Решение № 248 от 12.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 109/2010 г.

Решение № 248 от 12.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 109/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Х. Х., чрез защитника, против въззивно решение № 182 от 14.12.2009 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 391/09 г. Посочени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 2 НПК. Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е имал основание да се съгласи със заличаването на важен свидетел, поради което подсъдимият е бил лишен от възможност адекватно да осъществи правото на защита. Възразява срещу оценката за достоверност на показанията на пострадалия, които намира за вътрешно противоречиви и нелогични. Оспорва и правната квалификация на деянието, тъй като обективно е причинил лека телесна повреда в резултат на нанесените му обиди от страна на пострадалия. При тези съображения прави искане за отмяна на решението и оправдаване поради липсата на престъпление от общ характер, а като алтернатива - връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Неделчев) поддържа жалбата и акцентира върху неправилно заличения свидетел и правната квалификация на деянието. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Намира, че показанията на свидетеля не са имали съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С решение № 182 от 14.12.2009 г. по в. н. о. х. д. № 391/09 г. Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 80 от 23.10.2009 г. на Силистренския окръжен съд по н. о. х. д. № 227/09 г., с която подсъдимият К. Х. Х. е признат за виновен в това, на 15.05.2009 г. в гр. С., при условията на опасен рецидив да е отнел от владението на Н. С. П. чужди движими вещи на обща стойност от 23,45 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" и чл. 54 НК го е осъдил на наказание от шест години и девет месеца лишаване от свобода., което да изтърпи при първоначален строг режи в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 70, ал. 7 НК съдът е постанови да се изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по н. ч. д. № 919/06 г. на Софийския районен съд. Подсъдимият е осъден за заплати на Н. С. П. сумата от 150 лева като обезщетение за неимуществени вреди и в негова тежест са възложени разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Материалният закон е приложен правилно и не е допуснато съществено процесуално нарушение. Преимуществена част от доводите са били формулирани и пред въззивния съд, който стриктно е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК - подробно ги е разгледал и изчерпателно е отговорил с логични и верни съображения. По силата на чл. 327 НПК въззивният съд също има правомощия да събира доказателства от значение за правилно решаване на делото, респективно да преценява и решава въпроса за допустимостта на поисканите доказателства. В рамките на конкретното въззивно производство подсъдимият и неговият защитник не са настоявали изрично за разпит на св. Б, който първоинстанционният съд е заличил, и очевидно не са го считали за наложителен. При това положение не може да се претендира, че Варненският апелативен съд е нарушил правото на защита като не е извършил процесуално-следствено действие, което подсъдимият не е поискал. Съдът прецизно е изложил установените фактически обстоятелства и доказателствата, които са го убедили да приеме извършеното престъпление от подсъдимия. В мотивите изрично е посочил кои доказателствени средства и защо приема за достоверни, и кои и защо доказателствени средства отхвърля като недостоверни. Аналитично е обсъдил съвкупността от доказателствата, в т. ч. и показанията на пострадалия, за които е открил достатъчна подкрепа в съдебно-медицинската експертиза, писмените материали и показанията на св. Ю. Затова неоснователно е възражението на защитника, че показанията на св. П са единственото доказателство. Отделен е въпросът, че поначало тези показания са равностойно доказателствено средство и не съществува пречка, когато те са счетени за достоверни, на тяхна основа да се изграждат фактическите заключения. Лансираната версия от подсъдимия Х за нанесен удар вследствие на обида от страна на пострадалия съдът не е кредитирал с доверие, излагайки ясни и точни съображения. Вътрешното си убеждение е формирал без логически противоречия и след ефективно изследване на възраженията, направени от подсъдимия и неговия защитник. В рамките на възприетите фактически обстоятелства деянието на подсъдимия покрива всички съставомерни признаци по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и неоснователно е твърдението за по-леко наказуемо престъпление. При липсата на касационно основание, посочено в жалбата, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК