Решение № 4423 от 26.4.2023 г. на ВАС, IV о.

ВАСЧетвърто отделение26.04.2023 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 177 от 23.11.2022г., постановено по адм. дело 268/2022г. на Административен съд Кюстендил.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Общински съвет - Кюстендил за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА Община Кюстендил да заплати на Областен управител на Област Кюстендил разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Кюстендил, представляван от председателя И. Андонов. Жалбата е против решение 177 от 23.11.2022г., постановено по адм. дело 268/2022г. на Административен съд Кюстендил. С него по оспорване на областния управител на Област Кюстендил е отменено решение 777/30.06.2022г. по протокол 34/30.06.2022г. на Общински съвет Кюстендил. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане да бъде отменено решението на Административен съд Кюстендил и да се остави без уважение жалбата на областния управител на Област Кюстендил. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Областният управител на област с административен център Кюстендил, с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юриск.С. Радославова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. При изложени съображения, счита че съдебният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли същия да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнгараждение. Представителят на Върховната административна прокуратура в съдебно заседание изразява подробно мотивирано заключение за основателност на подадената жалба, но по съображения различни от изложените в касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради което следва да бъде отменен, а делото върнато за разглеждане от друг съдебен състав. Върховния административен съд в настоящия си състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Областен управител на Област Кюстендил против решение 777 по Протокол 34/30.06.2022г. на Общински съвет Кюстендил. С него е определен размерът на наемните цени за ползване на земеделските земи за стопанската 2022-2023 година в Приложение 5 към чл.30 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /Наредбата/. С обжалваното решение съставът на Административен съд - Кюстендил е отменил обжалваният административен акт. За да постанови този съдебен акт административния съд е приел, че съобразно диспозитива на решението на общински съвет Кюстендил, с което е определен размерът на наемните цени за ползване на земеделските земи за стопанската 2022-2023 година в Приложение 5 към чл.30 от Наредбата по своята същност се изменя подзаконов нормативен акт, а именно Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в частта на Приложение 5 към чл. 30, поради което е приложим реда за оспорване по гл.Х, раздел III от АПК. При извършена проверка за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт съдът е установил, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по издаване на нормативния акт. Съдът е счел, че оспореното решение на общински съвет Кюстендил е прието при нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, ал.3 и ал.4 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и на чл.28 от същия закон. Обжалваното решение е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, които да обосновават касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Съдебният акт е надлежно и подробно мотивиран. Неоснователен е единственият довод на касационния жалбоподател, че неправилно административния съд е приел, че оспореното решение на Общинския съвет представлява изменение в подзаконов нормативен акт в Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, в частта на Приложение 5 към чл.30 от нея. Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от общински съвет Кюстендил, е издадена на основание чл.8, ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), според която редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници, се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. Съгласно чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл.8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл.76, ал.3 от АПК и чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗМСМА. Следователно Наредбата е подзаконов нормативен акт, който урежда възникнали правоотношения, които са с местно значение. Приемането, изменението, допълнението и отмяната на подзаконов нормативен акт се съдържа в раздел ІІІ, глава пета от АПК и в ЗНА. Съгласно чл.79 АПК, съответно чл.11, ал.3 ЗНА, изменението и допълнението са обвързани с изрична разпоредба на последващ нормативен акт. Следователно, по силата на изрична правна норма актът, който изменя нормативен административен акт, има качеството на нормативен административен акт и следва да е изготвен и приет при зачитане на законовите изисквания. В настоящия случай с обжалваното решение 777 по Протокол 34/30.06.2022г. Общински съвет Кюстендил е определил размерът на наемните цени за ползване на земеделските земи за стопанската 2022-2023 година в Приложение 5 към чл.30 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Така приетото решение касае изменение на подзаконов нормативен акт, а именно изменението на Приложение 5, което по своята същност е неразделна част от Наредбата. На следващо място неправилно касационния жалбоподател се позовава на чл.12, ал.3 от Наредбата за стопанисване и управление на земеделските земи от общинския поземлен фонд (НСУЗЗОПФ) и чл.30 от Наредбата. С разпоредбата на чл.12, ал.3 от НСУЗЗОПФ се предвижда, че началните тръжни цени за отдаване под наем на земеделски земи се определят с решение на общинския съвет. А с разпоредбата на чл.30 от Наредбата се посочва, че общинският съвет определя размера на годишната наемна цена за декар площ на отдаваните под наем земеделски земи, съгласно Приложение 5. В случая съгласно диспозитива на оспореното решение на Общински съвет Кюстендил със същото се изменя подзаконов нормативен акт - Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество - в частта на Приложение 5 към чл.30, според което е определен размерът на наемните цени за ползване на земеделските земи за една година. А не се касае за определяне с решение на общинския съвет на началните тръжни цени за отдаване под наем на свободни земеделски земи от общинския поземлен фонд, каквито са условията на чл.12, ал.3 от НСУЗЗОПФ. В настоящото производство не следва да се обсъжда становището на прокурора от Върховната административна прокуратура за неправилност на обжалваното решение, тъй като по развитите от него доводи няма наведено касационно оплакване. А съгласно чл.219, ал.1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, въз основа на което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК искането на касатора за присъждане на разноски по делото, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно. На ответната страна се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които определени съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят в размер на 200 /двеста/ лева. Тези разноски следва да се заплатят от Община Кюстендил, тъй като Общинският съвет няма самостоятелен бюджет. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение