Решение № 8159 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7445/2017 г.

Решение № 8159 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7445/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Й., чрез пълномощника й адв. Н. А., срещу Решение № 117 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 571/2016 г. от Административен съд Д. В жалбата се развиват подробно съображения за неправилност на съдебния акт и се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Не са приложени доказателства, вкл. списък на понесените и претендирани от страната разноски.

Ответната страна - Областна дирекция "Земеделие" - Д., в писмен отговор на подадената жалба, излага съображения за нейната неоснователност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Пред АС - Д. В. Й. е предявила иск срещу ОД "Земеделие" - Д., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който претендира да й бъде признато право на обезщетение за понесени, вследствие на прогласен за нищожен административен акт - Решение № 3908 от 08.12.1999 г. на ПК - с. К., постановено по нейно заявление за възстановяване на собствеността върху земеделска земя в стари реални граници от 20.01.1992 г., имуществени вреди, представляващи дължимата годишна рента за всяка една стопанска година в периода от 01.10.2000 г. до 01.10.2013 г.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил иска, като неоснователен, тъй като не са налице комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и размерът на вредите е останал недоказан.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

I. Липсва пълнота в изложението на фактите по делото.

Въз основа на анализа на приложените по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна следното:

В. Й. е единствена наследница на бившата жителка на с. Т., общ. К. К. Х. Тодорова (поч. 28.02.1976 г.). На 20.01.1992 г. е подала заявление вх. № 2704 до ПК - К. да й бъде възстановено правото на собственост върху земеделски земи - нива от 25 дка и лозе от 2 дка, в стари реални граници, съгласно плана за земеразделяне на с. Т. С Решение № 010 от 07.11.1995 г., взето на осн. чл. 27 ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и Протокол № 3908 от 30.11.1992 г. за определяне на категориите земи, ПК - К. е възстановила правото на собственост на наследниците на К. Х. Т., б. ж. на с. Т., общ. К. върху нива от 26.511 дка, IV категория, в зелището на с. Т., м. "Ибрям чаир", имот № 128027 по плана за земеразделяне, като заверената скица на имота е неразделна част от решението.

В. Й. е подала възражение вх. № 6 от 24.11.1997 г. срещу влезлия в сила план за земеразделяне на землището на с. Т., в съответствие с § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ и срещу решението на ПК по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

С. З. на Министъра на земеделието № РД-46-371 от 09.04.1998 г., във връзка с чл. 26 от ППЗСПЗЗ и на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено да бъде преработен частично влезлият в сила план за земеразделяне за землището на с. Т., общ. К. в масиви с № № 97, 122 и 128 с обща площ 47 дка. Указано е в заповедта измененията на плана да се извършат съгласно изискванията на протокол от 29.12.1997 г., който е изготвен в резултат на постъпили възражения по влезлите в сила планове за земеразделяне срещу решенията на ПК по чл. 14, ал. 3 за землището на с. Т.. Възражението на В. Й. е било уважено, като е предвидено да й се отреди парцел от ОПФ - стопански двор. От имот 097024 са образувани имоти с № № 097085, 097086, 097087 и 097088 в землището на с. Т. ( скица № КО1200 от 07.11.2003 г. на имот № 097024; заповед за замяна № 47 от 25.02.1998 г.).

След обжалването, с Решение № 3908 от 08.12.1999 г., взето на осн. чл. 27 ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и Протокол № 3908 от 30.11.1992 г., ПК - К. е възстановила правото на собственост на наследниците на К. Х. Т., б. ж. на с. Т., общ. К. върху нива от 26.511 дка, IV категория, в землището на с. Т., м. "Бежене", имот № 097085 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 097073 - общински полски път; № 097023 - нива на насл. на Р. С.. Иванова; № 097086 - нива на насл. на Господин Г. Господинов; № 097087 - нива на насл. на Петър И. Йовев; 000183 - общински полски път. В решението не е описана заверена скица на имота.

Пред същата поземлена комисия - К., на 17.02.1992 г., заявление за възстановяване на правото на собственост е подал и Г. Т. Н., представляван от дъщеря си М. Г. С., което е заведено с вх. № 3382 от същата дата. Претенцията е общо за 50 дка ниви (в м. "Нежик" - 30 дка и в м. "Картал кула" - 20 дка). С Решение по Протокол № 3976 от 02.10.1992 г. Поземлената комисия в с. К., ЕКАТТЕ 40097 е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне за 30 дка нива, IV-та категория в м. "Нежик" и за 20 дка нива III категория в м. "Картал кула". С Решение № 010 от 07.11.1995 г., на осн. чл. 27 ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и Протокол № 3976 от 02.10.1992 г., ПК - К. е възстановила правото на собственост на Г. Т. Н., жител на с. Ц., общ. Балчик върху нива от 50.006 дка в землището на с. Т., м. "Бежене", имот № 097024 по плана за земеразделяне, като заверената скица на имота е неразделна част от решението.

След постановяване на решението, от името на собственика, М. С. е извършила прехвърлителни сделки, в резултат на които собственик на нивата от 50.006 дка в землището на с. Т., м. "Бежене" е станал В. С. Г. - нот. акт № 125 от 18.08.1997 г. и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от същата дата. При изповядване на сделката са били представени документ за собственост на продавача - нот. акт № 90/1996 г.; Решение № 010 от 07.11.1995 г. на ПК - К.; скици.

През 2003 г. между В. С. Г. и В. П. Й. възниква спор за собственост, който е бил разрешен с влязлото в сила, на 18.06.2009 г., съдебно решение № 582 от 07.07.2004 г., постановено по гр. дело № 101/2004 г. по описа на РС - Д., съгласно което е признато за установено, че В. С.. Георгиев е собственик на нива с площ от 26.511 дка, четвърта категория, находяща се в м. "Бежене", имот № 097085 по плана за земеразделяне на землището на с. Т., общ. К., с ЕКАТТЕ 72196, представляваща част от бивш имот № 097024 097085 по плана за земеразделяне на землището на с. Т., общ. К. в м. "Бежене" на площ от 50.006 дка. Със същото решение В. Й. е осъдена да заплати на В. Г. обезщетение в размер на 1 272 лева за лишаването му от ползите на посочената нива за периода от 08.12.1999 г. до 01.12.2003 г. (датата на завеждане на исковата молба по чл. 108 ЗС), ведно със законната лихва върху тази сума от 01.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото в размер на 445. 40 лв.

След влизане в сила на съдебното решение В. Й. е завела иск срещу ОС "Земеделие" - Д. за прогласяване нищожността на Решение № 3908 от 08.12.1999 г. на ПК - К., като с влязло в сила, като необжалвано, Решение № 7 от 29.12.2011 г. на РС - Д., постановено по гр. дело № 5341/2011 г., решението на поземлената комисия е обявено за нищожно.

С окончателно Решение № 3908 от 30.07.2012 г., взето на осн. чл. чл. 27 ППЗСПЗЗ, заповед № 430 от 20.07.2012 г. на кмета но общ. К., чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ, Протокол № 3908 от 30.11.1992 г., ПК - К. е възстановила правото на собственост на наследниците на К. Х. Т., б. ж. на с. Т., общ. К. върху пет броя ниви, с обща площ от 26.500 дка, IV категория, в землището на с. Т., имоти № 130001; № 130002; № 130003; № 130004 и № 130006, като заверените скици на така описаните имоти са неразделна част от решението.

От заключението на назначената по делото и приета от съда, като обективна и компетентна, съдебно - счетоводна експертиза, е установено (предвид площта и вида на земеделската земя, цените на рентите за процесния период, местоположението на имота), че на база средна цена на рентата за землище с. Т. обезщетението за исковия период следва да бъде определено на 10 560. 95 лева.

