Решение № 1764 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2020 г.
ВАСVIII отделение11.02.2021 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 336 от 22.06.2020 г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. № 994 по описа за 2019 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1764 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 336 от 22.06.2020 г. на Пазарджишки административен съд по адм. д. № 994 по описа за 2019 г., с което по жалба на "Ултино" ЕООД, ЕИК [ЕИК], [населено място], представлявано от управителя А. Дудова, е отменен Ревизионен акт № Р-16001318006827-091-001/25.04.2019 г., потвърден с Решение № 427/11.07.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, в частта, с която на жалбоподателя за данъчните периоди от 1.07.2018 г. до 30.09.2018 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 50 510, 00 лева и са начислени лихви за просрочие в размер на 3 053, 63 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. В решението липсвали конкретни мотиви за незаконосъобразност на РА. Съдът не обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, нито съобразил непредставянето на доказателства за реалността на процесните доставки на услуги. На връченото искане, прекият доставчик представил само част от исканите доказателства. Доставчикът не разполагал с ДМА и оборудване за извършване на автомобилни ремонти, нито представил доказателства за извършено плащане по процесните фактури. Само наличието на двама автомонтьори и то, осигурявани само за м. 08 и 09.2018 г., не доказва, че доставчикът е извършил услугите, по-голямата част от които фактурирани през м. 07.2018 г. Представените разходни касови ордери (РКО) нямали подписи и не доказвали плащане по фактурите. Не бил ясен и конкретният предмет на услугите - липсвали калкулации, поръчки, протоколи, от които да се установят вложените части и труд. Това противоречи на установеното от свидетелските показания. Липсват и доказателства за необходимостта от ремонти. Вещото лице потвърдило липсата на придружаващи фактурите документи. Съдът кредитирал експертизата, макар по делото да не са представени документите, въз основа на които тя е изготвена. Необосновано съдът приел, при тези доказателства, че услугите са реално извършени. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на ревизионния акт, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Ултино" ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалното изпълнение на услуги по авторемонтни работи на влекачи и ремаркета, фактурирани на ревизираното дружество от "Деза-Лукс" ЕООД в посочените данъчни периоди, като материално-правна предпоставка за признаване на получателя на правото на приспадане на платения по фактурите ДДС. За да откажат претендираното право, приходните органи са приели, че прекият доставчик не е представил достатъчно доказателства за реалното изпълнение на услугите и по-специално: не са установени мястото и времето на изпълнение на услугите; наличието на машини, инструменти и други технически средства; кои лица са извършили ремонтите; конкретните видове дейности без данни за количество вложени материали и човеко часове, работни карти, протоколи, поръчки и калкулации. Ревизираното лице не представило документи за приемането на конкретните работи, нито за необходимостта от ремонти, липсвало уведомяване на наемателя на превозните средства, чието било задължението за ремонт на вещите при сериозни повреди. Направен е извод за фиктивност на процесните фактури, при което получателят е получил данъчно предимство чрез неправомерно намаляване на дължимия ДДС за процесните периоди. За да отмени РА първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури отразяват действително извършени ремонтни услуги. Съдът е приел, че са опровергани констатациите на приходните органи за липса на обезпеченост на доставчика да извърши услугите, а също и за мястото и обстоятелствата на извършване на ремонтите. Приел е за доказана конкретна връзка между фактурираните доставки и независимата икономическа дейност на ревизираното дружество с предмет международен транспорт. Отчел е безспорните обстоятелства на включване на процесните фактури в дневниците за покупки и продажби на страните по доставките и плащането по тях, съгласно заключението на експертизата. Позовал се е на съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, съгласно която добросъвестният получател по облагаема доставка не може да бъде санкциониран с отказ на правото на приспадане поради действия на доставчика му. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за липса на мотиви в първоинстанционния съдебен акт. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, отделил е спорното от безспорното по фактите и обосновано на доказателствата е приел, че процесните доставки не са фиктивни. Непредставянето на всички доказателства, поискани от приходните органи от страна на прекия доставчик не може, само по себе си, да бъде основание за отказ на правото на приспадане на получателя като частен случай на принципа за недопустимост на санкция поради чужди действия. Още повече в случай като настоящия, в който управителят на дружеството доставчик е бил разпитан като свидетел и подробно е описал както механизма на доставките, така и всички обстоятелства, във връзка с тях. Обосновано първоинстанционният съд е приел за опровергани констатациите на приходните органи за липса на капацитет на доставчика да извърши ремонтите. Събрани са доказателства, както за мястото и начина (наети от доставчика сервизи), така и за персонала, който е извършвал услугите – четирима квалифицирани и голям брой общи работници. Неоснователно е оплакването за игнорирана от съда неяснота относно предмета на доставките. Във всяка фактура е посочен конкретният номер на моторното превозно средство, което е подлежало на ремонт на ел. инсталация, ходова част, обслужване, боядисване и др., описани подробно в ревизионния доклад. Пак там и в РА, приходните органи не са се позовавали на липса на конкретизация на предмета на фактурите при отказа на правото на приспадане. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, чието заключение не е оспорено пред първоинстанционния съд, е установило плащания по процесните фактури и е потвърдило безспорните факти на счетоводно отразяване на фактурите от страните по сделките, както и начисляването на ДДС по тях. Липсата на калкулации, поръчки, протоколи, от които да се установят вложените части и труд, съставени при доставчика, не следва да се възлага в тежест на ревизираното дружество, защото то не е в състояние да представи чужди документи. Що се отнася до твърденията за липса на доказателства за необходимостта от ремонти, свидетелските показания са достатъчно подробни и убедителни относно механизма на доставките и необходимостта от ремонти и обслужване на тежки товарни коли с хладилна техника, използвани за дълги преходи по международен транспорт. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение