Решение № 8093 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4559/2008 г.

Решение № 8093 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4559/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по чл. 145 АПК във вр. с чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба на Роберт Тихомиров Петров от гр. Перник, против Заповед № К-1061/21.02.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР и заявление рег. № 3704/20.02.2008 г. е прекратено служебното му правоотношение като началник на сектор отдел "Противодействие на престъпността" към областна дирекция "Полиция" - Перник, по собствено желание. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на приложимия закон и нарушение на административнопроизводствените правила - налице е порок във волята му при депозирането на заявлението за освобождаване от служба по собствено желание поради упражнен натиск. Ответната страна - министърът на вътрешните работи изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната заповед е прекратено служебното правоотношение и жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР по желание на служителя, оформено със заявление рег. № 3704/20.02.2008 г. Съдебният контрол на заповедта за уволнение е ограничена в рамките на посочените в заповедта обстоятелства, налагащи прекратяването на служебното правоотношение и преценката на законосъобразността на заповедта за уволнение следва да се извърши само с оглед на тези обстоятелства при спазване разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, относно предмета на съдебната проверка. Обжалваната заповед е издадена от министъра на вътрешните работи съобразно предоставената му с чл. 246, т. 1 ЗМВР компетентност издава заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители от категория "В", каквато категория е притежавал жалбоподателя при издаването й е спазена законоустановената писмена форма като в съответствие с императивната норма на чл. 269 ППЗМВР в текста й се съдържат: наименованието на органа, който я издава, правните и фактическите основания за прекратяване служебното правоотношение, начинът и срокът за обжалване и изпълнение. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява по собствено желание на служителя. Съгласно чл. 260 ППЗМВР прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР се извършва въз основа на писмено искане на държавния служител до органа по назначаването, чрез началника на съответното структурно звено. В случая по отношение на жалбоподателя Роберт Петров е изпълнена процедурата на чл. 260 ППЗМВР, тъй като видно от заявление рег. № 3704/20.02.2008 г. по описа на ОДП - Перник е видно, че то е отправено до министъра на вътрешните работи като орган по назначаването, съгласно чл. 185 ЗМВР, чрез директора на Национална служба "Полиция", който е заявил своето съгласие с полагането на съгласувателен подпис. Заявлението е собственоръчно написано и подписано от жалбоподателя Петров. От текста на заявлението по недвусмислен начин е изразено желанието на жалбоподателя да бъде освободен от заеманата длъжност с посочено и изписано текстово разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Следователно заповедта е издадена в съответствие с приложимия материален закон. При издаване на обжалвания индивидуален административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а такива нарушения не се сочат в жалбата на Петров. В съответствие с чл. 270, ал. 1 ППЗМВР заповедта е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 21.02.2008 г. и не се е намирал в отпуск в съответствие с чл. 248 ЗМВР. Заповедта е издадена в едномесечния срок съгласно чл. 247, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗМВР. Неоснователен е доводът в жалбата, че е налице порок във волята на жалбоподателя при формулирането и депозирането на заявлението за освобождаване от служба по собствено желание, поради упражнен върху жалбоподателя натиск. Причините, мотивирали жалбоподателя да подаде писмено искане за освобождаване по собствено желание не могат да бъдат предмет на преценка при контрола за законосъобразност на оспорения административен акт. Волеизявлението се формира в субекта вследствие на вътрешното му убеждение и никакви външни фактори не биха могли да го принудят да го направи, ако той не желае това. Съставеното, подписано и подадено заявление, с изявлението, направено в него, представлява писмено доказателство за изразената от подателя му воля. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение на основание чл. 172, ал. 2 АПК