Решение № 4815 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12771/2013 г.

Решение № 4815 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12771/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Танков Тодоров, срещу решение № 214 от 12. 08.2013 г. по адм. дело № 767/2012 г. на Административен съд гр. Велико Търново. С решението е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 11-1200091/30.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 382/20.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк. Ушилова в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Тодор Танков Тодоров против Ревизионен акт № 11-1200091/30.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 382/20.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата първоинстанционния съд е приел за установено, че с оспорения РА е установен за внасяне данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 8530.52 лв. и лихви върху него в размер на 2627.30 лева. Съдът е счел, че данъчните задължения на лицето са определени правилно, като са взети предвид всички релевантни за извършване на ревизията по този ред факти, поради което е възприел за законосъобразни констатациите от ревизионния акт. Постановеното решение е неправилно поради допуснати нарушения на закона, налагащи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. В материалния закон е предвидено, че е правилно определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение на закона. Органите по приходите са установили месечен недостиг на средства и са го използвали за определяне на данъчна основа за облагане с данък, който е дължим за годишен данъчен период. Данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да се определя на годишна база за всички доходи през календарната година. Този извод е в съответствие и с непротиворечивата практика на Върховния административен съд и не ограничава възможността за установяване на начално салдо за следващ данъчен период, формиран от парични средства, които са останали неизразходвани от предходни периоди. Точно тези правила не са съобразени при формиране на данъчната основа в процесния РА. Незаконосъобразно Административен съд - гр. Велико Търново ги е игнорирал при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдът трябва да постанови решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като бъде определена данъчната основа за облагане с доходите на физическото лице на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва при новото разглеждане да назначи допълнителна ССчЕ със задача да се изготви баланс на касовата наличност въз основа на приходите и разходите на Тодор Танков Тодоров за ревизирания период и да определи крайно салдо на приходите и разходите на годишна база. Приетата съдебно-счетоводна експертиза в пъроинстанционното производство е свързана с поставените от жалбоподателя задачи и би била релевантна само при успешно доказване на твърденията му, че паричните му потоци следва да се променят със сумите, за които претендира, че не са отчетени от ревизиращите. Такова доказване не е успешно проведено. Възраженията в касационната жалба на Тодор Танков Тодоров, свързани с разполагаемите средства, са неоснователни. Обосновано съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява наличност на разполагаеми парични средства в размер на 30 000 лв., получени в заем от сестрата на касатора. В тази връзка подробно са обсъдени събраните документи, гласните доказателства, които преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, правилно не са кредитирани от съда. За останалите суми - 20 000,00 лв. от сватба и 1000,00 лв. от продажба на МПС, съдът правилно е възприел доводите на ревизиращите органи, доколкото липсват каквито и да било доказателства, установяващи различни факти от тези, посочени в ревизионния доклад. Не са депозирани никакви доказателства за проведената сватба, от които да може да се направи извод, че жалбоподателят е получил сумата от 20 000,00 лв., като следва да се отчете и фактът, че при организирането на сватба са налице не само приходи, а и разходи, поради което жалбоподателят е следвало да докаже твърденията си, че за него са налице приходи над разходите в претендирания размер. Относно разходите на задълженото лице през процесните отчетни периоди и по-конкретно - за размера на разходите на Тодоров за живот и издръжка, в случая касаторът не е доказал осъществяването на разходи, различни от посочените. По изложените съображения настоящият състав намира, че извършените от жалбоподателя разходи през всеки от ревизираните периоди, следва да се приемат в размера, съдържащ се в ревизионния акт, определен на база статистически данни за страната за текущия период. Тези данни са обективни, базиращи се на представителни извадки за статистически цели, съгласно официалните данни на НСИ за всеки от процесните периоди. Възражението, че касаторът не е участвал в паричен еквивалент при равни квоти с настоящата си съпруга при закупуване на жилището им е недоказано и неоснователно. Касаторът не е представил съответните доказателстава за това. Съобразно изложените мотиви, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да поставена допълнителна задача на вещото лице да се изготви баланс на касовата наличност въз основа на приходите и разходите на Тодор Танков Тодоров за ревизирания период и да определи крайно салдо на приходите и разходите на годишна база, като при тази експертиза не се включват сумите, за които касаторът претендира и няма доказателства за тяхното наличие. Съдът следва да се произнесе аргументирано по основния спор, свързан със законосъобразното определяне на данъчната основа за ревизирания период. При новото разглеждане на делото следва да се преценят и всички разноски на страните, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,