Решение № 15462 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2012 г.

Решение № 15462 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 264 от 01.06.2012 г., постановено по административно дело № 989/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, е: 1) отхвърлена жалбата на Тодор Иванов Джонгов от с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, против мотивирано решение № Ж-112#2/11.10.2011 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-1447-1 от 29.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Пазарджик; 2) признат е за неистински трудов договор № 9, с дата от 01.11.2010 г., сключен между фирма "Перфект-НГ" ООД и Тодор Иванов Джонгов, изключен е от доказателствата по делото и е изпратен на Районна прокуратура - Пазарджик ведно с препис от съдебното решение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Тодор Иванов Джонгов, действащ чрез пълномощника си адв. Палев. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане, потвърдено по реда на административния контрол от директора на РУСО - Пазарджик, е отказано на жалбоподателя отпускането на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което жалбата до първоинстанционния съд не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Пазарджик (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Пазарджишкият административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила (противно на твърдяното от касаторовият повереник). При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Неоснователно е оплакването на касаторовия повереник за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая решаващият съдебен състав правилно е разпределил доказателствената тежест и не е допуснал нарушение при изясняване на фактите, което да създава вероятност, че те може да са се осъществили по различен от приетия начин, като с основание не е уважил доказателствените искания за събиране на неотносими към спора писмени и гласни доказателства. Приобщаването към доказателствения материал по делото на извлечение от Регистъра на трудовите договори, касаещо подадени от "работодателя" за оспорващия уведомления по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, като и разпит на поискания от жалбоподателя свидетел, е било ненужно, доколкото още в хода на административното производство е установено и не е опровергано в съдебното производство, че "Перфект НГ" ЕООД гр. Пазарджик през процесния период не е осъществявало дейност и всички работници и служители в него не са осигурени по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Обосновано е прието от съда, че сключеният между Джонгов като работник и "Перфект НГ" ЕООД като работодател трудов договор е неистински (подписан е от друго лице, а не от жалбоподателя). Наличието на друг екземпляр от този договор не изисква и неговото изследване, тъй като то не е противопоставимо на резултата от назначената съдебно-графологическа експертиза по делото. Безспорно е установено, че не е възникнало трудово правоотношение между оспорващия и едноличното търговско дружество, Джонгов не е бил "нает" по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, не е упражнявал трудова дейност и съответно не е притежавал качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ПР на КСО, за него няма внесени и не са дължими осигурителни вноски за времето и сроковете по чл. 54а, ал. 1 от КСО, вследствие на което не са налице и предпоставките за упражняване на правото по чл. 54а, ал. 1 от КСО. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,