Решение № 5284 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11229/2013 г.

Решение № 5284 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11229/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Глава десета, Раздел I, във връзка с чл. 104 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от Павлин Тодоров Желев срещу заповед № РД-46-192 от 14.05.2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 99, т. 4 от АПК. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорващата страна прави искане за отмяна на оспорената заповед. Ответникът - министъра на земеделието и храните, с представена по делото писмена защита, излага доводи за неоснователност на оспорването и прави искане за потвърждаване на оспорената заповед. Заинтересованата страна Атанас Колев Дженков не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. За да се произнесе по оспорването, настоящият състав прие за установено следното от фактическа страна: Във връзка със заявление, подадено от Павлин Тодоров Желев е образувана преписка за закупуване на поземлен имот № 472008 с площ от 3 802 кв. м. от КВС на с. Бояново, съставляващ прилежаща площ към масивна едноетажна сграда столова - навес за механизация, със застроена площ от 887 кв. м. Към заявлението са представени първични документи за собственост - констативен нотариален акт № 69, т. VI, рег. № 4179, н. д. № 809/2007 г. и предавателно-приемателен протокол от 26.01.1994 г. за приемане и предаване на дълготрайни активи на ЛС на ЗПК "Златен клас" с. Бояново. С оглед представените документи ОД"земеделие" Ямбол е дала становище за издаване на заповед по чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за закупуване на поземлен имот № 472008 с площ от 3 802 кв. м. по КВС на с. Бояново от заявителя Павлин Тодоров Желев. Със заповед № РД-46-336 от 12.10.2010 г. министъра на земеделието и храните е разрешил извършване на продажба на земя - частна държавна собственост, прилежаща към сгради и съоръжения на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ па Павлин Тодоров Желев, представляваща прилежаща площ в стопански двор на бивше ТКЗС, имот с № 472008 по КВС на с. Бояново, с площ от 3 802 кв. м. при описани граници за сумата от 8 759,76 лв. Във връзка с подадено възражение от Атанас Колев Дженков определения купувач е уведомен, че сделката ще бъде финализирана след приключване на граждански спор с влязло в сила решение, с което иска е отхвърлен. С решение № 272 от 19.06.2012 г., постановено от състав на първо гражданско отделение на ВКС по гр. д. № 47/2012 г. е признато за установено по отношение на ЗПК "Прогрес" с. Бояново и Павлин Тодоров Желев, че Атанас Колев Дженков е собственик на недвижими имот - метален навес, със застроена площ от 720 кв. м., находящ се в долен стопански двор в землището на с. Бояново, построен върху държавна земя имот № 472008 с площ от 3 802 кв. м. при описани граници. Със същото решение на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт № 69, т. VI, рег. № 4179, н. д. № 809/2007 г. на нотариус Костадин Костадинов - № 451 по списъка на Нотариалната камара. На 31.07.2012 г. чрез ОД "Земеделие" Ямбол до министъра на земеделието и храните е постъпило искане от Атанас Колев Дженков на основание влязлото в сила съдебно решение на Върховния касационен съд да бъде издадена заповед по чл. 45а от ППЗСПЗЗ, с която да бъде разрешена продажба на прилежащата земеделска земя, като за купувач бъде определен той, като лице легитимиращо се за собственик по построените сгради. Във връзка с подаденото искане е изготвено становище от ОД "Земеделие" Ямбол, с което се предлага да се отмени заповед № РД 46-336 от 12.10.2010 г. предвид влязлото в сила решение на Върховния касационен съд. С оспорената заповед министъра на земеделието и храните на основание чл. 99, т. 4 от АПК е отменил заповед № РД 46-336 от 12.10.2010 г., с която е разрешено да се извърши продажба на имот частна държавна собственост при предвидените преференциални условия на чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. При тази фактическа обстановка настоящият състав стигна до следните правни изводи: Анализът на нормативната уредба на чл. 99 и сл. АПК сочи, че законодателят е предвидил производството по възобновяване като извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила порочен административен акт, необжалван по съдебен ред, при наличие на някое от изрично и изчерпателно изброените основания в чл. 99, т. 1 - т. 7 АПК. Предпоставките за възобновяване на производството по издаване на административните актове предполагат привеждане на актовете в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване. Отмяната по чл. 99 АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административните органи. Заповедта, отменена във възобновеното административно производство, е издадена на основание чл. 45а, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Този ред предвижда възможност за продажба на имот - частна държавна собственост без провежда на търг, но само в полза на лице, което се легитимира като собственик на сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Условие за издаване на заповед за извършва на този вид привилегирована продажба е легитимацията на лицето като собственик на сграда или съоръжение на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая при издаване на отменената заповед, оспорващият Павлин Желев се легитимира като правоимащ с представяне на констативен нотариален акт, с който прекратената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ удостоверява правото си на собственост по отношение на застроената част от стопански двор и с представянето на този нотариален акт е извършена в негова полза прехвърлителна сделка. В приключило исково производство на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативния нотариален акт е отменен, а в мотивите на решението, постановено от Върховния касационен съд е прието, че продажбата на застроената част няма вещно прехвърлително действие. При това установяване, с влязло в сила съдебно решение, няма основание за извършване на привилегировано прехвърляне на прилежащия терен в полза на лице, което не е собственик на постройката. Законосъобразен е извода на административния орган, че заповедта, с която са признати правата на Павлин Желев е основана на документ, който е бил отменен по съответния ред, поради което е налице основание за възобновяване на административното производство и постановяване на акт, с който да бъде отменена влязлата в сила заповед. В случая възобновяването на административното производство е по искане на лице, което се легитимира като правоимащ с влязло в сила съдебно решение. Искането е направено в преклузивния срок, предвиден в чл. 102, ал. 2 от АПК. Не могат да се споделят доводите на оспорващия, че не е бил уведомен за производството, по което е издадена оспорената заповед. След издаване на отменената заповед и във връзка с подадено заявление от засегнатото лице Атанас Дженков, заповедта не е изпълнена, като оспорващият е уведомен, че договора за продажба ще бъде сключен след представяне на влязло в сила решение по исковото производство, с което иска на претендиращата права страна бъде отхвърлен. Исковото производство, в което Желев е бил страна, е приключило с влязло в сила решение, с което исковете са били уважени. При това положение и с оглед изричното уведомяване на оспорващия относно преюдициалната значимост на исковото производство, следва да се приеме, че той е бил уведомен за правните последици при отмяна на правопораждащия нотариален акт. С оглед на тези доводи настоящият състав приема, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт. При постановяването й е не са допуснати релевираните нарушения, които да дават основание за отмяна, поради което оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение