Решение № 1371 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2021 г.

Решение № 1371 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане срещу Решение № 5289/31.08.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 4329/2021 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № ЧР-210/05.03.2021 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е осъществил контрол на правилността на оценката, въпреки изложените от него съображения, че на съдебен контрол подлежи единствено процесът на оценяване, но не и правилността на оценката. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че няма и не могат да бъдат установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, приложени от административния орган в процеса на поставяне на годишната оценка. Оспорва се изводът на съда, че оценяващият ръководител не е изготвил оценката въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Твърди, че това противоречи на събраните доказателства. Съдът не е коментирал възражението на служителката, изложените в него аргументи и претенции, не е обсъдена и поставената от контролиращия служител оценка. Счита, че съдебното решение е немотивирано, тъй като не са разгледани всички представени доказателства и мотиви по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, разгледани са нерелевантни обстоятелства – получените от служителката оценки за предходните години, повишаването в ранг на служителката. Счита, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви, като част от тях изключват отмяната на заповедта. От една страна съдът бил посочил, че са спазени всички етапи от процедурата по оценяване, а заповедта е отменена поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, в съответствие с материалния и процесуалния закон, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта на закона, поради което съдебното решение е неправилно. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Кехайова. Ответникът по касация – И. Б. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена молба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от адв. Карапетров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е била Заповед № ЧР-210/05.03.2021 г. на изпълнителния директор на АСП, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на И. Б. с АСП, за длъжността "главен експерт", в отдел "Счетоводство и плащания", дирекция "Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция", поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността. По делото от фактическа страна е установено следното: И. Б. заема длъжността "главен експерт", в отдел "Счетоводство и плащания", дирекция "Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция" от 31.03.2015 г. На 01.04.2015 г. на И. Б. е връчена срещу подпис длъжностна характеристика за длъжността "главен експерт", в отдел "Счетоводство и плащания", дирекция "Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция". Със Заповед № ЧР-1-271/19.03.2020 г. на изпълнителния директор на АСП И. Б. е повишена в ранг І младши, считано от 01.04.2020 г. За периода на оценяване 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. е изготвен Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции – Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата), наричан за краткост "Формуляра". Във Формуляра е посочен индивидуалния работен план с описание на целите, периода на изпълнението и изискванията/критериите за изпълнението. С тази част на Формуляра Б. е запозната на 13.01.2020 г. Втората част на Формуляра отразява междинната среща проведена на 17.07.2020 г. Коментарът на оценяващия ръководител е, че "през отчетния период служителят е изпълнявал поставените му задачи". Тази част от Формуляра е подписан от Б.. Третата част на Формуляра касае годишната оценка на изпълнението, която оценяващият ръководител е определил като "Неприемливо изпълнение". Мотивите за поставената оценка са изложени от оценяващия ръководител и са подробно възпроизведени от решаващия съд. С третата част на формуляра Б. е запозната на 28.01.2021 г. Изразила е несъгласие с поставената оценка. Във Формуляра не са изложени мотиви за бъдещия потенциал за развитие на служителя. На 03.02.2021 г. И. Б. е представила на директора на дирекция "Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция" Формуляр по Приложение № 4 от НУРОИСДА, в който е изложила възраженията си срещу поставената й оценка. Във Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността, контролиращият ръководител е коментирал изложените от Б. във възражението й съображения. Мотивирал е потвърждаването на поставената на служителката годишна оценка. Във Формуляра са отразени коментарът на контролиращия ръководител и окончателната годишна оценка. Тази част от Формуляра е подписана от контролиращия ръководител и от оценяващия ръководител. Оценяваният не е подписал Формуляра. За да изготви коментара си контролиращият ръководител, с писма от 05.02.2021 г., е изискал информация от началници на отдели и главни експерти в дирекция "Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция" във връзка с подаденото от служителката възражение. Исканата информация е предоставена в писмена форма. С писмо от 05.02.2021 г. контролиращият ръководител е изискал информация и от оценяващия ръководител, който е предоставил такава. Съдът е установил, че И. Б. е ползвала отпуск по болест за периода от 03.02.2021 г. – 16.02.2021 г. (този болничен лист е потвърден с решение на ЛКК), за периода от 17.02.2021 г. до 18.03.2021 г. (този болничен лист е анулиран с решение на ТЕЛК), за периода 19.03.2021 г. до 17.04.2021 г. За периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. годишните оценки за изпълнението на длъжността от Б. са "Изпълнението надвишава изискванията", за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. оценката е "Изключително изпълнение". От трудов договор от 31.10.2017 г. е установено, че Р. П. е изпълнителен директор на АСП. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Приел е, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа предвидените в чл. 108, ал. 1 ЗДСл реквизити, като посоченото правно основание съответства на фактическото такова. Приел е, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че макар и да са спазени всички етапи от процедурата по оценяване, предвидени в чл. 8 от Наредбата, при съставяне на индивидуалния работен план на служителката са допуснати нарушения на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, тъй като в индивидуалния работен план са посочени общи задължения. Целите по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от индивидуалния работен план преповтарят преките задължения по т. 3, т. 4, т. 5. 1, т. 5. 4 и т. 5. 6 по длъжностна характеристика, като липсват критерии за оценяване, което е довело до нарушение и на показателите за оценка на изпълнението на длъжността по чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА. Целите не са конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове. Посочил е, че е нарушен и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА, тъй като оценката за изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи. Изложил е и съображения, че оценяващият ръководител не е посочил подходящи действия за развитие на служителя, не е коментирал бъдещия потенциал за развитие на служителя, в нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 4 от Наредбата. Липсват и изложени от оценяващия ръководител мотиви за противоречието между поставената оценка на междинната среща и определената годишна оценка. За несъществено нарушение е приел неуведомяването на служителката за окончателната годишна оценка. Решението е правилно. Фактическите установявания на съда кореспондират на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил същите и е установил относимите към делото факти, въз основа на допустими доказателства. Не е допуснал нарушение като е обсъдил поставените на служителката оценки за предходните години, противно на изложеното в касационната жалба. Поставените оценки за предходни години са относими при преценката за спазване на целта на закона при издаване на заповед като процесната. С оглед част от мотивите на органа, за да постави най-ниската оценка, а именно, че служителката често допуска езикови и граматически грешки, че представя лошо структурирани и трудни за разбиране становища, че трудно се ориентира в структурата и функциите на администрацията на АСП, поставените за предходните години оценки имат значение. Житейски нелогично е дългогодишен служител на АСП, каквато е Б., да бъде оценена с най-ниска оценка съобразно посочените мотиви, при положение, че за предходните години, оценяването е било "Изключително изпълнение" и "Изпълнението надвишава изискванията". Отделно от това съдът не е обосновал отмяната на оспорваната заповед с тези оценки. Не е нарушение на съда некоментирането на възражението на И. Б. Същото е отразено във фактическите установявания на съда и е обсъдено в правните му изводи. Липсата на подробен коментар на това възражение, предвид изхода на спора, не е било необходимо. Съдът е взел предвид и обсъдил предприетите от контролиращия ръководител действия, съобразно чл. 21 НУРОИСДА и е преценил същите при преценката си за законосъобразността на оспорената заповед. Противно на изложеното в касационната жалба е обсъдена и поставената от контролиращия ръководител оценка, която потвърждава оценката на оценяващия ръководител. Съдът е изложил обосновани и правилни съображения дали е съществено нарушение на административнопроизводствените правила неуведомяването на служителката за оценката на контролиращия ръководител, съобразно изискването на чл. 21, ал. 2 НУРОИСДА. Предвид представените доказателства, че жалбоподателката е била в отпуск по болест и предприетите действия за връчване на Формуляра, правилно съдът е приел, че незапознаването на Б. с оценката на контролиращия ръководител в случая не е съществено нарушение. Отделно от това този извод на съда е в полза на касационния жалбоподател и с него не е обоснована отмяна на заповедта. Противно на изложеното в касационната жалба няма противоречие в мотивите на съда, тъй като от една страна той е приел, че са били спазени всички етапи на процедурата по оценяване, а от друга страна е отменил заповедта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършеното оценяване. Както правилно е посочил и решаващият съд оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява целогодишното изпълнение на заложеното в индивидуалния работен план, по арг. чл. 8, ал. 1, чл. 13 и чл. 14 НУРОИСДА, като съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, а не на оценката, която е поставена. Извършил е коректен анализ на релевантните фактически обстоятелства и е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. Правилно е приел, че при оценяването е допуснато нарушение на чл. 9, ал. 2 и ал. 3, чл. 13, ал. 3, т. 4, чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА. Констатираните от съда нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, първият от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. Вярно е, че съдът е посочил, че са спазени всички етапи от процедурата, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Но изводите му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се базират на правилна преценка за допуснати нарушения във всеки един от етапите на процедурата, независимо че формално всички са проведени. От съдържанието на Формуляра се установява, че оценяващият ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не е изпълнил изискванията на чл. 18 НУРОИСДА да извърши същата безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Изложените мотиви не съдържат обективно установими факти и обстоятелства, а и такива не биха могли да бъдат изложени, предвид първоначално допуснатото нарушение при определяне на целите в индивидуалния план, голяма част от които преповтарят преки задължения от длъжностната характеристика. Но дори оценяването на служителя, съобразно мотивите на оценяващия ръководител, не е извършено съобразно целите, заложени в индивидуалния работен план. Отделно от това в случая поставената оценка е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, която изисква да бъде установено, че служителят едновременно не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а на НУРОИСДА. Посочените от съда нарушения на изискванията на нормативната уредба са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и компетентно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, а и не е представил доказателства за такива, поради което разноски не следва да му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение