Решение № 12796 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4527/2020 г.

Решение № 12796 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4527/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане за отмяна предявено от Д. Димитров в качеството му на Кмет на Община Етрополе, чрез адв. В. Ангелова с правно основание чл. 239, т. 3 АПК. Иска се отмяна на влязло в сила решение № 6116/23.04.2019 г. постановено по адм. дело № 815 по описа на Върховен административен съд за 2019 г., с което е отменено решение № 1179 от 29.11.2018 г. постановено по адм. дело № 752/2018 г. на Административен съд София област и вместо него постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Кмета на Община Етрополе срещу заповед № 03-РД/2673 от 27.06.2018 г. издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да обоснове искането си страната се позовава на решение 11631 от 31.07.2019 г., постановено по адм. д. № 11311 по описа на Върховен административен съд за 2017 г., оставено в сила с решение № 2464 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 12413/2019 г. на петчленен състав на Първа колегия на същия съд, с което са отменени текстовете на критерий 4 и критерий 5 от Раздел ІІ на задължителното тълкуване на чл. 36, ал. 1, т. 1 във връзка с Приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 2016 г. за прилагане на подмярка 7. 2 от наредбата приета от Министър а на земеделието, храните и горите. Счита, че след отмяната на задължителното тълкуване е осъществена хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК, тъй като влязлото в сила съдебно решение е основано на акт, който е бил отменен. Обосновава искане решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане при условията на чл. 244, ал. 2 от АПК. Ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, в писмено становище по делото намира искането за недопустимо, като подадено след изтичане на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК. По същество навежда твърдения за неоснователност на искането за отмяна, тъй като се касае за нормативен акт и не е осъществена хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК. Моли искането да бъде оставено без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, VІІ – ми постоянен петчленен състав на Първа колегия, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в законовия срок. Неоснователно е твърдението на ответника, че е пропуснат едногодишният срок от датата на постановяване на решение № 6116 от 23.04.2019 г. постановено по адм. д. № 815/2019 г. на ВАС, който е започнал да тече в деня на обявяването му-23.04.2019 г. Искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 3 от АПК. Процесуалните срокове, в които това може да бъде направено са установени в чл. 240, ал. 1, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата искането се подава в тримесечен срок от узнаване на решението или на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането на решението или на акта за отмяна в сила. Според приложените по делото доказателства решението за отмяна на задължителното тълкуване е обнародвано в Държавен вестник бр. 19 от 06.03.2020 г. Това е началната дата, от която започва да тече срока за предявяване на искането. Искането е подадено на 27.04.2020 г., поради което е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество. Неправилно в становището си процесуалният представител на ДФЗ счита, че искането е подадено извън едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК, тъй като решението чиято отмяна се иска е постановено на 23.04.2019 г. Нормата предвижда различни срокове за предявяване на искането в зависимост от заявеното основание за отмяна. В конкретния случай срокът следва да бъде определен по реда на чл. 240, ал. 1, т. 3 от АПК. Изчисляването на срока е направено в противоречие с нормата на чл. 240, ал. 1, т. 3 от АПК. Началният момент на изчисляване на срока е от влизане в сила на решението или акта за отмяна, а не на решението чиято отмяна се претендира, в конкретния случай това е 06.03.2020 г. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Производството пред Административен съд София Област е образувано по жалба на Кмета на Община Етрополе срещу заповед № 03-РД/2673 от 27.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е отказано финансиране на проектно предложение с ИД № 23/07/2/0.0.0516 на стойност 4 787 024. 13 лв. по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" подадено от Община Етрополе с наименование "Рехабилитация на общински пътища, община Етрополе". Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество, като е приел, че направеното задължително тълкуване от органа на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 във връзка с приложение № 11 има същата задължителна сила както и Наредба № 12, но от друга страна то е направено след приключване на приема на заявленията за подпомагане и не би могло да бъде съобразено от заявителите при изготвяне на проектите им. В конкретния случай и от Община Етрополе. В мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че тълкуването на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 във връзка с приложение № 11 е било стеснително и освен това не съответства на съдържанието на самата норма. При констатирана материална незаконосъобразност на заповедта, същата е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно указания дадени в мотивите на решението. Решението е обжалвано с касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, като е образувано адм. д. № 815 по описа на Върховен административен съд за 2019 г. Тричленният съдебен състав е счел касационната жалба за основателна. С решение № 6116 от 23.04.2019 г. е отменил първоинстанционното съдебно решение, като неправилно, и в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК е решил спора за законосъобразност на акта, като е отхвърлил жалбата на Кмета на Община Етрополе. Постановеното решение съгласно правилото на чл. 223 АПК е окончателно и е влязло в сила деня на постановяването му. Искането за отмяна е направено във връзка с това решение. Заявителят твърди, че то е обосновано на отменените вече критерии 4 и 5, както и направеното от органа задължително тълкуване на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 във връзка с приложение № 11, които са отменени от Върховния административен съд считано от 06.03.2020 г. Предвидените в глава ХІV от АПК процесуални правила за отмяна представляват възможност за защита, който се прилага само в изрично предвидените хипотези на чл. 239, т. 1-6 от АПК. Изброените в нормата основания са изчерпателно посочени и не могат да се тълкуват разширително. В настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 3 от АПК. Разпоредбата се прилага при следните предпоставки: на първо място е необходимо влязлото в сила решение, предмет на отменителното производство, да е основано на съдебен акт или акт на държавно учреждение; втората предпоставка е този акт впоследствие да е отменен. Данните по делото сочат, че в настоящия случай не е налице първата предпоставка. Вярно е, че при постановяване на решение № 6116/23.04.2019 г. съдът се е позовал на задължително тълкуване на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 във връзка с приложение № 11, което в последствие е било отменено. Отмененият акт, на който се основава решението трябва да бъде индивидуален или общ, за да попадне в обхвата на разпоредбата. Задължителното тълкуване е нормативен акт и е извън приложното поле на чл. 239, т. 3 от АПК. за разлика от индивидуалните и общите административни актове, отмяната на подзаконовите такива има действие само за бъдещите правоотношения и не преурежда, нито възстановява висящността на възникналите такива преди обнародването. Последващата отмяна на нормативен акт не може да представлява основание по т. 3 на чл. 239 от АПК. Нормата е била действаща към момент на постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Съдебният акт е съобразен с нея, тъй като тя е била част от действащото позитивно право приложимо към спора. Ето защо в тези случаи, не би могъл да се приложи институтът на отмяната по чл. 239, т. 3 АПК. По тези съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По отношение останалите твърдения наведени в искането същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като по своя характер представляват касационни основания и чрез тях се цели преразглеждане на решението на ВАС. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответната страна, заявителят дължи разноски по настоящото производство, които следва да бъдат определени на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия