Решение № 7498 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9675/2011 г.

Решение № 7498 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9675/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Георгиев от с. Лозен, обл. София, против решение № 1923 от 26.04.2011 г., постановено по адм. д. № 1332/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - полицейски орган при 02 РУП на СДВР не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 6742/11.02.2011 г. на полицейски орган при 02 РУП на СДВР, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Георги Иванов Георгиев е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат Административен съд София град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на чл. 63, ал. 1, т. 1 и 8 от ЗМВР, тъй като по делото се установило наличие на данни за извършено престъпление от Георгиев. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, в други случаи, определени със закон. Следователно, за да съответства с изискванията за форма при тази хипотеза в заповедта следва да се посочат и фактическите и правно основания, обосноваващи другите случаи, определени със закона, при наличието на които може да бъзе наложена принудителната административна марка по реда на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Цитираната норма, регламентира хипотези, различни от тези по т. 1 - т. 7 от алинея първа на същия член. Аналогична е разпоредбата и на чл. 62, ал. 1 от ППЗМВР. Тоест във всеки случай на позоваване на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, административният орган следва да посочи и конкретната разпоредба на "другия закон", предвиждащ при настъпването на определени обстоятелства, задържането на дадено лице. Непосочването на този "друг закон", към който препраща т. 8, дава основание да се счита, че заповедта не съдържа правното основание за нейното издаване. Член 59, ал. 2 от АПК дефинира задължителното съдържание на административния акт, когато той се издава в писмена форма. Съгласно т. 4 от нея актът, в частност заповедта задържане на лице, следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Същото предвижда и чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, съгласно който в писмената заповед за задържане на лице се посочва основанието за задържането. Тълкуван във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР води на извод, че задължително в съдържанието на всяка заповед за задържане на лице е необходимо да се посочи правното и фактическо основание за издаването й. В случая това не е сторено, тъй като в оспорената заповед не е посочено нито правното основание за издаването й, а именно това към което препраща чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, нито фактическото основание за това. Следователно заповедта не отговаря на изискването за форма на административния акт, тъй като не съдържа задължителни реквизити - посочване на фактическото и правно основания за задържането на Георгиев. Позоваването само на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР не е достатъчно, за да обоснове обратен на направения извод. Освен това, посочено фактическото основание за задържането на касатора не сочи на обстоятелства, предвидени в закона. Цитирания в административния акт заявителски материал не обосновава налагането на принудителната административна мярка, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че въз основа на същия е образувано досъдебно производство и на жалбоподателя е определена мярка за неотклонение "подписка". Приложените към административната преписка материали сочат на извод за приложимост на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но това основание не е посочено в оспорената заповед и не е обосновано, нито фактически, нито правно. Ето защо изводът на съда, че административният акт е издаден в предписаната от закона форма е незаконосъобразен и необоснован. Нарушението на предписаната от закона форма при издаване на заповедта води и до невъзможност жалбоподателя да реализира правото си на защита, както и до невъзможност съдът да провери съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби на закона. Следователно административния акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма, в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неправилно съдът е обсъждал наличието на хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 1 за издаване на заповедта за задържане, тъй като в същата не са посочени правно и фактическо основание за наличие на тази хипотеза. Законосъобразността на административния акт следва да бъде проверена с оглед описаните в същия фактически и правни основания за издаването му, като е недопустимо съдът да обсъжда наличието на фактически и правни основания за постановяването му, без същите да са посочени в него, както в случая е сторил първоинстанционния съд. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва оспорената заповед да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди СДВР да заплати на Георги Иванов Георгиев направените по делото разноски в размер на 715 лв., от които 15 лв. заплатени държавни такси и 700 лв. изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,