Решение № 7832 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2021 г.
ВАСVI отделение30.06.2021 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24/22.03.2021 г. по адм. дело № 341/2020 г. на Административен съд – Габрово. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7832 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Базегрянов, от гр. Севлиево против решение № 24/22.03.2021 г. по адм. дело № 341/2020 г. на Административен съд – Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 46, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Габрово изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробно писмено становище, в което развива доводи в подкрепа на обжалваното съдебно решение, споделяйки изцяло изводите на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 24/22.03.2021 г. по адм. дело № 341/2020 г. Административен съд – Габрово е отхвърлил жалбата на С. Б., от гр. Севлиево срещу решение № 37/04.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него разпореждане № РВ – 3 – 07 – 00832788/29.10.2020 г. на началник отдел "КПК" в ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че С. Б. е осъществявал трудова дейност по два трудови договора. Първият с работодател "Идеал Стандарт – Видима" АД, гр. Севлиево, а вторият с Община Севлиево по механизма "Лична помощ", като личен асистент на своята майка – К. С. Съпругата на жалбоподателя също е имала сключен трудов договор с Община Севлиево за личен асистент на своята свекърва. Във връзка с осигурителноправния статут на Б. от осигурителя - "Идеал Стандарт – Видима" АД, гр. Севлиево е била подадена информация към НОИ за четири болнични листа № Е20199100144 за период 03 - 07.12.2019 година, № Е20198700291 за период 08 - 17.12.2019 година, № Е 20197215482 за период 06. 01. - 05.02.2020 година и № Е20199100359 за период 17 - 21.02.2020 година, по които е било изплатено парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 2790. 90 лева. От Община Севлиево за С. Б. са били подадени данни за пълни работни месеци – м. декември 2019, м. януари 2020 и м. февруари 2020 година, както и за начислено и получено от жалбоподателя трудово възнаграждение. В разпоредената проверка органите на ТП на НОИ са установили, че жалбоподателят не е представил процесните четири болнични листа на втория си работодател. С разпореждане № РВ – 3 – 07 – 00832788/29.10.2020 г. началник отдел "КПК" в ТП на НОИ е разпоредил възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения, тъй като за същия период Базегрянов е получавал и трудово възнаграждение при втория си работодател. С решение № 37/04.12.2020 г. при осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ – Габрово е потвърдил обжалваното пред него разпореждане. Съгласно чл. 46, ал. 3 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Контролните органи на ТП на НОИ са установили, че по трудовото правоотношение с Община Севлиево приетите по делото присъствена форма, отчети по чл. 27, ал. 2 от Закона за личната помощ за м. 12. 2019, 01 и 02. 2020 година са лично попълнени и подписани от С. Б. в качеството му на асистент. Жалбоподателят е депозирал в Община Севлиево процесните 4 броя болнични листове едва на 07.01.2021 година. Доводите на жалбоподателя Б., че не е упражнявал трудова дейност при втория си работодател Община Севлиево, но поради незнание не е представил болничен лист не влияят върху относимите факти по спора, установяващи недобросъвестно получено парично обезщетение поради временна неработоспособност. Твърденията, че работата при втория работодател е била извършвана без пропуски и с необходимото качество от негов близък човек, когото той е наел и който е полагал грижи и за самия него не могат да опровергаят обстоятелствата, касаещи неоснователно полученото парично обезщетение. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Законосъобразно административният съд е отхвърлил оспорването срещу актовете на органите на ТП на НОИ – Габрово, приемайки че е нарушена забраната по чл. 46, ал. 3 от КСО за едновременно получаване на парично обезщетение и на трудово възнаграждение, а осигуреното лице е недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 46, ал. 3 от КСО, тъй като е нарушил чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Обосновано съдът е съобразил, че лицето не се е снабдило с втори екземпляр на болничните листове, за да ги представи пред втория си работодател, а това поведение е в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение