Решение № 4728 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2017 г.

Решение № 4728 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С. Д. 08" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "К.. К." .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя З. Г. Д. Оспорва се Решение № 8267/22.12.2016 г., постановено по административно дело № 3952/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2101308774/06.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 1300/23.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., относно определения резултат за данъчен период м. 12.2011 г., м. 11.2012 г., м. 01.2013 г., м. 03.2013 г. и м. 04.2013 г. общо в размер на 17 326,26 лева със съответните лихви в размер на 2 494,94 лева, начислени лихви за невнесен в срок ДДС за м. 01 - м. 03.2010 г., м. 05-м. 07.2010 г., м. 09.2010 г., м. 01.2011 г., м. 04.2011 г., м. 06.2011 г., м. 07.2011 г. м. 09. - м. 11.2011 г., както и за установения резултат по ЗКПО в размер на 16 730,03 лева за 2011 г. и 2012 г. и съответните лихви, както и начислени лихви за невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не коментирал и обсъдил представените допълнителни споразумения към договорите, което било в нарушение на дадените указания от Върховния административен съд при първоначалното разглеждане на делото. На следващо място се твърди, че съдът неправилно не е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, както и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Оспорват се правните изводи на съдебния състав относно липсата на предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните доставки, като се излагат доводи за тяхната реалност. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба се поддържа от адвокат Милев, който моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Ответната страна, Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С. се представлява от юрисконсулт Кожухарова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на "С. Д. 08" ООД са определени задължения по ЗДДС и по ЗКПО в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Агростил - Р. К." ЕООД и "Ю. А." ЕООД с предмет "посреднически услуги". Въз основа на установените в хода на ревизията факти, приходните органи са приели, че не се доказва реалното извършване на доставки от посочените доставчици, с оглед на което за ревизираното лице не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит, както и са извършили корекция на финансовия резултат за съответните периоди по ЗКПО. Съдът е отхвърлил жалбата, след като е достигнал до извода, че от ангажираните по делото доказателства не може да се установи реалност на спорните доставки. Съдебното решение е подробно мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от жалбоподателя доводи. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. Към спорните фактури са представени сключени между страните по доставките договори, ведно с анекси към тях, съгласно които възложителят, тоест ревизираното дружество възлага, а посредникът /съответния доставчик на услуги/ приема за извършва посредническа дейност между възложителя и трети лица - доставчици, с цел сделки с предмет продажба на слънчогледов шрот и други стоки и услуги. Дори да се приеме, че посредством анексите към двата договора е уточнен предметът на услугите, а именно посредничество при сключване на сделки по закупуване на слънчогледов шрот от страна на "С. Д. 08" ООД, представените по делото доказателства не удостоверяват реалното извършване на този вид услуги, както правилно е приел решаващият съд. Представени са фактури за закупен от ревизираното лице слънчогледов шрот от трети лица, но същите не установяват, че тези сделки са били осъществени посредством посредническите услуги на двамата доставчици. Липсват документи, удостоверяващи реалното изпълнение на посредничеството - проведена кореспонденция, оферти, срещи или разговори, имейли, разходи за транспорт, не е воден дневник от посредниците, които имат това задължение съгласно изискванията на чл. 50 от Търговския закон, в който са длъжни да вписват всички сключени посредством техните услуги договори. Представените ръкописни справки, подписани от представител на доставчика и получателя, правилно не са ценени от приходните органи и от съда като документи, удостоверяващи спорния факт по престиране на посредническите услуги, не само поради факта, че не са били представени от доставчиците, ведно с останалите придружаващи фактурите документи, но и с оглед на съдържанието им. Тези справки не съдържат дата и място, липсва информация относно вида на стоките, закупени от възложителя, не дават представа за конкретните факти по изпълнение на посредническите услуги, не е отразен начинът по който са реализирани доставките, справките не съдържат дори информация за вида и спецификата на услугите, които се претендира да са извършени. Правилно съдът не е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, предвид тяхната заинтересованост, противоречивост и изолираност спрямо останалия доказателствен материал. Освен това техните показания са твърде общи и не установяват конкретните факти от състава на отделните спорни доставки по осъществяване на посредническите услуги. Съдът не е кредитирал и извода на вещото лице, изготвило заключение по съдебно-счетоводната експертиза, за това, че счетоводството на доставчиците било водено коректно, предвид установения факт, че не са отразили каквито и да било разходи по извършване на посредническите услуги. Всъщност този въпрос е неотносим към правния спор, тъй като редовното или нередовно отразяване на спорните фактури не е елемент от фактическия състав, при наличието на който се следва признаване на право на данъчен кредит за получателя. Извършените от съда фактически установявания относно спорните доставки, го е мотивирало да приеме, че приходните органи законосъобразно са извършили корекция по ЗКПО и са установили съответните задължения по този закон. Съдебният състав е развил мотиви и за дължимост на лихвите за невнесени авансови вноски за корпоративен данък, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд с практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС, съгласно която режимът на правото на приспадане, предвиден в Директивата, не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена данъчна измама, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Тези тълкувания обаче важат в случаите, когато е установено реалното осъществяване на услугите, каквато установеност липсва относно фактурите, издадени от "Агростил - Р. К." ЕООД и "Ю. А." ЕООД. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. По силата на т. 31 и т. 32 от същото решение, преценката за наличие на тези условия за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, което е извършено от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно лицето, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките, което в случая не е сторено. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се определи съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт и е в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Това възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 684,42 лева. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора относно приложението на чл. 78, ал. 8 ГПК, след изменението на тази норма, препращаща към размерите, определени по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е обща и е неприложима по данъчни дела, тъй като регламентацията на този въпрос е уредена в специалния закон - чл. 161 ДОПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение