Решение № 12070 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4336/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. Н. Х. и Н. А. Н., действащи чрез пълномощника адв. Димитрова, против Решение 718 от 04.03.2025 г., постановено по административно дело 614/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването им срещу Решение 1012-04-56#1/30.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане РО-5-04-01628293/17.06.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, и са осъдени жалбоподателите да заплатят на ТП на НОИ Велико Търново съдебни разноски за производството в размер на 150 лв. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е съдебното решение да бъде отменено и да се присъдят деловодните разноски. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Велико Търново, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Маринова, в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. В представено по делото писмено становище излага подробни съображения по същество на оспорването. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за производството на настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касаторите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 1012-04-56#1/30.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане РО-5-04-01628293/17.06.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което д-р А. Н. Х. и д-р Н. А. Н. са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет РМ-5-04-01598652/28.05.2024 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Велико Търново в общ размер на 2 207,69 лв., от които главница в размер на 2061,41 лв. и лихви - 146,28 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд е приел за установено, че д-р А. Н. Х. и д-р Н. А. Н. са били членове на ТЕЛК при МБАЛ Павликени ЕООД. В това си качество същите са издали Експертно решение (ЕР) 91486 от заседание 145/05.07.2023 г. на ТЕЛК, с което на лицето С. Н. К. е определена 54% трайна намалена работоспособност /ТНР/ с водеща диагноза [заличен текст], със срок пожизнен и дата на инвалидизиране 12.05.2022 г. С Решение 3670/21.08.2023 г. медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново е приела ЕР 91486 от заседание 145/05.07.2023 г. на ТЕЛК да бъде обжалвано пред НЕЛК по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето по отношение на оценката на трайно намалената работоспособност /видът и степента на увреждане/ в част 7, т. 15.20 30 %, защото не е коментирана от невролог и липсват визуализиращи изследвания, и по отношение на определения срок /пожизнен/ - чл. 62 от Наредба за медицински изследвания /НМЕ/. С разпореждане [номер]/19.09.2023 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ гр. Велико Търново, на С. Н. К. е била отпусната пожизнена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), считано от 18.07.2023 г., за 54 % ТНР, в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. С ЕР 92603 от заседание 177/29.11.2023 г. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ е отменено ЕР 91486 от заседание 145/05.07.2023 г. на ТЕЛК и е определена нова оценка на трайна намалена работоспособност 48% по причини Общо заболяване със срок от 3 години до 01.07.2026 г. и дата на инвалидизиране 12.05.2022 г. Изложени са мотиви, че няма достатъчно данни и изследвания, потвърждаващи диагнозата [заличен текст], при което от НЕЛК не е определена оценка по част 7, т. 15. За недоказана е приета диагнозата [заличен текст] поради липса на потвърждаващи изследвания, както и проведено лечение на очно заболяване. Това решение на НЕЛК е влязло в сила на 29.12.2023 г. Въз основа на новата оценка на работоспособността, дадена с ЕР на НЕЛК 92603 от заседание 177/29.11.2023 г., с Разпореждане 2112-04-633#14/14.03.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ В. Търново, отпускането на личната пенсия за инвалидност на К. е прекратено, считано от 18.07.2023 г., тъй като не е изпълнена разпоредбата на чл. 72 от КСО за определяне на оценка на работоспособността 50 и над 50 на сто. След извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) за отменени актове на ТЕЛК при МБАЛ Павликени ЕООД е издаден Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01598652/28.05.2024 г. от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Велико Търново. С акта за начет е разпоредено ревизираните лица д-р А. Н. Х. и д-р Н. А. Н., в качеството им на членове на ТЕЛК към МБАЛ - Павликени ЕООД, да възстановят солидарно сумата от 2207,69 лв. - главница и лихви, представляваща неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето С. Н. К., в резултат на отменено ЕР 91486 от заседание 145/05.07.2023 г. на ТЕЛК. Констатациите в ревизионния акт са потвърдени с мотивирано заключение от контролния орган. Разпореждането от 17.06.2024 г. за внасяне на процесната сума, което е било издадено въз основа на акта за начет, е било оспорено от двамата лекари пред директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, който с Решение 1012-04-56#1/30.07.2024 г. е отхвърлил жалбата им и е потвърдил акта на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Велико Търново. Първоинстанционният съд е формирал извод за неоснователност на жалбата, тъй като оспореното решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразено е с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Великотърновският административен съд е посочил, че НЕЛК е констатирала, че дадената от ТЕЛК към МБАЛ - Павликени ЕООД оценка на ТНР на лицето е неправилно определена, тъй като за установената диагноза [заличен текст], липсва извършване на необходимите изследвания, поради което не е следвало да се определя оценка по ч. 7, т. 15 от Приложение 1 към НМЕ за това увреждане. Съдът е счел за недопустимо в развилото се пред него производство да се извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК, както и да подлага под съмнение направената оценка на работоспособността, респ. да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е намерил, че в представения анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган за нарушаване на разпоредбите на чл. 62 от НМЕ относно вида и начина на определянето на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност, като изводите на лекарите (членове на ТЕЛК) не почиват на данни от медицинската документация, тъй като според ЕР на НЕЛК, са определили необосновано по-висок процент ТНР. Пред административния съд не е имало спор по фактите, а само относно наличието на предпоставките по чл. 110, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от КСО да се търси имуществена отговорност на жалбоподателите. След като е направил обстоен анализ на установените факти и относимата правна регламентация, съдебният състав на Административен съд Велико Търново е обосновал извод за наличие на визираните в оспорения акт основания за ангажиране на имуществената отговорност на касаторите. По основния спорен между страните въпрос съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК, тъй като отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК е било законовото основание за изплащане на социалната пенсия за инвалидност според определения процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторите пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторовите възражения са неоснователни. В съответствие с материалния закон е изводът на съда, че е налице нарушение на нормативната уредба, визирано в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Тази разпоредба е приложима при причиняване на щети на ДОО от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на медицинските разпоредби при издаването им . В тези случаи отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно е за реализирането й да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на членовете на ТЕЛК и причинената вследствие на тях щета за фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. Ирелевантни в този контекст към спора за законосъобразност на административните актове са доводите на касаторите във връзка с липсата на виновно поведение на лекарите от ТЕЛК при издаване на ЕР в нарушение на специалната нормативна уредба. По делото не се спори относно това, че настоящите касатори, в качеството си на лекари, са участвали в състава на ТЕЛК към МБАЛ Павликени" ЕООД и са издали ЕР 91486/05.07.2023 г., въз основа на което на лицето С. Н. К. е било разпоредено отпускането на лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване при ТНР 54 %. С отмененото ЕР 91486/05.07.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД е извършена оценка на работоспособността на С. Н. К., като е определена водеща диагноза: [заличен текст], и придружаващи заболявания: [заличен текст]. В мотивите на ЕР на ТЕЛК е записано, че по ч. 9, р. 1, т. 1.2.1 от Приложение 1 от НМЕ се следват 40% ТНР за [заличен текст] без доказани други усложнения от страна на прицелните органи по типа на КДС; по ч. 4, р. 5, т. 2 от Приложение 1 към НМЕ е определена 40% ТНР за [заличен текст] и по ч. 7, т. 15.2 от приложението към НМЕ е определена 30% ТНР за [заличен текст]. Специализираният състав на НЕЛК, след преглед на представените документи е определил краен процент ТНР от 48% със срок от 3 години с дата на инвалидизация от 12.05.2022 г. Според мотивите на експертното решение, съставът на НЕЛК е приел, че липсва медицинска документация, установяваща наличието на третото заболяване, а именно [заличен текст]. Установено е, че тази диагноза не почива на данните от медицинската документация и не може да бъде приета само по наличните ЕМГ данни от 02.06.2023 г. без клинични такива и образни изследвания, поради което съставът на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД незаконосъобразно е определил процента ТНР на С. Н. К.. Обосновано в писмения отговор на директора на ТП на НОИ - Велико Търново се отбелязва, че лекарите са имали възможността по реда на Закона за здравето да обжалват ЕР на НЕЛК, като изложат твърденията си за неговата незаконосъобразност пред съда. В случая това не е сторено и със своето ЕР от 29.11.2023 г. НЕЛК е решил въпроса по същество, като поради необжалването му по съдебен ред този административен акт е породил предвидените в закона последици, довели до отмяна на ЕР 91486/05.07.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД. Недопустимо е да се извършва преоценка на констатациите, дадени във влязлото в сила ЕР на НЕЛК, както и да се подлага под съмнение направената оценка на работоспособността. В актуалната съдебна практика на Върховния административен съд е прието, че тези решения имат характер на експертиза/оценка на здравословното състояние, а различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. В случая членовете на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД - гр. Павликени не са оценили правилно вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинското досие на освидетелстваното лице, както и не са изискали актуални изследвания, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното му състояние. Горепосочените процесуални нарушения водят до извода, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави на ТЕЛК и НЕЛК, а са констатирани непълноти в представената медицинска документация, която членовете на ТЕЛК са игнорирали, като по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Съдът не може в настоящото производство да извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК, и да подлага под съмнение направената оценка на работоспособността, респ. да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР. Експертното решение на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД е отменено с акт на горестоящия орган, който не е обжалван и е придобил стабилитет, заради допуснати от ТЕЛК нарушения или несъбрани своевременно данни за действителното здравословно състояние на лицето към момента на освидетелстването му. Поради това въпросите дали освидетелстваното лице наистина е страдало от всички посочени в ЕР заболявания, и то в степен, обосноваваща съответната определена от ТЕЛК неработоспособност, не могат да бъдат преразгледани в настоящото производство. В съдебното производство е спорен единствено въпросът дали е допуснато "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" при постановяване на отмененото ЕР на ТЕЛК 91486/05.07.2023 г., за да се ангажира отговорността на лекарите по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са определени в приетата, на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, Наредба за медицинската експертиза. Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение 1. Несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение 1 Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправни разпоредби при издаване на акта по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, което е основание за съставяне на ревизионен акт за начет, щом въз основа на незаконосъобразните експертни решения на ТЕЛК са били изплащани лични пенсии за инвалидност по общо заболяване и за социална инвалидност. Материалноправното основание за ангажиране на отговорността в конкретните случаи е възникнало след отмяната на решенията на ТЕЛК и с оглед обстоятелството, че тази отмяна се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. В процесния случай не може да се приеме, че експертната оценка на работоспособността се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят наличната медицинска документация или при липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД, в чийто състав са били д-р А. Х. и д-р Н. Н., са постановили експертното си решение при непълна и липсваща медицинска документация по отношение на определената 30% ТНР за [заличен текст]. В същото време е нарушена и технологията за оценка на ТНР, тъй като не са изследвани всички обстоятелства относно заболяванията на лицето С. Н. К. и не са спазени правилата за определяне на процента ТНР, липсват клинични данни и образни изследвания. Следователно членовете на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД - гр. Павликени незаконосъобразно са оценили вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинското досие на освидетелстваното лице, както и не са изискали актуални изследвания, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното състояние на С. Н. К.. Същото се потвърждава и от последващо издадено ЕР 90460 от заседание 68 от 08.04.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р Д. П. ЕООД гр. Свищов, в което не присъства като установено [заличен текст] по отправна точка ч. 7, т. 15.2 от Приложение 1 към НМЕ. Съгласно чл. 61 от НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. В случая членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и в разрез с нормативно заложените критерии за това, като са установили наличие на заболяване при липса на необходимата медицинска документация. Отмененото като незаконосъобразно решение на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД, в чийто състав са участвали касаторите, е било законовото основание за изплащането на пенсия за инвалидност, според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на ТНР и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи. След като са налице изплатени пенсии на основание отменен акт на медицинската експертиза, издаден от ответниците по касационната жалба, то последните носят отговорност по чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в чл. 110 КСО, възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. С вредите от отменени актове на медицинската експертиза е намаляло реално имуществото на държавното обществено осигуряване. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи за изплатените пенсии, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това настоящият касационен състав приема, че е налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на лекарите специалисти, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено от НЕЛК, и отпуснатата неправомерно въз основа на него пенсия за инвалидност. Последното несъмнено представлява щета за ДОО. Решението на ТЕЛК е породило правни последици, поради и което на лицата, участвали в ТЕЛК, е съставен процесния ревизионен акт за начет, в който параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. В касационната жалба е посочено, че ревизионният акт е насочен срещу трима от членовете на ТЕЛК, като един от тях е починал в хода на производството и са развити аргументи за неприлагане на института на солидарност. В тази връзка следва да се отбележи, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, т.е. тримата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници (арг. чл. 53 от Закона за задълженията и договорите). Без значение е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона (чл. 98, ал. 7 от КСО), защото ако обсъжданото ЕР на ТЕЛК не е било издадено с посоченото по-горе съдържание, тогава и ЛПИОЗ на С. Н. К. не би била отпусната и изплащана недължимо. Неоснователно е и направеното касационно оплакване за нарушени съдопроизводствени правила, каквито нарушения при касационната проверка се оказаха неналични. Производството пред първоинстанционния съд по чл. 118 от КСО във връзка с чл. 145 и следв. от АПК е протекло при съобразени процесуални норми. Служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирала отклонения от критериите в чл. 146, т. 1-5 от АПК, налагащи отмяна на издаденото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет и потвърждаващо го решение, постановено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Анализът на доказателствата и доводите на страните е в съответствие с елементите от фактическия състав на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за имуществената отговорност за причинени на държавното обществено осигуряване вреди. Изводите за ангажиране на отговорността на касаторите са изведени чрез преценка на правилно установените факти и относимите норми на КСО и НМЕ. Предвид гореизложеното тезата, формулирана в касационната жалба, не може да бъде кредитирана. По доводите на касаторите Великотърновският административен съд се произнесъл подробно и аргументирано. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. При споделяне напълно на мотивите на съда, към които касационният състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, проверяваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, платимо от касаторите. На основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на ТП на НОИ Велико Търново, която сума съдът определя в размер от 150 лв., предвид реалната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършеното от юрисконсулта. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение