собственост на О. Ш., в стаи за гости. От данните по делото е установено, че строежът засяга само самостоятелни обекти, собственост на ответника О. Ш. в сграда - етажна собственост /ЕС/, както и общи части на ЕС - коридор на втори етаж и обща В и К мрежа, без да се отнемат части от тях и без да се променя предназначението на общите части. Касаторите са носители на право на собственост и на вещно право на ползуване върху друг самостоятелен обект в същата административна сграда, на втория етаж, а именно канцелария № 19, която не граничи непосредствено с канцелариите - предмет на процесното РС, видно от описанието му в нот. акт за дарение № 169/2010 г. По делото не е спорно, че както сградата, така и помещенията в нея - канцеларии, не са жилищни или вилни, а са с обществено предназначение. При тези данни правилни са изводите на съда, че оспорената заповед на началника на РДНСК-СЦР е законосъобразна, тъй като с нея при правилна преценка на фактите и приложимия материален закон е отчетено, че издаденото РС № 5/18.02.2016 г. е също законосъобразно и не подлежи на отмяна. Споделят се изводите на съда, че липсва нарушение на чл. 38 и чл. 39 ЗУТ, поради това, че предмет на строежа са нежилищни помещения в административна сграда, която не се ползва за живеене или за вилни нужди. Споделят се и изводите му, че с издаденото РС за преустройство се променя предназначението на 6 бр. помещения, които поради това че се намират в нежилищна сграда, не се изисква съгласието на останалите етажни собственици, в случая касаторите, по аргумент от чл. 185, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Законосъобразно, както органът, така и съдът, са отхвърлили възраженията им, че такова съгласие е било необходимо, поради засягането на общи части - коридор и "В и К" мрежа на сградата, на основание чл. 185, ал. 1, т. 2- 5 ЗУТ. Съдът е изложил подробни мотиви защо счита, че такова засягане няма, които се възприемат изцяло. С повдигане нивото на коридора на втория етаж и прокарване на нова водопроводна и канализационна инсталация под него и включването й в общата "В и К" мрежа на сградата, обслужваща преустроените 6 бр. канцеларии, не се отнемат общи части на сградата, както и не се променя предназначението им. Тази нова инсталация не засяга по никакъв начин собствения обект на касаторите. Самото преустройство на посочените стаи, чрез направата на нови разпределителни стени, без да се засягат носещи стени и елементи, увеличава общата маса на обекта с 5%, което не се отразява на конструкцията на сградата като цяло. Тези констатации правилно са установени от одобрените проекти по: част "Архитектура", "Конструкция", "ПБЗ", "В и К", "Ел", "ЕЕ" и пр., както и от комплексния доклад за оценка на съответствието. Ето защо неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради отхвърляне на искането на касаторите за назначаване на СТЕ и за допускане на гласни доказателства. Преценката кои доказателствени средства да бъдат допуснати принадлежи на съда. Ако делото не е изяснено от фактическа страна и изводите на съда по съществото на спора не намират опора в събраните доказателства или им противоречат, тогава би могло да се поддържа наличието на такова нарушение, допуснато от съда. В случая обаче не се установяват такива съществени процесуални нарушения. Правните изводи на съда са обосновани и в съответствие със събраните доказателства. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение