Решение № 14107 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8398/2020 г.

Решение № 14107 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8398/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, чрез процесуален представител, против решение № 1782/12.03.2020 г., постановено по адм. дело № 10947/2016 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът – В. Асенов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил заповед № 513 з-7771/18.10.2016 г. на директора на СДВР, с която, на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на В. Асенов- младши инспектор I степен в 02 група "Пътен контрол" при 01 сектор "Организация и контрол на пътното движение" към отдел ПП-СДВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазена процедура по чл. 206, ал. 1 ЗМВР но в нарушение на чл. 210 от ЗМВР, на материалния закон, и в противоречие с целта на закона. Според АССГ нарушенията във формата на акта са довели до съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед и до нарушение на материалния закон, а в случая е нарушено правото на защита на служителя, тъй като с оспорената заповед е вменено извършване на престъпление от общ характер а не дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание. Правилно съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормите на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в предписаната от закона писмена форма. Останалите изводи на съда са противоречиви, изцяло необосновани и несъответни на установената фактическа обстановка по делото. Първостепенния съд не е съобразил, че в случая са били налице данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, при което приложима е разпоредбата на чл. 207 ЗМВР, предвиждаща специални правила за дисциплинарното производство при тежки нарушения служебната дисциплина, но обсъждане и анализ на тази процедура в първоинстанционното решение липсва. Не се споделят изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 210 ЗМВР. В съответствие с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Факти, описващи извършеното от жалбоподателя се съдържат в обобщена справка рег. № 4332 р-16565/18.08.2016 г. както и в предхождащите издаването й документи, изискани и събрани в процеса на проверката от дисциплинарно разследващия орган, а също така и в становище рег. № 4332 р-168628 от 23.08.2016 г. Противно на възприетото от АССГ при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. В. Асенов е запознат в хипотеза на отказ както със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, така и с последващите заповеди за удължаване срока на образуваното дисциплинарно производство и за промяна на дисциплинарно разследващия орган, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Проведено е производство, в което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Снети са сведения от служителите Георгиев, Н. Христов, Гетов, Левчев, Данков, Костов, Зарев, А. Христов, В. Иванов, Златанова, Боева, от лицата И. Илиев, П. Нанчев, А. Васковска. В. Асенов след връчена покана е отказал да даде обяснения, удостоверено и с протокол за отказ рег. № от 8.08.2016 г. За изясняване фактическата обстановка са изискани материали по досъдебно производство № 153/2016 г. по описа на СО-СГП по пр пр. № 8069/2016 г. В проведеното производство по чл. 207 от ЗМВР с оглед данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 207, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обобщение на установените факти и обстоятелства в проведеното дисциплинарно производство е направено съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР в обобщена справка рег. № 4332 р-16565/18.08.2016 г., с която служителя е запознат на 18.08.2016 г. На 18.08.2016 г. на Асенов на осн. чл. 207, ал. 11 от ЗМВР е връчена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, с посочен срок за даване на допълнителни обяснения или възражения пред наказващия орган. Служителят е дал писмени обяснения на 22.08.2016 г. приети от наказващия орган на 18.10.2016 г. В случая разпоредбите на чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР, както и на чл. 206, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 207, ал. 10 и ал. 11 от с. з. са спазени. Съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО рег. № 4332 р-168628 от 23.08.2016 г. до директора на СДВР за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Асенов, след което е издадена процесната заповед на налагане на дисциплинарно наказание, наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Необосновани са и заключенията на съда за противоречие на оспорената заповед с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка рег. № 4332 р-16565/18.08.2016 г., дисциплинарно нарушение, изразено чрез действие, а именно: около 04. 26 ч. на 2.05.2016 г., пътувайки в л. а. Форд Фокус с рег. [рег. номер на МПС], управляван от И. Илиев, при извършената полицейска проверка от служители на 09 РУ-СДВР по сигнал за кражба-разбиване на магазин "СБА", находящ се ж. к. Люлин 6, мл. инспектор В. Асенов, легитимирайки се с карта на служител на МВР, предложил на проверяващите го полицейски служители сумата от 200 лв. за да го освободят. Това деяние уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина. При проверка в багажника на автомобила са открити в голям черен чувал неустановен брой кутии от различни марки цигари, липсващи от магазина. Образувано е сл. д. № 153/2016 г., Асенов е привлечен в качеството му на обвиняем, а действията му са станали обществено достояние. Тези факти обосновават заключението, че служителят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 67 ЗМВР и т. 12, т. 20 и чл. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Законосъобразно в случая административния орган е наложил дисциплинарно наказание "Уволнение" на служителя на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, и е прекратил служебното му правоотношение на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Жалбоподателят не е представил доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. АССГ безкритично и повърхностно е възприел тезата на оспорващия, че оспорената заповед съдържа обвинение за извършено от служителя престъпление, за което няма влязла в сила присъда, въпреки че това не се установява от прочита на процесния административен акт. Съдът е отбелязал, че в оспорената заповед са описани задържането на жалбоподателя, повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, но неясно защо е приел, че в заповедта липсват посочени действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение. В случая лицето не е наказано на осн. чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като противно на развитите съображения от административния съд няма съмнение с кои точно действия служителя е нарушил служебните си задължения и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР- в случая т. 12, т. 20 и чл. 83. Нелогични и несъответни на установеното по делото са разсъжденията на съда, както че извода на ДНО за нарушение на етични правила е основан на предположение, така и че ДНО е приел за установено, че служителя е извършил престъпление. Като следствие неотносими са разсъжденията на съда за нарушения на основни принципи на правото и КЗПЧОС. Недоумение буди и извода на АССГ, че медийният отзвук по случая отразява действията на полицията и прокуратурата по задържането на полицейския служител във вр. с евентуално престъпление от общ характер, но не и конкретно поведение на Асенов, уронващо престижа на МВР. Няма пречка към дисциплинарното производство да се приобщят документи, част от друго производство- в процесния случай част от материалите по досъдебно производство № 153/2016 г. по описа на СО-СГП по пр пр. № 8069/2016 г., предвид разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР, вр. чл. 36 и чл. 39, ал. 1 АПК. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната и този принцип е отразен в нормата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Наложеното наказание съответства на извършеното нарушение, а видно от съдържанието на оспорения акт ДНО в случая е преценил тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, обстоятелствата при които е извършено и формата на вината, включително цялостното поведение на държавния служител съобразно кадрова справка. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт несъответства на целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат – отстраняване от служба в МВР на лица, уронващи престижа на тази институция. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции-юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лв. и платена ДТ за касационната инстанция в размер на 70 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,