Решение № 6688 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2011 г.

Решение № 6688 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез упълномощения юрисконсулт К. Димова срещу решение № 942/20.04.2011 г., постановено по адм. дело № 3759/2010 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 0301001011/23.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 635/26.10.2010 г. на Директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "БГ Агро Търговска компания" ООД по фактури, издадени от "Мик Груп 1" ЕООД, "Луй Драйфус Комодитис" ЕООД, "Хранекспорт БГ" ЕООД и "Агро груп ДБ" ЕООД" за периода м. 12.2008г-м. 11.2009 г. в общ размер 253 314,27 лв. и съответните лихви. Решението се обжалва и в частта му за присъдените разноски. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - "БГ Агро Търговска компания" ООД, представлявано от адв. Г. Амуджиев, оспорва основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил 0301001011/23.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 635/26.10.2010 г. на Директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "БГ Агро Търговска компания" ООД по фактури, издадени от "Мик Груп 1" ЕООД, "Луй Драйфус Комодитис" ЕООД, "Хранекспорт БГ" ЕООД и "Агро груп ДБ" ЕООД" за периода м. 12.2008г-м. 11.2009 г. в общ размер 253 314,27 лв. и съответните лихви. Предмет на разглеждане е бил същия РА и в частта му относно отказано право на данъчен кредит по доставки, извършени от "Маверик 82" ЕООД, в която част жалбата е отхвърлена и решението на съда като необжалвано е влязло в сила. За да отмени процесния ревизионен акт, съдът е разгледал подробно всички данни по делото и е приел, че са събрани достатъчно доказателства в административното и съдебното производство - писмени такива и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на които може да се приеме с пълно основание право на получателя по доставките да приспадне данъчен кредит за тези данъчни периоди. Решението е правилно, задълбочено и подробно. Няма допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. Възраженията в касационната жалба повтарят становища, изложени вече пред първата инстанция и в акта на директора на дирекция "ОУИ" Варна, и по същество представляват несъгласие със събрани по делото доказателства. На първо място съдът правилно е определил спорните въпроси за правото на данъчен кредит по фактурите на всеки един от доставчиците - разпоредбите на чл. 68 и следващите от действащия ЗДДС като правилно е разпределил доказателствената тежест. На следващо място много подробно и детайлизирано са разгледани събраните доказателства в съдебното производство. Фактическите констатации в ревизионния акт съгласно разпоредбите на ДОПК не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Правилно съдът е допуснал и разгледал в тяхната съвкупност доказателства, с които данъчно-задълженото лице е доказвало твърденията си за изпълнение на всички предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Видно от данните по делото спорът пред първата инстанция е относно правото да се ползва данъчен кредит от дружеството- ответник по касация по фактури, издадени от посочените по-горе доставчици. Правните основания, посочени от органите по приходите са общите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и чл. 82, ал. 1 от с. з., както и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Правилно е определен от съда основен спорен въпрос - за реалността на доставките на слънчоглед, царевица, ечемик и пшеница от тези четири доставчика за периода м. 12.2008г-м. 11.2009г В тази връзка са събрани огромен обем писмени доказателства и е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Правилно са възприети всички данни по делото, при което обосновано е прието, че стоките- предмет на процесните фактури, са реализирани съгласно представените договори, фактури, приемо-предавателни протоколи, потвърждения от получателите, като са представени и списък за натоварените на кораб количества с получател и номер на автомобили. Счетоводните записвания на стопанските операции са редовно водени при ревизираното лице, в съответствие с изискванията на Международните стандарти за финансови отчети, приети от ЕС и националното законодателство; водената счетоводна отчетност дава възможност за аналитично проследяване, както на доставките на стоки и услуги, така и на тяхната последваща реализация; конкретните счетоводни записвания, както и сметките, ангажирани при дружеството-жалбоподател за осчетоводяване на доставките, извършени от "Миг груп 1" ЕООД, "Луи Драйфус Комодитис България" ЕООД, "Хранекспорт БГ" ЕООД и "Агро груп ДБ" ООД. Извършено е плащане, вкл. с ДДС, на доставените стоки по банков път, за което са представени извлечения от банкови сметки и платежни нареждания. По отношение на въпроса за реалността на доставките са представени множество писмени доказателства, въз основа на които съдът е направил обоснован извод за реално извършени доставки на всички стоки, предмет на процесните фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка са констатирани разминавания в дати, наименования, частична липса на реквизити по някои документи /пътно-прехвърлителни разписки/, товарителници. Правилно съдът е съобразил, че тези пропуски в документацията не се явяват съществени предвид направената преценка на всички относими доказателства в тяхната съвкупност. В тази връзка касационните оплаквания се явяват неоснователни. Те са неоснователни и относно твърдението за липса на индивидуализация на стоките, фактурирани като родово-определени вещи. Такава индивидуализация е налице по всяка една от процесните фактури. Относно конкретните доставки на слънчоглед реколта 2008 г. по фактура, издадена от от "Миг груп 1" ЕООД са налице достатъчно събрани доказателства за извършване на доставката и индивидуализация на стоката. Доставчикът е земеделски производител, разполагащ с персонал, ДМА, добит слънчоглед на склад. Стоката е индивидуализирана при предаването й по договор за влог на касатора като влогоприемател. Впоследствие вложената стока е продадена между същите лица, за което е спазена формата по чл. 28, ал. 1 ЗТХЗ. Установени са извършването на превоза съобразно товарителници за извършен превоз на стока от с. Неофит Рилски до Зарнобаза Варна, както и получаването на стоката в зърнобаза на ревизираното лице в гр. Варна - по складови разписки и кантарни бележки. Същата стока е реализирана от касатора на Гленкор България ЕООД. Извършването на доставките по фактури с № 142/29.10.2009 г. с предмет- царевица реколта 2008 г. 64.26 мт. х 200 лв. с данъчна основа- 12852 лв. и ДДС - 2570.40 лв. и № 143/29.10.2009 г. с предмет- царевица реколта 2008 г. -306.76 мт. х 200 лв. с данъчна основа- 61352 лв. и ДДС - 12270.40 лв., издадени от "Луй Драйфус Комодитис България" ЕООД, също е установено при условията на пълно доказване. Проследено е движението на стоката, включително и при доставчиците на прекия доставчик. Въз основа на договори за продажба, приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки е установено, че стоката е доставена. По фактурите, издадени на жалбоподателя от "Агрогруп ДБ" ООД също е установена пълно реалността на доставките, за което са събрани и ценени приемо-предавателни протоколи, в които е посочено количеството, автомобила, с който е доставено и датата на която е доставено, мястото на разтоварване. Установено е въз основа на пътно-прехвърлителни разписки, товарителници и кантарни бележки, че стоките са превозени със собствен и нает транспорт от "Агрогруп ДБ" ООД, за което са налице и издадени фактури от доставчиците, извършили транспортните услуги, които от своя страна разполагат с автомобили и нает персонал, като в представените товарителници са вписани номерата на автомобилите, с които е транспортирана стоката и имената на шофьорите, както и данните за изпращач, получател, място на товарене и място на разтоварване. Стоката е транспортирана от предходните на "Агрогруп ДБ" ООД доставчици до Пристанище Варна, Пристанище Леспорт и зърнобазата на жалбоподателя, като количеството на доставените стоки е отразено в кантарни бележки, в които вписаните автомобили и получател, съответстват на тези, посочени в ППР и товарителниците, както и в приемо-предавателните протоколи между страните по процесните фактури. Правилно е решението и в частта му относно направените фактически и правни изводи по доставките, извършени от "Хранекспорт БГ" - по фактури № 81/4.11.09 г. в размер на 24401.60 лв. за царевица рек. 2009 г. и № 85/13.11.09 г. в размер на 3870.40 лв. за пшеница реколта 2009 г. Установено е, че дружеството притежава лиценз за търговия със зърно и нает персонал по трудови договори; стоката по фактурите е доставена директно на пристанище Варна и е натоварена на кораб на "БГ Агро Търговска Компания" ООД като транспортът е извършен от предходните доставчици на прекия доставчик. Налице са съответните складови разписки, товарителници, приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки, договор, сключени в изискуемата форма по ЗХ. Първоинстанционният съд обстойно и безпротиворечиво е обсъдил всички доказателства и е направил фактически изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Неоснователни са касационните оплаквания, тъй като въз основа на всички събрани доказателства е установено, както индивидуализацията на фактурираните родово-определени вещи, така и материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците са извършване на доставките, включително и самото извършване на доставките, транспортирането и последващата на реализация на стоките. Предвид изложеното жалбата се явява изцяло неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователна е жалбата и в частта относно присъдените разноски в полза на жалбоподателя. Разноските са правилно възложени с оглед изхода на спора, данните за реално изплатени такси и възнаграждения и съобразно изрично направеното искане за присъждането им. С оглед неоснователността на подадената касационна жалба в тежест на касатора следва да се присъдят направените разноски от ответника в размер на 10 272 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение,