Решение № 2879 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2020 г.

Решение № 2879 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2020 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Агенция "Митници", чрез ст. юрк. Сърбинска срещу Решение № 633 от 02.06.2020 г., постановено по адм. дело № 350/2020 г. по описа на Административен съд - Варна с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна му, като бъде постановено ново по същество с което да бъде отхвърлен искът като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Ответната страна – "Милки Груп Био" ЕАД, изразява становище за неоснователност по касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД, сумата от 2208 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2681/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и КАНД № 2812/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, в резултат на отмяната на Наказателно постановление № 392/15.05.2019 г. на заместник директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по делото в размер на 385 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 392/15.05.2019 г. на заместник директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници" на ищцовото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 13113. 24 лева за нарушение по чл. 234, ал. 1 от Закона за митниците. Същото е обжалвано и с Решение № 1703 от 24.09.2019 г., постановено по НАХД № 2681/2019 г. по описа на Районен съд - Варна е отменено. Съдебният акт е обжалван и с Решение № 2137 от 11.11.2019 г., постановено по КАНД № 2812/2019 г. по описа на Административен съд Варна е оставено в сила. От доказателствата по делото е установено, че в производството по оспорване на НП, дружеството е заплатило на адв. С. Желязкова сумата от общо 2208 лева (по 1104 лева за всяка инстанция), съгласно представени договори за правна помощ (л. 7 от НАХД № 2681/2019 г. на РС Варна и л. 13 от КАНД № 2812/2019 г. по описа на АС Варна). С оглед на установените факти съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по отношение на претендираните имуществени вреди. При обсъждане на размера на дължимото обезщетение съдът се е съобразил с материалния интерес по делото (глоба в размер на 13113. 24 лева), както и с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и го е определил на 1 104 лв. (920 лева за двете инстанции заедно с 184 лева ДДС върху сумата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди в посочения от съда размер. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е установил посочените касационни нарушения. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищцовото дружество е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Варна и Административен съд Варна е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. От доказателствата по делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство по обжалване на отменения акт. В това производство са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договора по чл. 36, ал. 2 ЗА е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делата е за осъществена по него правна защита. В съответствие със закона е изводът, че възнаграждението следва да е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, с оглед обема на извършената работа. В тази връзка съдът правилно е приел, че в настоящия случай с оглед на материалния интерес е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. В случая е доказана реално причинена вреда в приетия от съда размер от отменения административен акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и с оглед приложението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон - ЗОДОВ - претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство, на "Милки Груп Био" ЕАД се следва присъждането на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 300, 00 лв., платени в брой съобразно направеното вписване в представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Аглика Адамова: Считам, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на материалния закон, което обуславя частичната му отмяна. В случая размерът на обезщетението за имуществени вреди, представляващ заплатено адвокатско възнаграждение е съобразен с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата му редакция, но не е съобразен с чл. 36, ал. 2 ЗА. За да се илюстрира непропорционалността на посочената подзаконова правна уредба, е достатъчно да се посочи, че Наредбата предвижда еднакъв размер на адвокатското възнаграждение по административно-наказателни дела относно имуществена санкция от 13113, 24 лв и по данъчни дела относно ДДС за довнасяне в същия размер. Сложността на двата типа дела, а от там и обемът и сложността на работата на адвоката по тях обаче съществено се различават. Дори и минималният размер на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото техните размери следва да съответстват на два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Съображения в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. В конкретния случай адвокатското възнаграждение е уговорено и платено единствено за представителство по първоинстанционно и касационно производство, за всяка от двете инстанции по 1104 лв. Обемът на извършената работа по двете дела е различен. И двете са проведени в единствени съдебни заседания, първото от които продължило 14 минути, а второто – две минути, като в съдебното заседание пред касационната инстанция не са се явили представители. Процесуалната защита в първоинстанционното производство е свързана с изготвяне на подробна жалба и представителство в съдебно заседание, в което са събирани писмени и гласни доказателства, докато по касационното производство се изразява в представени кратки писмени бележки. При тези обстоятелства, съвкупната преценка на вида и обема на извършените процесуални действия, сложността на спора и размера на наложената санкция обуславят присъждане на обезщетение в размер на 1104 лв за първата инстанция по административно-наказателния спор. За втората инстанция обаче възнаграждение в същия размер би било прекомерно, поради което считам, че обезщетението следваше да бъде редуцирано до 500 лв с включено ДДС или общата присъдена сума би следвало да е 1604 лв, а не 2208 лв. Съдия: /Аглика Адамова/