Въз основа на тази фактическа установеност се налага правния извод за основателност на претенцията за присъждане на обезщетение по специалния закон - ЗОДОВ. Като е приел обратното решаващият съд е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени изцяло, а спорът - да се реши на базата на събраните доказателства и изложените по-горе факти.

За да се ангажира безвиновната отговорност на държавата/общината следва да се докаже по безспорен и категоричен начин наличието на елементите от фактическия състав на правната норма, а именно: 1. Отменен, като незаконосъобразен, по съответния ред, административен акт, действие/бездействие; 2. На административен орган или негови длъжностни лица; 3. Постановен или извършени в изпълнение на административната му дейност; 4. Вреда; 5. Пряка причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и незаконосъобразния акт, действие/бездействие. При отсъствието на който и да е от посочените елементи на състава на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Доказателствената тежест е на ищеца, който с всички допустими по закон доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на посочените по-горе елементи.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата:

1. Решение № 3908 от 08.12.1999 г. е постановено от административен орган - ПК К., в изпълнение на правомощията му по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Същото е прогласено за нищожно по съответния законов ред с Решение № 7 от 29.12.2011 г. на РС - Д., постановено по гр. дело № 5341/2011 г. Решението на съда е влязло в законна сила, а съгласно чл. 297 ГПК, приложим субсидиарно в административния исков процес влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ.

1. Вследствие незаконосъобразно издадения административен акт за ищцата е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в невъзможността в периода от 1999 г. до 2012 г. да реализира добиви от възстановената собственост върху земеделската земя от 26. 500 дка под формата на рента, което е нормална последица от отдаването на земите под аренда в Добричкия регион. Съгласно заключението на вещото лице реално раздадената рента за различните стопански години в този регион е различна, като средната стойност по статистически данни за исковия период варира от 70.70 лева (максимална стойност) до 18.02 лева (минимална стойност) или общата стойност на вредата в периода от 01.01.2004 г. до 01.10.2013 г. е определена на 10 560. 95 лева. В този смисъл съдът е допуснал и изменение на иска в проведеното на 06.03.2017 г. съдебно заседание.

1. Пряката причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и незаконосъобразния административен акт, изискуема от закона, също е налице. Вредите за ищцата са пряк и непосредствен резултат от порочния административен акт, по силата на който на г-жа Йовева е възстановена земеделска земя, която четири години по-рано е била възстановена с друг акт, на същия административен орган, на друг правоимащ, а именно Георги Т. Неделчев, който е успял да реализира имуществени ползи за себе си от продажбата на земята. Чрез назначената по делото и неоспорена от страните експертиза ищцата е доказала размера на вредата, която е настъпила за нея в резултат на 20-годишното очакване да получи реално собствеността върху земеделската земя на своята наследодателка в един плодороден и успешен земеделски регион.

При наличието на всички комулативно изискуеми от закона предпоставки, отговорността на държавата, в лицето на ОД "Земеделие" следва да бъде ангажирана. Ответникът следва да възмезди нанесените от нищожния административен акт имуществени вреди.

При така изложените мотиви настоящата инстанция намира предявеният от В. Й. срещу ОД "Земеделие" иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 за основателен и доказан в размер на 10 560. 95 лева. Основателността на иска води до извод за основателност и на претенцията за лихви - от предявяване на исковата молба - 11.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на правния спор претенцията на ищцата за присъждане на понесените по делото разноски е основателна. Съгласно специалната норма на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ: " Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. ". В чл. 80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Такъв списък по делото не е представен. От приложения на л. 8 от адм. дело № 571/2016 г. по описа на АС - Д. договор за правна защита и съдействие е видно, че В. Й. е договорила и изплатила в брой на адв. Н. А. сумата от 1 200 лева възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие., както и сумата от 130 лв. - депозит за изготвянето на експертизата по делото. Внесени са и дължимите държавни такси общо в размер на 15 лева за двете съдебни инстанции, или общо разноските на ищцата възлизат на 1 345 лева, които следва да й бъдат възстановени от бюджета на ответника.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение