Решение № 5996 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7076/2018 г.

Решение № 5996 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7076/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 638 от 03.04.2018 г., постановено по адм. д. № 259 по описа на Административен съд – Б. (АС - Б.) за 2018 г. С него ИА "АА" е осъдена да заплати на Ф. Ферад сумата от 500, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 22-0000248 от 01.08.2017 г., издадено от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") – гр. Б., отменено с Решение № 1640 от 24.10.2017 г. по нахд № 4282 по описа на Районен съд – Б. за 2017 г., влязло в сила на 16.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизането му сила до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, ИА "АА" е осъдена да заплати на Ферад сума в размер на 310, 00 лв., представляващи разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд е приел за доказани претенциите за имуществени вреди без да събере необходимите доказателства. Неправилно също така присъдил лихвата върху сумата на обезщетението считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП № 22-0000248 от 01.08.2017 г. - 16.11.2017 г., както и направените разноски в производството по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Обръща се внимание, че съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по направеното още с отговора на исковата молба доказателствено искане за изискване и прилагане по делото на нахд № 4282 по описа на Районен съд – Б. за 2017 г. Искането било направено с оглед изясняване на обстоятелството дали по това дело е представен договор за правна защита и съдействие, което е от съществено значение за изясняване на делото от фактическа страна. Наред с това, въпреки направеното искане, съдът не дал възможност на настоящия касационен жалбоподател да вземе становище по представения от Ферад едва в съдебно заседание на 07.03.2018 г. договор. Поддържа се, че визираните действия на съда представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на ИИ "АА". По тези съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът – Ф. Ферад, чрез упълномощения адвокат С. И., оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Изрично заявява, че договорът за правна помощ и доказателства за плащането не са представени по нахд № 4282 по описа на Районен съд – Б. за 2017 г., тъй като съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г., постановено по тълк. дело № 7 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд разноски по дела с административно-наказателен характер не се присъждат. Претендират се разноски съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административен съд – Б. е разгледал предявения от Ф. Ферад срещу ИА "АА" за заплащането на обезщетени за имуществени вреди в размер на 500, 00 лв., произтичащи от отменено като незаконосъобразно НП № 22-0000248 от 01.08.2017 г., издадено от началника на ОО "АА" – гр. Б., отменено с Решение № 1640 от 24.10.2017 г., постановено по нахд № 4282 по описа на Районен съд – Б. за 2017 г., влязло в сила на 16.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизането му сила до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Претендирани са и сторените по делото разноски. Установено е от първоинстанционния съд, че с влязло в сила като необжалвано Решение № 1640 от 24.10.2017 г., постановено по нахд № 4282 по описа на Районен съд - Б. за 2017 г. е отменено издаденото от началника на ОО "АА" – гр. Б. срещу Ферад НП № 22-0000248 от 01.08.2017 г. Въз основа на представените пред АС - Б. пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.08.2017 г., първоинстанционният съд приел, че в съдебното производство по обжалване и отмяна на посоченото НП Ферад е ползвал адвокатска защита, осъществена от адв. С. И.. Приел за установено, че между страните било договорено възнаграждение в размер на 500, 00 лв., с начин и срок на плащане – в брой до 23.08.2017 г., а въз основа на представената разписка направил извод, че Ферад е заплатил на адвоката възнаграждението в размер на посочената сума на 21.08.2017 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна в обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявения иск. От правна страна съдът е изложил съображения относно наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ИИ "АА" по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с това приел, че Ферад е претърпял имуществени вреди в размер на сумата по договора и разписката – 500, 00 лв. под формата на претърпени загуби (намаление на имуществото му), заплащайки възнаграждение на адвоката, осъществил процесуалното представителство в производството по обжалване на НП. Посочил, че такова възнаграждение Ферад не би платил, ако отмененото НП не е било издадено, предвид което приел за установена и изискуемата от закона причинна връзка. За да приеме за основателна претенцията за лихва, считано от 16.11.2017 г., когато е влязло в сила решението за отмяна на НП, съдът се позовал на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г., постановено по тълк. д. № 3 по описа на Върховния касационен съд за 2004 г. Предвид изхода на спора осъдил ИИ "АА" да заплати на Ферад сума в размер на 310,00 лв. за сторените разноски. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Предявеният пред АС - Б. от Ферад иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП № 22-0000248 от 01.08.2017 г., издадено от началника на ОО "АА" – гр. Б., правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, неправилни и необосновани на доказателствата по делото са изводите на състава на АС - Б. за основателност на предявения иск, тъй като Ферад не е доказал реално претърпяна вреда, изразяваща се в реалното заплащане на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото НП. За да приеме за основателен предявения иск, първоинстанционният съд не е съобразил и обсъдил, че договорът за правна защита и съдействие, на основание който се претендира настъпването на имуществената вреда, а и разписката за платената сума, са представени едва в производството пред АС – Б. С. е оставил без уважение направеното от процесуалния представител на ИИ "АА" искане за прилагане по делото на нахд № 4282 по описа на Районен съд – Б. за 2017 г., но в случая това не е било необходимо, доколкото още в съдебното заседание, а и в представените в хода на първоинстанционното производство писмени бележки от адв. С. И. е заявено, че "... плащането не е декларирано в АНД 4282/2017 г. " Впрочем същият факт се признава и в отговора на касационната жалба, където се сочи, че договорът и доказателства за плащането не са представени по нахд № 4282/2017 г. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти е била на Ферад. В случая обаче това не е сторено от него – не е доказано, че в съдебното производство по административно-наказателното дело са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, разписки, списък на разноските, фактури, банкови извлечения или други, установяващи договорки за плащане и извършване на такова. Тъкмо обратното. От Ферад се признава неизгодния за него факт, че такива доказателства по посоченото дело не са представени. Следователно, доколкото в това производство не е представен изискуемият по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, недоказана се явява възмездността на положения от адвоката труд, както и уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение. Този извод не се променя на основание представените пред АС – Б. договор за правна защита и съдействие от 18.08.2017 г. и разписка от 21.08.2017 г. Договорът за правна защита и съдействие в частта му, удостоверяваща плащане в брой, е частен свидетелстващ документ с недостоверна дата, предвид което не се ползва с материална доказателствена сила, а съдът е длъжен, при преценка на доказателствената му стойност, да го съпостави с всички събрани по делото доказателства. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че договорът не е представен в съдебното производство, за целите на което би следвало да е съставен. Поради това в случая следва да се приеме, че представянето на този документ и на разписката извън рамките на съдебното производството по административно-наказателното дело, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да бъде отменено, като вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. Въпреки изхода на спора и направеното искане, на ИИ "АА" не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Ето защо искането за присъждане на такова следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение