Решение № 4693 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2014 г.

Решение № 4693 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Константинос Георгиос Триандафилис и Толис Костас Триандафилидис и двамата от гр. София против решение № 1799 от 20.03.2014 г. постановено по адм. дело № 10570 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. Релевират се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Столична община, се представлява в открито съдебно заседание от юрк. Радева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за това, че обжалваното решение е в съответствие с процесуалните разпоредби и с материалния закон. Счел е, че съдът обосновано, след цялостен анализ на доказателствата по делото, вкл. приетата съдебно-техническа експертиза, на твърденията и доводите на ищците, и при правилно приложение на разпоредбите на ЗОДОВ е приел, че не са налице фактическите предпоставки по чл. 4 вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника Столична община по предявения иск на посоченото правно основание. Изводът е направен в заключение на това, че по делото не е установено наличие на незаконосъобразно действие на орган на Столична община или на нейни длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, от което да са причинени претендираните за обезщетение вреди на ищците. Не е установена и пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяното незаконосъобразно действие на ответника Столична община и вредоносния резултат вследствие на невъзможността за ползване на процесния имот от ищците и на извършените от тях разходи по несъстоялата се покупка на имота от страна на Столична община. Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по предявен от Константинос Георгиос Триандафилис и Толис Костас Триандафилидис против Столична община иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който ищците претендират присъждане на обезщетение в размер на 12 356,60 лв. за претърпени имуществени вреди в периода 30.04.2008 г. (датата на завземане на имота им за изграждане на улица) - до 30.10.2013 г. (дата на предявяване на исковата молба), както и законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане като сумата е уточнена по пера, както следва: 12000 лв. общо на двамата ищци за обезщетение за ползване на имота; 51 лв. общо на двамата ищци за платени такси за издаване на данъчни оценки на имота и за вписване на несъстоял се договор за изкупуването му; 159,60 лв. общо на двамата ищци за нотариални такси за издаване на изисквани от общината пълномощни и декларации; 26 лв. общо на двамата ищци за издаване на удостоверение за тежести върху имота. В жалбата се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни действия на ответника, състоящи се в прилагане на улично-регулационен план, одобрен с решение № 44 по протокол № 24 от 31.03.2001 г. на СОС, който административен акт впоследствие е отменен. Първоинстанционният съд, предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, е установил следната фактическа обстановка: По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 184, том I, рег. № 3520, дело № 273 от 10.12.1999 г., ищците са придобили собствеността на празно неурегулирано място в гр. София с площ от 883 кв. м, съставляващо реална част от имот № 490 по неодобрения кадастрален план на София. Поземленият имот № 490 е урегулиран с КРП, утвърден с решение № 13, т. 2 по протокол № 14 от 24.07.2000 г. на СОС, решение № 44, т. 2 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на СОС и заповед № РД-09-248 от 05.11.2004 г. като са създадени УПИ IX-490 с площ от 415 кв. м и УПИ VI-490 от 390 кв. м, а остатъкът от 98 кв. м е отреден за улица. С разрешение за строеж № 24 от 25.01.2007 г. е разрешено изграждане на уличен водопровод по ул. "Чавдар Мутафов" о. т. 130 до о. т. 131 и по о. т. 131 до о. т. 257 пред УПИ VIII-491, 492, VII-1111, VI-490 и V-489 от кв. 29 на местност "Витоша ВЕЦ Симеоново". Със заповед № РД-09-172/21.06.2007 г. на главния архитект на район Лозенец е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като е допуснато строежът да се извърши на етапи и е допълнено разрешението с "изграждане на пътна настилка по същата улица в същия участък. За процесния строеж на 05.06.2007 г. е издадено становище на Държавна приемателна комисия за издаване на разрешение за ползване. С писмо от 26.03.2009 г. ищците са поканили Столична община да им заплати наем за ползване на имота по пазарни цени до изкупуването му. Със заповед № РД-561-154 от 15.11.2012 г. на кмета на Столична община е наредено СО да закупи от ищците посочената част от имота за сумата от 18 453 лв. без ДДС. За целта ищците е следвало да се снабдят с удостоверение за данъчна оценка на имота, за което са внесли в СО, р-н Лозенец такса от 25,50 лв. Видно от приложената разписка същите са внесли още 26 лв. такса за издаване на удостоверение за тежести по сметка на Агенцията по вписвания. Ищците са приложили 2 бр. приходни квитанции за обща сума от 51 лв. за такса за административна услуга, внесена в СО, р-н Лозенец, без да е посочено за каква услуга става въпрос. Освен това са приложени разписки за внесени нотариална такси за пълномощни, съдържание, декларации и преписи на обща стойност от 159,60 лв., без да е ясно какви са тези документи, нито каква е връзката им с несъстоялия се договор за изкупуване на техния имот от ответника. Приложено е и платежно нареждане за сумата от 18,45 лв., внесени по сметка на Агенцията по вписванията за вписване на несъстоялата се продажба. С влязло в сила решение № 12963 от 18.10.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 13829/2011 г., е отменена т. 2 от решение № 44, по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на СОС, с която е била одобрена уличната регулация за местността. На това основание е издадена заповед № СО-РД-561-133/09.09.2013 г. на кмета на СО, с която заповед № РД-561-154 от 15.11.2012 г. на кмета на СО е отменена. С молба вх. № 94-Д-3103/54/30.04.2013 г. ищците са поканили СО да им възстанови заплатени суми от 120 лв. за оценка на имота, 51 лв. за данъчни оценки, 442,87 лв. режийни разноски, 18,45 лв. за вписване, 34 лв. по квитанции, 159,60 лв. за нотариални такси и 26 лв. за удостоверение за тежести. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което става ясно, че се касае за реална част от ПИ № 490 с площ на частта от 78 кв. м, от кв. 29 на местност "Витоша ВЕЦ Симеоново", ул. "Тодор Чипев", район Лозенец, гр. София, който по ОУП попада в Смф1 с показатели плътност 40 %, К. 2. Посредством метода на пазарните аналози вещото лице е изчислило размер на обезщетение за ползване на имота в размер на 9 044 лв. за периода от октомври 2008 г. до датата на предявяване на иска. В съдебно заседание проведено на 06.03.2014 г. вещото лице уточнява, че разликата от 20 кв. м в квадратурата на процесния имот може да се дължи на грешка, но същата произтича от наличните по делото документи, в които се изчислява пазарна стойност за имот от 78 кв. м, тъй като за останалите 20 кв. м не е приложен документ за собственост. Поради липса на свидетелства за пазарна наемна стойност вещото лице е ползвало пазарната продажна стойност на земята като около 5 % от нея е пазарната наемна стойност за 1 кв. м земя в регулация. Тези 5 % са определени спрямо наемите на застроени обекти, спрямо тяхната пазарна стойност. Изчислява се по съотношението на наема спрямо цената на имота, като за сравнение са използвани застроени обекти в група "Зоопарк" и кв. "Витоша", които са съседни и с идентични характеристики по предназначение и по ОУП, по показатели за застрояване, с инфраструктура, която в момента се изгражда. Предвид установената фактическа обстановка с решението си Административният съд София-град е приел искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за допустим като предявен от надлежна страна - собственик на имот, вписан в Агенцията по вписванията, против юридическото лице, в чиято структура се намират длъжностните лица, извършили твърдените незаконосъобразни действия. Разгледан по същество, съдът е приел иска за неоснователен. За да постанови обжалвания резултат, съдът на първо място е приел, че не е налице твърдяното незаконосъобразно действие на ответната страна, тъй като действията по прилагане на ПУП имат правен, а не фактически характер. По отношение на претендираното обезщетение съдът е приел, че същото не е причинено от действие по прилагане на ПУП, тъй като не попада в хипотезите на § 22, т. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ). По отношение на претендираните такси съдът е приел, че искът в тази част е заведен срещу ненадлежен ответник, тъй като СО не е получила същите, следователно не би могла да ги върне. Приел е и това, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на ответника и вредоносния резултат. Съдът е счел, че в случая вредите са претърпени от завземане на имота (каквото незаконосъобразно действие ищците не претендират), но е останало недоказано в какъв период същите са пряка и непосредствена последица от това действие, както и какъв е техният размер. Решението на Административен съд - София град е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с изясняване и установяване на релевантните фактически обстоятелства и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е изяснил от фактическа страна обстоятелствата, свързани с това каква част от имота на ищците е била завзета от общината, кога и за какви цели е било извършено то. Съдът не е обсъдил отменителното решение на Върховния административен съд по адм. д № 13829/2011 г., мотивите му и какви указания са дадени с него. Видно от съдържанието на същото, за да отмени решение № 44 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичния общински съвет само по т. 2, с която на основание чл. 48, ал. 3 ППЗТСУ е одобрен проект на улично-регулационен план на м. "Витоша - ВЕЦ Симеоново" в граници: бул. "Тодор Каблешков", бул. "Симеоновско шосе", "Околовръстен път" и р. Драгалевска, Върховният административен съд е намерил като единствено нарушение липсата на фактически и правни основания, т. е. липса на мотиви, като основание за незаконосъобразност на акта. Съдът е посочил, че за тази част от решението общинският съвет се е позовал на чл. 48, ал. 3 ППЗТСУ (отменен, но е приложим в случая), съгласно който при спазване на градоустройствените и техническите изисквания може да се създава застроителен и регулационен план, с който се установяват само уличните регулационни линии и предназначението на парцелите за мероприятия на държавата и на общините за трайно задоволяване на обществени потребности. В конкретния случая нито в предложението на главния архитект, нито в решението на общинския съвет са посочени, какви обществени потребности задоволяват с новия улично-регулационен план и какви градоустройствени и технически изисквания са имали предвид, поради което и е основание за отмяната на решението в тази част - само по т. 2. Във връзка с отмяната неизяснено е останало обстоятелството, каква е съдбата на административното производство - прекратено ли е същото, образувано ли е ново такова за последващо законосъобразно произнасяне. Изложеното налага отмяна на решението на АССГ и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по заявената претенция, както с оглед приложимия материален закон, така и с оглед това за какъв период от време и по каква причина ищците са били лишени от право на мирно ползване на своите притежания. Водим от горното, Върховният административен съд