Решение № 3973 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10948/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Въртанесян Илиева, подадена чрез адв. Юруков, против решение 5797 от 04.10.2023г., постановено по адм.д. 4599/2023г. по описа на Административен съд София - град. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му, произнасяне по съществото на спора и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Ответникът Главен архитект на район Лозенец Столична община /СО/, в писмен отговор, чрез юриск. Минкина, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. Ангелов, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.Димитрова, оспорва касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноските по делото. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на А. Въртанесян Илиева срещу Разрешение за строеж /РС/ 48/18.04.2000г., издадено от главния архитект на Район Лозенец-СО, с искане за обявяване неговата нищожност. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което прави извод за липса на предпоставките водещи до нейната нищожност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи изначално целеното от издателя действие и правните последици, към които е насочен. По този критерий, възприет от правната доктрина, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност единствено при пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта. В съответствие със събраните по делото доказателства и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспореното РС е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на разрешението за строеж не е допуснато нарушение на материалния закон, което да обоснове неговата нищожност. Правилно съдът приема, че дори и да се приеме, че липсва съгласие на един от собствениците на обекти в сградата, то това не е основание за нищожност на разрешението за строеж, тъй като не е налице една от предпоставките за издаването му, което би обосновало неговата унищожаемост, но не и нищожност. Настоящият състав, в условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, послужили за постановяване на обжалваното съдебно решение. Следва да се допълни, че не се установяват основания за нищожност и поради противоречие на процесното РС с целта на закона. С оглед горното, всички доводи в касационната жалба са неоснователни. Обжалваното решение е постановена при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и е обосновано. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно направените искания на ответниците за осъждане на касатора да им заплати сторените пред касационната инстанция разноски, като основателни и доказани, следва да бъдат присъдени както следва: в полза на ответника Г. Ангелов - сума в размер на 400 /четиристотин/ лева за адвокатски хонорар; на ответника Главен архитект на район Лозенец Столична община - сума в размер на100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,