Решение № 11064 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2018 г.

Решение № 11064 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на полицейски орган при Районно управление Кърджали при Областна дирекция на МВР Кърджали /ОДМВР/ против решение № 163/11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 227/2018 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - М. Делимихалев от [населено място], чрез пълномощника си адв. Лазов оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед за задържане на лице рег. № 200/31.05.2018 г., издадена от полицейски орган при РУ Кърджали към ОДМВР Кърджали, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на М. Делимихалев за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, но в нарушение на приложимата материалноправна норма и при несъответствие с целта на закона. Според първоинстанционния съд представените доказателства не обосновават фактическите и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. АС Кърджали е установил следните фактически обстоятелства: В мотивите на оспорената пред АК Кърджали заповед за задържане на лице е посочено, че задържането е "по преписка № 19473 М-362/31.05.2018 г. за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК - противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си по служба", и са посочени датата и часът на издаването му - 31.05.2018 г., в 19: 00 часа. Задържаното лице е освободено в 18: 30 часа, на датата 1.06.2018 г., под който текст липсва негов подпис. По делото е представена и предходна заповед за задържане на същото лице, рег. № 1947 зз-196/30.05.2018 г. се установява, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържане за срок от 24 часа, на жалбодателя М. Делимихалев в помещение за временно задържане в Районно управление – Кърджали, като задържането е постановено "във връзка със ЗМ № 359/30.05.2018 г. за извършено за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. В заповедта са посочени датата и часът на издаването й –30.05.2018 г., в 19. 00 часа, същият е подписан от полицейския орган и от задържаното лице, като в бланката е отразено, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 и чл. 73 от ЗМВР, а съответно, че задържаното лице е освободено в 18: 50 часа, на датата 31.05.2018 г., под който текст е положен подписа на задържаното лице. От приложеното уведомително писмо УРИ № 194700-2339/07.06.2018 г. на началника на РУ – Кърджали, изпратено до Районна прокуратура – Кърджали е видно, че на 30.05.2018 г. е започнато бързо производство № 359/2018 г. по описа на РУ – Кърджали, срещу неизвестен извършител, за това, че на 30 май 2018 г., в съучастие като извършители, две лица са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-отправили обидни изрази и заканили се със физическа саморазправа спрямо служители на РУ-Кърджали, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, чрез бутане и блъскане - престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Бързото производство е започнато на основание чл. 356, ал. 2 от НПК, с действие по разследването: разпит на свидетел от разследващ полицай. Приложени са протоколи за разпит на свидетели по така образуваното бързо производство, като първите два протокола от датата 30.05.2018 г. са за разпит в качеството на свидетели, на двама полицейски служители от РУ – Кърджали: П. Драганов и Б. Делийски, а вторите два протокола за разпит са от следващия ден – 31.05.2018 г., на други двама полицейски служители от РУ – Кърджали: С. Реджеб и Й. Боюклиев. В показанията си свидетелите са възпроизвели обстоятелства, случили се на 30.05.2018 г., около 18. 30 часа, в град Кърджали, на ул. "Първи май", срещу завод "Орфей", при извършване на проверка на МПС и на водача на същото, при която проверка е възникнал конфликт между това лице и още едно лице, което е дошло на място и четиримата полицейски служители, вследствие на което се е стигнало до употреба на физическа сила и помощни средства/белезници/, от страна на полицейските служители. Такива обстоятелства са описани и в приложената Докладна записка относно употреба на физическа сила, изготвена от единия от тези полицейски служители- Б. Делийски, адресирана до началника на РУ – Кърджали. В показанията на нито един от четиримата свидетели – полицейски служители, нито в докладната записка относно употребата на физическа сила, не се споменават имената на двете лица, за които се твърди, че са предизвикали конфликта и са извършили описаните действия, осъществяващи според изложеното по-горе, състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и за които действия, спрямо двете лица са били приложени помощни средства, били са отведени в РУ – Кърджали и са били задържани. Съгласно представена и е приета като доказателство Докладна записка с Вх. 19473 М-362/31.05.2018 г. г. на РУ – Кърджали, по досъдебно производство № 359/2018 г. по описа на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, се сочи, че в РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали е било образувано досъдебно производство № 359/2018 г. по описа на РУ – Кърджали, срещу жалбодателя М. Делимихалев и В. Делимихалев /макар че това досъдебно производство е било образувано предишния ден – на 30.05.2018 г., срещу неизвестен извършител/, за това, че освен горепосоченото деяние, лицата са извършили и престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК и спрямо същите следва да се повдигне обвинение, квалифицирано по различен текст от НК, а именно за това, че на 30.05.2018 г., противозаконно пречили на орган на властта – на служителите на МВР при ОДМВР – Кърджали да изпълнят задълженията си по ЗДвП – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК и в тази връзка следвало да се започне 1 бр. ЗМ проверка в РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, срещу посочените лица, за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК При така установените и безспорни факти по делото, правните изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед се споделят от касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В случая обаче фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадена заповедта за задържане не съответстват на посоченото в нея правно основание- разпоредбата на чл. 721, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В тази връзка правилно АС Кърджали е приел, че характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, последната няма за цел наказване на уличеното лице или прилагане на някаква репресия спрямо това лице, за извършено от него деяние, а цели възпрепятстване на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети наказателно преследване, както и извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство. Доказателствата по делото сочат, че лицето е извършило конкретните действия, които независимо дали са квалифицирани като деяние по чл. 325, ал. 2 НК или по чл. 270, ал. 1 НК, са предотвратени и прекратени чрез първото задържане. Още повече, че е допустимо с едно дейние да бъдат осъществени различни състави на престъпления по НК. В този смисъл издадената заповед е в нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно които административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Според чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки, каквато мярка представлява и задържането на лице за срок от 24 от часа, имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Във връзка с горното, при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, органите на МВР следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. Настоящият съдебен състав намира, че е нарушен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, в контекста на който прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е неоправдано, защото на практика още с издаването на първата заповед за задържане полицейският орган е предотвратил действията на задържаното лице, с които е възпрепятствал изпълнението на служебните му задължения. В този смисъл полицейският орган е надхвърлил своите правомощия за разкриване на престъпление и прилагане на ПАМ. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя не са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. В подкрепа на изложеното, е налице и нарушение на правото на свобода и сигурност, регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.