Решение № 12070 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, подадена чрез пълномощника му юрк. Ташкова, против Решение 411/27.03.2023 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. 2448/2022 г., с което по жалба на Н. Власик от гр. Варна е отменено негово Решение 32-227403/07.07.2022 г. към MRN 20BG001007026809R9/29.12.2020 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 10 лв. С доводи за наличието на касационнo основаниe по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК противоречие с материалния закон - касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Н. Власик. Иска да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Н. Власик, [ЕГН] с адрес: гр. Варна, [улица]оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Стоичков по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е законосъобразността на Решение 32-227403/07.07.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 70 и чл. 71, § 1, б. д, i) от Регламент 952/2013 (МКС) в размер на 5 850.46 лв. за стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с Митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007026809R9/29.12.2020 г. и са установени допълнителни задължения на Н. Власик в общ размер 870.14 лв. за мито и ДДС. Първоинстанционният съд е изложил изключително подробно установените от него факти и след анализ на събраните доказателства е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради противоречието му с материалния закон. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В случая декларираната от вносителя митническа стойност, определена по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса въз основа на цената на автомобила, вписана в приложената към МД фактура от Global Auto Exchange, не е приета от митническия орган с мотива, че не са представени безспорни доказателства в подкрепа на действително платената цена. Според изложените в оспорения административен акт мотиви действително платената цена е тази, обявена на електронен адрес autoauctions.io, на която според публикуваната там информация Global Auto Exchange е придобило процесния автомобил от предишния му собственик GEICO, и тази цена е 3 150 $. Правилно е приел първостепенният съд, че цитираните по-горе правни норми не позволяват обявената на интернет адрес https://autoauctions.io информация за продажната цена в размер на 3 150 § на автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа, на която GEICO е продал същия на Global Auto Exchange, автоматично да замести цената, вписана във фактурата за продажба с продавач Global Auto Exchange и купувач Н. Власик, съответно, тази цена да послужи при определяне на митническата стойност при вноса на същия автомобил по реда на чл. 70, § 1 и § 2 от МКС. Това е така, защото данните по делото сочат, че Н. Власик не е придобил процесния автомобил от собственика му GEICO, т.е. на проведения аукцион, а от друг собственик - Global Auto Exchange след приключването на аукциона. Освен това, не може да се приеме за абсолютно достоверна информацията, публикувана на интернет адрес https://autoauctions.io, че продажбата на процесния автомобил е станала именно на цена от 3 150 $ при липсата на доказателства за това и при положение, че информацията не е проверена в съответствие с изискванията на чл. 84д ЗМ. Митническият орган дори не се е позовал на чл. 140, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение във връзка с неприемането на декларираната митническа стойност, определена по реда на § 70 МКО. Не е обосновал основателни съмнения и не е преминал към определянето на новата митническа стойност, прилагайки вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на решението на директора на ТД Митница Бургас поради неправилно прилагане на материалния закон. Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение