Решение № 9405 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14294/2009 г.

Решение № 9405 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14294/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Сенсо мода" ЕООД моли да бъде отменено Решение № 486/14.7.2009 г. по адм. д. № 15/2009 г. на Благоевградския административен съд като неправилно. Алтернативно, ако няма основание за отмяна на решението моли да бъде отменено частично, в частта, с която е изпратена преписката на началника на Митница-Кулата за ново произнасяне и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено, като му бъдат присъдени разноски. Касаторът е подал и частна жалба против определение № 437/24.09.2009 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Югозападна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба против решението и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите, данните и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е обявил нищожността на Решение № 1000-0037/10.10.2008 г. на заместник началника на Митница - Кулата и е изпратил преписката за ново произнасяне на началника на Митница-Кулата. Със същото решение съдът е осъдил Митница - Кулата да заплати на касатора 200 лв. разноски. В мотивите си съдът е приел, че обжалваното решение на заместник началника на Митница-Кулата е издадено от некомпетентен орган, тъй като заповедта за овластяването на заместник началника да изпълнява функциите на началник Митница - Кулата № 362/18.06.2008 г., на директора на РМД - София Кр. Николов е издадена от некомпетентен орган. На същата дата със Заповед № 3156/18.6.2008 г. началник Митница-Кулата Николай Шушков е назначен за директор на РМД - София. Съдът е приел, че заповед за овластяване на заместника е следвало да се издаде от началник Митница - Кулата преди да бъде издадена заповедта за назначаването му за директор на РМД - София., който според съда е единствено компетентен да овласти свой заместник. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд досежно валидността на обжалвания административен акт. Съдът правилно предвид чл. 160, ал. 2 ДОПК , във вр. с чл. 211к от Закона за митниците, преди да разгледа спора по същество, е извършил преценка относно валидността на обжалвания пред него акт и е стигнал до обоснования извод за неговата нищожност. След като последният е издаден от лице, което не е имало необходимата компетентност издаденият акт е нищожен. Доводът за незаконосъобразност на решението в частта, с която е изпратена преписката на началник Митница-Кулата за ново произнасяне е неоснователен. След като съдът е обявил решението на заместник началника на Митница-Кулата за нищожно, правилно е изпратил преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с решение по проведената процедура по чл. 84а ЗМ за последващ контрол. Частната жалба против определението по чл. 248 ГПК е неоснователна. Съдът е приел, че не може да определи действителния размер на адвокатския хонорар по делото. В присъдените разноски са включени 50 лв. държавна такса и 150 лв. за вещо лице. По делото са били представени договор за правна защита и споразумение, по които е договорено да се изплатят адвокатски хонорари по 42 бр. дела в общ размер 10480 лв., а са представени платежни нареждания за 9694 лв., /786 лв. по-малко/, за които не може да се приеме, че покриват претендирания адвокатски хонорар от 165 лв. по делото. Приел е също, че по договор от 22.05.2009 г. е предвидено заплащане по 100 лв. за явяване в съдебно заседание, които касаторът претендира неоснователно, след като в съдебно заседание на 27.05.2009 г. не се е явил пълномощник, а за следващото заседание на 8.07.2009 г. няма доказателства тази сума да е заплатена на пълномощника. Така постановеното определение е обосновано и законосъобразно. Разноски за адвокатски хонорар могат да се присъдят, ако са направени. Правилно съдът е приел, че няма доказателства за превеждане на 100 лв. за адвокатски хонорар за явяване в съдебно заседание на 8.07.2009 г. Едва с частната жалба е представено преводно нареждане за недостигащите 786 лв., което не може да се вземе предвид, тъй като не е било представено до приключване на устните състезания по делото. Определението по чл. 248 ГПК като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,