Решение № 1721 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2019 г.

Решение № 1721 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД със седалище в гр. Пловдив, срещу решение № 3445 от 23.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2978/2018 г. от Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение № Ж-112/21.02.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията), с което по жалба на И. Драганов и А. Драганова, Комисията е дала задължителни указания на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД да удовлетвори искането на жалбоподателите за промяна на използваната електрическа енергия от небитова на битова на обект "офис", находящ се в [населено място], [адрес]. Излага доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска делото да бъде върнато на друг състав на съда за ново разглеждане и алтернативно иска отмяната на решението и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № Ж-112/21.02.2018 г. на КЕВР. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрк. Церовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни – И. Драганов и А. Драганова не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу решение № Ж-112/21.02.2018 г., с което КЕВР е дала задължителни указания на оспорващото дружество да удовлетвори искането на Драганови за промяна на предназначението на използваната електрическа енергия от небитова на битова. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е съобразил легалните дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент", дадени с т. 2а и т. 33а на § 1 от ДР на ЗЕ, които е съпоставил със съответните дефиниции от чл. 1, т. 4 на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, утвърдени с решение № 0 У-013 от 10.05.2008 г. Въз основа на този анализ е приел, че разграничението между двата вида потребители е на плоскостта на нуждите, за задоволяване на които се купува/ползва енергията, а не на плоскостта на характера и вида на обекта, в който се консумира електрическата енергия, като жилищен или стопански. Първоинстаницонният съд е приел, че предвид събраните в хода на делото доказателства, както и с оглед обстоятелството, че обектът се ползва за битови нужди, оспореното решение на КЕВР е законосъобразно. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Съдът правилно е приел, че атакуваното решение е постановено при осъществяване на контролните правомощия на регулаторния орган, визирани в чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. Съгласно последната разпоредба Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. По силата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ в случаите, когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. В случая дадените на доставчика на ел. енергия "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД указания са в изпълнение на предоставените на Комисията правомощия по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ. Същите съответстват и на приложимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното неоснователно е касационното възражение, касателно компетентността на КЕВР да се произнесе по качеството на клиента, определяем като битов или небитов. Съдът се е произнесъл при съобразяване константната практика на ВАС, че разграничението между битов и небитов клиент се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, още повече че тази концепция за разграничаване на различните видове клиенти е залегнала и в одобрените от регулатора общи условия на електроснабдителното дружество. В т. 2а на § 1 от ДР на ЗЕ се определя, че по силата на закона "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а в т. 33а на същия параграф като "небитов клиент" се определя клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В същото време според чл. 1, ал. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроразпределение" АД под понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" се разбира физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а под понятието "потребител на електрическа енергия за стопански нужди" - физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство. Съдът правилно е отсъдил, че с оглед закона и Общите условия на електроснабдителното предприятие, разграничението за определяне на един клиент като битов или небитов е поставено в зависимост единствено от това за какви нужди, съответно битови или стопански, ще се ползва ел. енергията от съответния клиент. Правилно регулаторният орган, а впоследствие и първоинстанционният съд са посочили, че видът и предназначението на обекта, в който се консумира енергията, не е определящ и не играе ролята на разграничителен критерий за това дали един клиент е битов или не. В този смисъл са и решения постановени по адм. д. № 12292/2016 г., адм. д. № 12680/2018 г., адм. д. № 10334/2018 г. и адм. д. № 10084/2018 г. – всички по описана ВАС. От събраните по делото доказателства, се установява, че обектът, не се използва за стопански цели, макар и да е с предназначение "офис". Неоснователно е възражението на касатора за извършени процесуални нарушения поради неуважаване на искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Заключението по последната не би променило констатациите на административния орган. "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД от своя стана не е доказал, че в обекта се осъществява стопанска дейност, което би било предпоставка за фактуриране на потребеното количество електрическа енергия по цени за небитови клиенти. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, а това на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение