Решение № 63 от 10.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2017 г.

Решение № 63 от 10.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска А. Г., Е. Г., Д. Г. и О./К./ Е. Х., граждани на И. и представлявани от адв. П. В. - П. АК Б. са поискали и поддържат искането си за отмяна на Решение № VI-6 от 29.01.2015 г. по В. гр. д. № 757/2012 г. на ОС Бургас, с което е потвърдено решение на районния съд по уважените искове, с които е прието за установено, че И. Ж. Г. и А. С. са собственици на 3/9 идеални части общо, от които 1/9 идеална част за първия и 2/9 идеални части за втория, от описаните недвижими имоти в [населено място], влязло в сила от дата 19.11.2015 г. С допълнителна молба защитата на молителите е уточнено, че искането за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Като ново писмено доказателство е представена "молба за разглеждане на искането за Разпоредба за наследство на покойната Р. П.", подадена на 18.12.2015 г. в Съда по наследствата в И. с искане да се разгледа Заповед за наследство от 14.03.2004 г. от длъжностно лице по наследствени дела [населено място] и окръг, по дело № 168808 на Р. П., с довод, че това писмено доказателство е от съществено значение за правилния изход на делото, предвид на съдържанието и с оглед на броя на наследниците и техните права в наследството. Поддържа се, че въз онова на представената молба и поисканото разглеждане ще се установи от Съда по наследството множеството нарушения при издаването на Заповедта за наследството на Р. П., както и неистинността на този документ, издаден само въз основа на неверни факти, декларирани от А. С. С писмен отговор от ответниците по молбата за отмяна А. С. и И. Г. чрез процесуалния им представител адв. А. Т. - Б. - САК, се оспорва наличие на посоченото от молителите основание за отмяна, възразява се относно качеството на представеното писмено волеизявление "молба" като ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, възразява се, че същото писмено доказателство, доколкото е било от значение за спора по същество след и е от дата 18.12.2015 г., е могло да бъде представено в хода на производството по същество. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия, намира: Молбата за отмяна се поддържа от А. Г., Е. Г., Д. Г. и О./К./ Е. Х., граждани на И., чрез процесуалния им представител от адв. П. В. - П. АК Б. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК въз основа на ново писмено доказателства, а именно "молба за разглеждане на искането за Разпоредба за наследство на покойната Р. П., подадена на 18.12.2015 г. в Съда по наследствата в И. с искане да се разгледа Заповед за наследство от 14.03.2004 г. от длъжностно лице по наследствени дела [населено място] и окръг, по дело № 168808, на Р. П. Молбата за отмяна се поддържа от молителите по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК въз основа на твърдение, че новото писмено доказателство ще установи, че качеството на наследници на ищците по делото на покойната Р. П., признато с решение, чиято отмяна се иска, е направено въз основа на неверена декларация и документ, издаден въз основа на неверни факти, декларирани от А. С. Молбите за отмяна е неоснователна и на двете поддържани основания и като такива следва да бъде оставена без уважение. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК урежда производството за отмяна като извънреден, извънинстанционен способ за контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, с които е разрешен спор по същество. Основанията, въз основа на които може да бъде допусната отмяна на влязло в сила решение са ограничително посочени в чл. 303, ал. 1, т. 1-6 ГПК. Отмяната по чл. 303, ал. 1 ГПК може да бъде поискана само от заинтересованите лица -т. е. от лицата участвали в исковия процес респ. техните правоприемници, обвързани със силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение. Откритите след влизане в сила на решението нови обстоятелства или нови писмени доказателства са предвидени като основания за отмяна на влязло в сила решение с нормата на чл. 303, ал. 1.т. 1 ГПК когато тези доказателства установяват обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на делото, но не са могли да бъдат установени по причина, която не се дължи на бездействието на страната. Наред с изброените изисквания, цитираната разпоредба кумулативно предпоставя и изискването тези нови обстоятелства или нови доказателства да са от съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Представеното по делото с молбите за отмяна ново писмено доказателство - "молба за разглеждане на искане за Разпоредба за наследство на покойната Р. П., подадена на 18.12.2015 г. в Съда по наследствата в И. с искане да се разгледа Заповед за наследство от 14.03.2004 г. от длъжностно лице по наследствени дела [населено място] и окръг, по дело № 168808, на Р. П., не може да бъде квалифицирана като ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Касае се до частен писмен документи, който съдържа отправено от лицата - молители в настоящото производство волеизявление до компетентен държавен орган /юрисдикция/ в чужбина за иницииране на предвидена от закона процедура, с твърдения за факти, който следва да бъдат преразгледани и установени в рамките на това производство. По естеството си писменото доказателство съдържа частно волеизявление за определение факти, а доколкото се твърди, че тези факти не съответстват на действителността, то неистинността им предстои да бъде установена по установен от чуждестранния закон ред. Частното волеизявление като твърдение за факти не е равнозначно на самия факт от обективната действителност. Твърдение за такъв факт наред с искането да бъде установен по ред, визиран в съответното законодателство, без да е категорично установен по съответния за това ред не може да съставлява основания за отмяна по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид на това, че извън цитираната "молба" други нови обстоятелствата, в смисъл на факти, правно релевантни за делото, не се сочат, то настоящият състав на ВКС не може да приеме, че е налице основание за отмяна на влязло в сила решение на поддържаното основание - чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не може да се приеме, че е налице основания за отмяна на влялото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК са визирани няколко фактически състава, при които съдът е формирал решаващата си воля по съществото на спора въз основа на доказателство, което е опорочено поради престъпно действие на участниците в гражданския процес, а именно: 1./ неистинност на свидетелските показания; 2./ неистинност на заключение на вещо лице или 3./ престъпно действие на страната, неин представител или чл. от състав на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно установява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред - т.е. по силата на влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК / чл. 97, ал. 4 ГПК-отм./. В случая след като с молбата за отмяна молителите поддържат, че престъпното обстоятелство - наличие на документ, издаден въз основа на неверни факти, декларирани от А. С., е извършено на територията на друга държава, то редът за установяването му следва да бъде подчинено на чуждия правен ред, а доказването му пред българския съд може да бъде направено само с надлежно заведен с апостил писмен документ . При данните по делото, че е налице само твърдение за извършено престъпно деяние, без постановена присъда или влязло в сила решение, с което да е признато, че писменото доказателство на които е базирано решението на съда, чиято отмяна се иска, е неистински, подправени или предмет на друго престъпно посегателство документ, настоящият състав на ВКС намира, че подадената молба за отмяна не може да бъде уважена и на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия