Решение № 12586 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15161/2014 г.

Решение № 12586 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15161/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Назъм Назми Азиз с адрес - Затвора гр. Пазарджик срещу решение № 156 от 20.10.2014 г., постановено по адм. дело № 70/2014 г. на Административен съд - Стара Загора. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Стара Загора е бил сезиран с искова молба от Назъм Назми Азиз, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в релевантния период в затвора в гр. Стара Загора, насочена срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора в гр. Стара Загора в периода 24.01.2014 г. - 20.02.2014 г. Твърди, че изпратеното от него на 24.01.2014 г. писмо до Сема Аптиш в гр. Ардино не е било изпратено на адресата, а е било унищожено от служители на ответника. В резултат на тези действия и бездействия за него са настъпили множество негативни емоции и физически дискомфорт - стрес, притеснение, главоболие и безсъние. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения по направените в исковата молба твърдения. Административният съд е мотивирал становището си за неоснователност на исковата претенция, като е приел, че не е допуснато нарушение на регламентирани за служителите на затвора задължения по изпращане на личната кореспонденция на лишените от свобода. Ищецът не е твърдял с исковата молба, както и пред съда да е изпратил писмото с известие - обратна разписка, което би предположило установяване законосъобразност на процедурата по изпращане на кореспонденцията. В случая писмото е лична кореспонденция на лишеният от свобода, който по общия ред го е изпратил наред с друго писмо, за което самият той твърди, че е получено от адресата. Ищецът не е представил доказателства, които да обосноват извод за основателност на твърденията му за извършени фактически действия и бездействия от администрацията на ответника по унищожаване на изпратеното от него писмо. Не са доказани твърденията на ищеца за действия по унищожаване на подаденото от него писмо на посочената дата. След като ищецът не е доказал незаконосъобразни действия и бездействия, то правилно съдът е достигнал до извод, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на обективната отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият касационен състав споделя извода на административния съд по отношение липсата на втората предпоставка от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличието на неимуществените вреди, за които ищецът твърди, че е претърпял. Не е доказано да има и причинно-следствената връзка между твърденията за негативни душевни изживявания и емоции и действията и бездействията на администрацията на затвора. В този смисъл обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения от Назми Азиз иск. Решението на Административен съд - Стара Загора е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение