Решение № 13480 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11271/2017 г.

Решение № 13480 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11271/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. А. с адрес в [населено място] против решение № 1040/13.06.2017 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 3087/2016 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата му срещу решение № 2153-03-81/28.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ Варна. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Варна чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Варна. С него се отхвърля жалба на А. срещу разпореждане, с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1- 2 КСО. Спорът, съгласно съдържанието на жалбата е определен от съда и се свежда до това каква е категория труд през периода 27.01.1974 г. - 11.06.1979 г. и за това налице ли е осигурителен стаж за периода 18.08.1999 г. -18.08.2000 г., през който се твърди, че е получавано обезщетение за безработица. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Безспорно е, че заеманата в периода 27.01.1974 г. - 11.06.1979 г. длъжност е "ел. монтьор в докове, помпени станции и батапорт" в отдел "Енергетичен" на КЗ "Г. Димитров" Варна. Този стаж е приет от органа от трета категория, тъй като не попада в квалификацията за втора категория по чл. 53 от ПКТП /отм./ да е положен в кораборемонтни и корабостроителни цехове. Съдът е назначил съдебна експертиза и повторна експертиза от заключения на които е установил, че местоизпълнението на трудовата функция е в спомагателните звена на завода, с оглед приетите доказателства по делото, и не се установява и е невъзможност да бъде доказано, че местоизпълнението на трудовата функция е била извършвана в корпусите на завода при ремонт и производство на кораби, а дори да е имало извършване на такава дейност е неустановено времето за което е продължило това изпълнение. Прието е, че характера на работата, изпълнявана от жалбоподателя не установено да е идентична с условията на полагане на труд на длъжност ел. монтьор в кораборемонтен или корабостроителен цех по смисъла на чл. 53 от ПКТП /отм./, поради което трудът следва да се квалифицира като такъв от трета категория, както е приел и административния орган. Относно периода 18.09.1999 г. 0 18.08.2000 г. съдът е установил, че жалбоподателят не е получавал друго парично обезщетение освен еднократното такова по чл. 1 от ПМС № 100/1998 г., поради което периодът правилно не е бил признат за осигурителен стаж. При установеното от фактическа и правна страна съдът е постановил решението си. Решението е правилно. Спорът с касационната жалба е за правилността на решението с оглед приложението на материалния закон относно категорията труд в спорния период. Според нормата на т. 53 от ПКТП /отм./ от втора категория е трудът на електромонтьорите в кораборемонтните и корабостроителни цехове. По делото съдът е установил, че няма длъжностни характеристики, инструктажни книги и други доказателства, свързани с мястото на работа на жалбоподателя, от които да се установи къде е бил полаган трудът му на длъжност "ел. монтьор в докове, помпени станции и батопорт". Спорът е фактически дали това е било спомагателна дейност или се е извършвала в цеховете при ремонт и при изграждане на кораби. Самият жалбоподател посочва в обясненията си, че е участвал в изграждането на временна ел. инсталация при изграждането на кораби, а постоянната инсталация се е изграждала от други лица, но от доказателствата по делото съдът е извел обосновани изводи че това е спомагателна дейност, с временен характер и не е доказано, че е полаган трудът преимуществено в кораборемонтен и корабостроителен цех през цялото работно време или в по голяма част от него. Експертизите предполагат ангажиране на жалбоподателя по окабеляване на новостроящи се кораби, което предположение е с оглед големия брой кораби, произведени през периода, което не може да бъде възприето като обоснован извод за мястото на работа и условията на труд. По отношение на помпените станции е установено, че не се изисква непрекъснато пребиваване в помпеното помещение. По отношение на бригадата от ел монтьори към отдел "Енергомеханичен" експертизата е посочила, че освен като поддържащ персонал на цеховите електроинсталации е привличана и за прокарване на временно електрозахранване на новостроящи се кораби в сухите докове като е посочено, че може да се каже, че минимум две седмици в месеца тази бригада е работила такава дейност в доковете на завод. Тези предложния на експерта правилно не са кредитирани от съда при липса на други доказателства във връзка с тези факти, тъй като категоризирането на труда е с оглед вредностите и тежестите при полагането му и правният извод не може да почива на предположения. Правилни са и изводите относно другия спорен периода за който по категоричен начин се установява, че не е получавано обезщетение за безработица освен еднократното. При тези съображения правилно съдът е приел жалбата за неоснователа и като такава я е отхвърлил, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение