Решение № 12802 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на З. И. М. срещу Решение 934 от 29.01.2024 г. постановено по адм. д. 1993/2023г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р-16001622004688-091-001/26.04.2023 г., издаден от П. Д. С. - началник сектор, възложил ревизията, и М. И. П. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 247/12.07.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика/ОДОП/ - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който e ангажирана отговорността на З. И. М. по чл. 19 от ДОПК в качеството му управител и едноличен собственик на Натурама ЕООД за невнесени задължения по ЗДДС на дружеството в размер на 66 235.15 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 36 789.66 лв. В касационната жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно не е констатирал нищожността на ревизионния акт, а по същество е стигнал до необосновани изводи, противоречащи на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожност на РА, в условия на алтернативност се иска отмяна на РА. Претендират се разноски. Ответникът - директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Рашева в писмено становище оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пловдив е бил Ревизионен акт Р-16001622004688-091-001/26.04.2023 г., издаден от П. Д. С. - началник сектор, възложил ревизията, и М. И. П. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 247/12.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на З. И. М. за навнесени задължения на Натурама ЕООД по ЗДДС в размер на 66 235.15 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 36 789.66 лв. Относно валидността на РА съдът е приел, че спорът се свежда до въпроса налице ли е надлежно връчване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-16001622004688-020-001/15.09.2022 г., издадена от П. Д. С. на длъжност началник сектор в ТД на НАП - Пловдив. Съдът е приел, че в конкретния случай ЗВР е връчена надлежно на ревизираното лице, съгласно изискванията на чл. 113, ал. 2 от ДОПК предвид което издадения РА е валиден административен акт. Решаващият състав е мотивирал извода си, приемайки, че М. е посочил в подадено от него заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез ПИК от 10.10.2017 г. електронен адрес, регистриран в ИС "Контрол" НАП, и същия представлява електронен адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Прието е, че ЗВР е надлежно връчена в съответствие с чл. 30, ал. 3 и, ал. 6 от ДОПК, на заявения електронен адрес, като по преписката е налично удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол". Предвид изложеното съдът е приел, че ревизионния акт е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е посочил, че спорът между страните се свежда до това дали са налице кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал.1 и ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на М. за непогасените задължения на Натурама ЕООД. За да отговори на спорните въпроси, съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби, въз основа на което е посочил кои са отделните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ДОПК. С решението е прието, че съобразно доказателствата по делото безспорно се установява хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Лицето е било едноличен собственик на капитала и управител на Натурама ЕООД към момента на възникване на задълженията на дружеството, поради което е установена първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал.1 от ДОПК. Налице са и установени с РА Р-16001618007912-091-001/25.10.2019 г. задължения за дружеството Натурама ЕООД за данъчни периоди от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. и от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. поради отказано право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е споделил изводите на ревизиращите органи, че е налице укриване на обстоятелства от страна на З. М. и недобросъвестност на същия, като е счетено, че лицето е знаело, че за предприятието възникват данъчни задължения и умишлено е избегнало събирането им. За правилно е прието и ангажирането на отговорността на управителя в хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК за действия, изразяващи се в теглене на пари в значителен размер от банковата сметка и касата на дружеството. Според мотивите на съда, към 31.12.2019 г. в касата на дружеството са отчетени налични парични средства в достатъчен размер, за които парични средства управителят не е представил документи и обяснения за използването им за стопанските цели на дружеството. Същевременно е установено, че получените през 2020 г. парични средства по банкова сметка на дружеството в "Токуда банк" АД не са използвани от управителя за погасяване на задълженията, а същия е изтеглил наличните парични средства от банковите сметки на дружеството и е закрил някои от тях, след връчване на РА от извършената на "Натурама" ЕООД ревизия, след което е преустановил дейността на дружеството.. Приета е за установена и причинно-следствена връзка, като съдът е счел, че в резултат на действия на управителя на дружеството имуществото на задълженото лице е намаляло. Този извод е мотивиран с факта, че управителя се е разпореждал с банковите сметки, подписвал е всички счетоводни документи и не е използвал получените през 2020 г. парични средства от "Токуда банк" АД за погасяване на задълженията, и именно по тази причина главното задължено лице не е в състояние да заплати данъците си, и това поведение на управителя е единствената причина за несъбираемост на публичните вземания. Решението е валидно , допустимо и правилно като краен резултат. На първо място следва да се посочи, че възраженията на касатора за нищожност на оспореният пред Административен съд - Пловдив ревизионен акт са неоснователни. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК в приложимата по време редакция сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК. Спорен в настоящия случай е въпроса, представлява ли електронният адрес [електронна поща] деклариран от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Видно от доказателствата по делото, на 10.10.2017 г. З. И. М., е депозирал в НАП заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код, съгласно условията за ползване на електронни услуги на НАП чрез ПИК. В това заявление М. е посочил електронен адрес за кореспонденция с НАП, поради което изводът на административният съд, че посоченият в него електронен адрес представлява деклариран от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК е обоснован. Меродавно за приложимостта на последната норма е писмено изявление на задължения субект с посочване на електронен адрес за кореспонденция, каквото в разглеждания случай е налице. Не се възприема от настоящия състав тезата на касатора свързана с буквалното тълкуване на чл. 28, ал. 2 ДОПК, че връчването на актовете на приходната администрация по реда на цитираната разпоредба следва да бъде извършвано само на изрично посочен за конкретното производство електронен адрес. Регламентация в такъв смисъл не съдържат нито дял Първи, Общи правила, нито нормативните предписания на отделните административни производства по дял Втори от ДОПК. Мотивите на административния съд в тази насока се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях. Относно приложението на материалния закон: Нормата на чл. 19 от ДОПК урежда два отделни състава на отговорността и прояви на неправомерно поведение на третото лице (орган управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2) укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2, водещи до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1, респективно погасени чл. 19, ал. 2. В хипотезата на ал. 1 отговорността е за пълния размер на задълженията, а в хипотезата на ал. 2 до размера на плащането, респ. отчуждаването. В случая не са спорни част от общите предпоставки на посочените две хипотези ревизираното лице е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за публични задължения на Натурама ЕООД и видно от доказателствата по делото задълженията по ЗДДС на главния длъжник съществуват. Те са установени с влязъл в сила ревизионен акт Р-16001618007912-091-001/25.10.2019 г., издаден на Натурама ЕООД за данъчни периоди от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. и от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. Дългът е категоризиран за несъбираем след прекратяване на производството по принудително изпълнение и изчерпване на изпълнителните способи. По отношение въпроса налице ли са изискуемите предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, настоящият касационен състав не споделя мотивите на административния съд. С оглед фактите и обстоятелствата по делото, не може да бъде приета тезата, че с подаването на справки-декларации по ЗДДС, с включени фактури, за които в последствие с влязъл в сила РА е отказано право на данъчен кредит, е налице укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. В случая липсват доказателства, управителят да е знаел, че доставките по процесните фактури, за които е отказано право на данъчен кредит не са реални или че е знаел, че неправомерно е упражнено право на данъчен кредит по нереални доставки. Разминаването между декларираното и действителното е укриване, но това е така, само ако поведението на управителя е умишлено. В случая субективната страна на деянието не е установена с допустимите доказателствени средства. От друга страна, настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд по отношение на наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Трайно е разбирането, мотивирано в съдебната практика, че при преценка за осъществяване фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК трябва да се прецени кумулативното наличие на следните елементи: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие - извършване на някое от действията, описани в двете точки на нормата. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно-следствена връзка - вследствие на това недобросъвестно поведение да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото по арг. от чл. 19, ал. 4 от ДОПК. В случая не са спорни част от общите предпоставки на посочената хипотеза ревизираното лице е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за публични задължения на "Натурама" ЕООД, възникнали в периодите, през който е бил управител на задълженото лице. Безспорно е също, че процесните задължения на главния длъжник съществуват и са несъбираеми. На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че към 31.12.2019 г. в касата на Натурама ЕООД са отчетени налични парични средства в размер на 174 664,01 лв. явяващи се достатъчни за покриване на установените с РА публични задължения. От декларираното в ГФО на дружеството се установява, че към 31.12.2021 г. същото не разполага с касова наличност. Ревизиращите органи са изискали доказателства за разходването на наличната сума в каса към 31.12.2019г., за което от страна на М. не са представени доказателства. Още повече е установено, че на 20.02.2020 г. М. е изтеглил сумата от 19 400 лв. в брой като няма данни същата да е заприходена в касата на дружеството. За разходването на паричните средства управителят не представя документи и обяснения за ползването им за стопанските цели на дружеството. Ревизираното лице не е доказало и не е ангажирало безспорни доказателства, че посочената сума е била използвана във връзка с дейността на предприятието. Доказателствената тежест е изцяло за М., като лице черпещо благоприятни правни последици от осъществяването на твърдените обстоятелства относно положителни факти от обективната действителност, по правило на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, която тежест оспорващата страна не е изпълнила. При реализиране на отговорността приходните органи са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Действията на управителя са довели до невъзможност за събиране на задълженията на юридическото лице от страна на приходната администрация. Липсата на разплащане на последните следва да се приеме за доказано, че е в следствие именно на недобросъвестното поведение на третото лице. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата срещу РА административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 8 771,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,