Решение № 4080 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12005/2013 г.

Решение № 4080 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12005/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез процесуален представител, срещу решение № 4724 от 10.07.2013 г. по адм. дело № 6529/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № Л-4411 от 12.06.2012 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Илия Вилев Йорданов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", в качеството му на надзирател в Затвора - гр. София, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Иван Вилев Йорданов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Йорданов е започнало със заповед № Л-2881/17.04.2012 г. на главния директор на ГДИН за извършване на проверка за изясняване дали действията му представляват тежки нарушения на служебната дисциплина, както и дали са деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН. Повод за това е съобщение с вх. № 6609/17.04.2012 г. на началника на затвора в гр. София относно открити при обиск на надзирателя забранени вещи и предмети, дадени му от непозната жена и предназначени за лишено от свобода лице. В изготвена обобщена справка с рег. № 2482/2.05.2012 г. и становище с рег. № 2504/7.05.2012 г. комисията е установила, че с действията си Йорданов, в качеството му на държавен служител в ГДИН, е извършил нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Установено е, че при извършен личен обиск на наказания служител в него са намерени следните вещи: два броя мобилни телефона; един брой батерия за мобилен апарат; два броя прозрачни пликове с неустановен брой бели хапчета и един брой прозрачен плик с неустановен брой светлосини хапчета. Комисията е стигнала до извода, че с поведението си Йорданов е нарушил разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и Главна дирекция "Охрана" (ЕК), както и чл. 294, т. 6 и чл. 315, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Дисциплинарно-разследващият орган е предложил на главния директор на ГДИН да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на Йорданов на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № Л-4411 от 12.06.2012 г. на главния директор на ГДИН. В нея обаче е прието, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани достатъчно доказателства, потвърждаващи информацията, че служителят е посредничил за създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода и други граждани, като им е вършел услуги, както и че държането на мобилни телефони е било по време на службата. Наказанието "уволнение" е наложено единствено заради притежание на белите хапчета Ривотрил, тъй като съдържали наркотичното вещество клоназепам, чиято употреба като лекарствено средство е поставена под контрол. От представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта дисциплинарно наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, тъй като в нея не се съдържат фактическите основания, въз основа на които нарушението на етичните норми и разпоредбите на ППЗИНЗС е квалифицирано като уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съдът е приел, че за да се определи деянието като "уронващо престижа на службата" се изисква неговото проявление да е извън рамките на служебните взаимоотношения и институцията, която представлява служителя и да предизвика неодобрението на останалите членове на обществото. От данните по делото няма доказателства, че извършеното нарушение е станало достояние на трети лица или на лишените от свобода, а само на служителите, които са извършили личния обиск. АССГ е посочил, че заповедта е издадена при неспазване на установената от закона форма и съдържание на административния акт и липса на материалноправните предпоставки по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, поради което я е отменил. Върховният административен съд споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на касатора, че в процесната заповед ясно е посочено фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание. Разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР регламентира задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Органът е бил длъжен да посочи както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания са юридически факти, от които органът черпи упражненото от него право и са необходим отграничителен белег на това право, а липсата им сочи пряко отсъствията им. В заповедта са посочени формално фактическите основания, които са нарушени от държавния служител, но не са обвързани с разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган не е събрал данни и доказателства, от които да е видно, че с действията си Йорданов е уронил престижа на службата, за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Както правилно е посочил АССГ, няма данни за други освен лицата извършили личен обиск на наказания, да са узнали за вещите, които са намерени в него, за да отговаря на разпоредбата за уронване престижа на службата. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че изложените като мотиви факти и обстоятелства не запълват състава на посоченото в заповедта нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 31 от ЕК. Органът не е доказал по какъв начин Йорданов е нарушил цитираните разпоредби - да пази доброто име на институцията; да не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави и да следва поведение, което не уронва престижа на службата. В заповедта не се съдържат мотиви по какъв начин поведението на наказания е станало известно на други лица и е засегнало авторитета на ГДИН. Извършването на определено действие от служител на ГДИН следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от ЕК, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията ГДИН. В тази връзка административният орган не е обсъдил подробно поведението на Йорданов и отражението му върху обществото и ГДИН. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище, както и събраните доказателства представляват хронология на действията, които доказват конкретни действия от страна на Йорданов, но които не са обвързани и няма данни да са в разрез с етичните правила и морала, поради което като правилно решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на Илия Йорданов за присъждане на разноски. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да заплати на Йорданов сумата от 700.00 (седемстотин) лева разноски по делото. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение