Решение № 14940 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4724/2009 г.

Решение № 14940 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4724/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 175 от 18.02.2009 г. по адм. дело № 898/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, първо отделение, ХVIII състав, с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 260001268/15.02.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Хасково, потвърден с решение № 304/18.04.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Киала" ЕООД, гр. Хасково, чрез адв. Захариев поддържа неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалвания резултат, Административен съд - гр. Пловдив е констатирал, че по делото е налице влязъл в сила АПВ № 12875/15.08.2007 г., относим към проверявания данъчен период, който неправилно е преценен от приходните органи. Съдът е приел, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, до изменението й, обн. ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., съгласно която при извършването на ревизия трябва да бъдат съобразени влезлите в сила АПВ, относими към съответните периоди. Признатите с АПВ права на прихващане или възстановяване в следствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само при наличието на основанията по чл. 133 ДОПК и при спазване на чл. 134, ал. 1 ДОПК. Съгласно тази разпоредба единствено компетентен да възложи ревизията е териториалния директор, а не началник сектор "Ревизии и проверки", какъвто е настоящият случай. Липсата на материална компетентност при възлагането на ревизията е довело до нищожност на РА. Решението е правилно. По делото е представен акт за прихващане или възстановяване № 12875 от 15.08.2007 г., с който на "Киала" ЕООД е възстановен надвнесен корпоративен данък за 2004 г. Спорът по делото се свежда до това, след като е налице влязъл в сила АПВ, може ли за същия този период да се издаде РА по реда на чл. 118 и сл. ДОПК или следва да се спази специалният ред, предвиден в раздел II - чл. 133 и сл. ДОПК, касаещ изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Уеднаквената практика на Върховния административен съд приема, че при наличието на АПВ, издаден до 19.12.2007 г. (когато е изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, обн. ДВ, бр. 108 от 2007 г.), впоследствие издаден за същия период ревизионен акт е нищожен. В случая първоинстанционният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния административен съд - първо отделение, който в редица свои решения по подобни казуси е приемал, че както при действието на отменения ДПК, така и при действието на ДОПК (до последното изменение на чл. 129, ал. 3 ДОПК, обн. ДВ, бр. 108 от 2007 г.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила АПВ, който се отнася за същия данъчен период, за да може да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила актове. При наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред по чл. 133 и сл. ДОПК. Съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК, изр. 2, след преценка за наличие на основание за изменение, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалния директор. В настоящия случай този ред не е спазен, заповедта за възлагане на ревизията е издадена от началник сектор "Ревизии и проверки" - лице без властнически правомощия за това. Като е обявил издадения РА за нищожен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК