Решение № 3769 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3974/2012 г.

Решение № 3769 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3974/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Столична срещу решение № 440 от 30.01.2012 г. по адм. дело № 387 по описа за 2009 г. на административния съд - София град, с което е отменено решение № К 47 - 0308 от 30.04.2008 г. на началника на митница София, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София, в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определено задължение за ДДС от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване като неправилно. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - "Аурубис България" АД оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Динко Йорданов и чрез писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания, както и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Административният съд - София град е отменил решение № К 47 - 0308 от 30.04.2008 г. на началника на митница София, сега митница Столична, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София, в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определено задължение за ДДС от датата на възникване на задължението 22.07.2007 г. до датата на окончателното му погасяване. В мотивите си съдът е приел, че по ЕАД № 07BG005003Н000066 от 22.02.2007 г. е оформен митнически режим внос с допускане до свободно обращение и крайно потребление на меден концентрат от Македония. С решението на началника на митницата е определен дължим ДДС в размер на 18 491.00 лв. със законната лихва от датата на възникване на задължението до датата на заплащането на главницата. Била е извършена проверка по реда на последващия контрол по чл. 78 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МК), завършила с протокол за заключително обсъждане и докладна записка № 98/13 от 19.12.2007 г., с констатации, че по ЕАД са определени митните сборове по провизорна фактура, поради което посочената в ЕАД митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане цена по чл. 35 от ЗМ и чл. 29, ал. 1 от МК. В докладната записка е прието, че митническата стойност е следвало да се определи по финалната фактура, получени след оформяне на ЕАД. Определена е митническа стойност на медния концентрат по ЕАД предвид цената във финалната фактура. Съдът е обсъдил подробно приложимите чл. 232, § 1, б."б", чл. 221, § 1 от МК и чл. 222, § 1, б."а" МК, и обосновано е приел, че лихви се начисляват след изтичане на срока за доброволно плащане, който следва да се определи след вземане под отчет на митническото задължение. В случая вземане под отчет е направено на 14.05.2008 г. Преди това на дружеството е даден срок за доброволно плащане с уведомление № 4416-0033 от 8.02.2008 г., връчено на 14.02.2008 г., като дължимите митни сборове са платени на 21.05.2008 г. - в 10 дневен срок от вземането под отчет. Съдът е взел предвид приложимото разрешение дадено от СЕС по дело С-546/2009 г. Обосновано съдът е отхвърлил довода на касатора, че вносното митническо задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация предвид чл. 201, § 1 и § 2 от МК. Доводът е неоснователен, понеже от възникването на митническото задължение, то не става дължимо преди да бъде взето под отчет. Според чл. 221, § 1 от МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. В чл. 222, § 1 от МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като според чл. 222, § 1 б."а" от МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. Съдът, като е отменил определените като дължими лихви от възникване на митническото задължение на 22.02.2007 г., когато е подадена митническата декларация, до плащане на сумата на 21.05.2008 г. е постановил правилно решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, в частта, в която е отменен административния акт по повод дължимостта на акцесорното задължение за лихва. Следва да се отбележи, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка, която се изразява в посочване на оспорения размер лихва като такава в "размер на 18 491.00 лв.". Това е размерът на главницата на допълнително определеното публичното задължение за ДДС. Решението е неправилно в частта, в която митническия орган е осъден да заплати сума в размер на 460.72 лв., представляваща съдебни разноски и конкретно възнаграждение за адвокат. Съдът е изградил изводите си по повод възражението за прекомерност на същото при материален интерес от 18 491.00 лв., което е размерът на главницата, а жалбата срещу акта в тази част е оставена без разглеждане с протоколно определение от 2.06.2009 г. поради оттеглянето й. След провеждане на производство по поправка на очевидна фактическа грешка, съдът следва да се произнесе и по повод размера на съдебните разноски в първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба има право на разноски за настоящата касационна инстанция в размер 136,91 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,