Решение № 131 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1602/2009 г.

Решение № 131 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1602/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Руска К. В., Надежда Б. В. и В. К. Д. срещу решение № 588 от 07.05.09 г. по гр. д. № 1751/07 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която са били уважени предявените срещу тях искове по чл. 108 от ЗС за два от процесните имоти - поземлен имот № 2188 и поземлен имот № 2190 по ПНИ на с. о. "Б. - юг", [жк], [населено място]. Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че решение на поземлената комисия от 1998 г., което не е придружено със скица на възстановения имот, може да породи реституционен ефект. Спорният имот попадал в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съобразно действащата към момента на издаването на решението редакция на § 4к, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването му е могло да се извърши само по одобрен от кмета на общината план за границите на имотите на бившите собственици, какъвто в случая нямало. Неправилен бил и изводът, че липсва идентичност между имота, предоставен на жалбоподателите по ЗТПС и този, който те владеят и е предмет на правния спор. Ответникът в производството С. С. Ч. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е законосъобразно. С определение № 674 от 19.07.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса за значението на скицата като част от решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за доказателственото значение на вписванията в регистрите към кадастралните планове. За да се произнесе по тези въпроси и по касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 1312 от 07.06.06 г. по гр. д. № 421/05 г. на Варненския районен съд, е уважил предявените от С. С. Ч., Н. С. Ч., М. Х. Ч., Н. А. Ч. и В. И. Ч. срещу Руска К. В., Надежда Б. В. и В. К. Д. искове по чл. 108 от ЗС - ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на поземлен имот № 2188 и поземлен имот № 2190 по ПНИ на с. о. "Б. - юг", [жк], [населено място]. Решението на районния съд е оставено в сила в останалата обжалвана част, с която са били отхвърлени исковете по чл. 108 от ЗС за предаване владението на поземлен имот 2189 по същия план. Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на имоти № 2188 и № 2190 по силата на решение № 563/12.10.98 г. на ПК В. за възстановяване на собствеността в стари реални граници. Тези имоти са индивидуализирани с влязъл в сила план по § 4к, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към момента на постановяване на решението все още не е било въведено изискването на приетата с ДВ бр. 68/1999 г. ал. 7 на § 4к - собствеността върху земите по § 4 да се възстановява със заповед на кмета на общината, ето защо решението на поземлената комисия има конститутивно действие и с него е завършена процедурата по възстановяване на собствеността. Прието е също, че ответниците нямат противопоставими права по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ върху тези два имота, тъй като не са доказали идентичността им с имота, получен от техния праводател К. Д. К. по замяна от Т. комисия и описания в нот. акт № 75/1966 г. Съдът не се е доверил на обяснението на вещото лице, дадено в съдебно заседание, че е налице такава идентичност, тъй като то не било мотивирано. Първият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е за значението на скицата като част от решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността. По този въпрос въззивният съд е приел, че следва да бъде съобразена редакцията на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, при която е издадено решението. В случая това е редакцията на чл. 14, ал. 1, т. 3 /ДВ бр. 88/31.07.98 г./, съгласно която поземлената комисия се произнася с решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. И тъй като възстановеният имот е индивидуализиран съобразно влязъл в сила план по § 4к, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в редакцията на нормата преди ДВ бр. 68/99 г., решението има конститутивен ефект, независимо че към него няма скица. Същевременно в посочените в жалбата две решения на ВКС - № 24 от 1.02.1999 г. по гр. д. № 1912/97 г. на IV ГО и № 1078 от 01.10.2007 г. по гр. д. № 1107/2006 г. на V ГО е прието, че скицата е безусловно необходим елемент за настъпването на реституционния ефект на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари реални граници, без този извод да е обвързан от действащата към момента на издаване на решението редакция на закона. Настоящият състав счита за правилна съдебната практика, отразена в обжалваното решение на Варненския окръжен съд, според която необходимостта от скица към решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари реални граници следва да се свърже с действащата към момента на постановяването му редакция на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В същия смисъл са и постановените решения на тричленни състави на ВКС по чл. 290 от ГПК, които имат задължителен характер - например решение № 555 от 22.10.09 г. по гр. д. № 104/09 г. на II ГО, решение № 511 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1080/09 г. на II ГО и др. В тях най-общо се приема, че ако към момента на постановяване на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари реални граници не е имало изискване в закона за издаване на скица от поземлената комисия, то решението произвежда своя конститутивен ефект и без такава скица. Вторият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е за доказателственото значение на вписванията в регистрите към кадастралните планове. Разписният лист или имотната ведомост е приложение към кадастралния план, в което се съдържа информация за собствениците на всеки заснет имот, както и данни за документите за собственост, ако има такива - арг. от чл. 32, ал. 2 от ЗПИНМ (отм.). При действието на ЗУТ и ЗКИР, аналог на разписния лист е имотният регистър. Записванията в разписния лист и в имотния регистър не представляват пряко доказателство за собствеността на имотите, но в редица случаи съдебната практика отчита тези документи като косвено доказателство за собствеността - напр. решение № 393 от 23.06.09 г. по гр. д. № 1207/86 г. на II ГО, решение № 476/04.06.09 г. по гр. д. № 774/09 г. на I ГО и др. Тази практика следва да се прилага и в случаите, при които записванията в разписния лист са от значение за установяване идентичността на един имот. Посочените в разписния лист съседи на имота са ориентир, от който следва да се изхожда, наред с другите доказателства по делото, при разрешаването на спора за идентичността на имотите. По съществото на касационната жалба. Решението на поземлената комисия, на което ищците основават правата си върху процесния имот, индивидуализира този имот чрез посочване на местност, площ и номер по комбиниран план от 1997 г. Тази индивидуализация е напълно достатъчна, за да се установи кой е възстановеният имот и при нужда да се издаде скица, която да илюстрира местоположението и границите му. Решението е постановено в пълно съответствие с действащата нормативна уредба. Към момента на постановяването му действа редакцията на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, преди изменението с ДВ бр. 88/98 г., според която поземлената комисия постановява решения за възстановяване на собствеността върху земи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ при условията на § 4-4л. Действащият към този момент § 4к има различно съдържание от сегашното, все още няма изискване за изработването на помощен план и план на новообразуваните имоти, а индивидуализацията на възстановените имоти се извършва чрез кадастралните планове. Няма изискване и за скици към решението на ПК за възстановяване на собствеността в терените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно действащата към момента на постановяване на решението редакция на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, решението на поземлената комисия има конститутивно действие, както правилно е приел и Варненският окръжен съд. Неправилно обаче е прието, че ответниците нямат противопоставими права по чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ върху имота. На първо място - неправилен е изводът на въззивния съд, че не е установена идентичност между предоставения по ЗТПС имот на праводателя на ответниците К. Д. К. и процесния имот. Този извод не е съобразен както с обяснението на вещото лице, дадено в съдебно заседание, така и с данните по делото. Изяснено е, че процесните три имота № 2188, 2190 и 2189 по ПНИ на местността "Б. -юг" от 2003 г. представляват част от имот пл. № 1677 по кадастралния план на същата местност от 1983 г. Вещото лице не е посочило на чие име е записан имот пл. № 1677 в разписния лист към този план, но има данни за записванията на съседните имоти № 1675 и № 1676. Имот пл. № 1675 е бил записан на името на В. Т. и на К. Д. К. - праводателят на ответниците, а с решение на ПК В. № 115 от 07.10.93 г. същият имот е бил възстановен именно на наследниците на К. Д. К., на основание нотариалния акт № 75 от 1966 г. Този факт следва да се свърже и с обстоятелството, че по замяната от Т. К. Д. К. /Ц./ е получил нива от 4 декара; процесните имоти са с обща площ от 1800 дка, а възстановеният по ЗСПЗЗ съседен имот № 1675 е с площ от 1550 дка /има и невъзстановени части, попадащи в път/ - т. е. възстановената и невъзстановената част общо образуват един имот с площ от около 4 дка, който се свързва с имота по нотариалния акт от 1966 г. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че съседният имот пл. № 1676 по плана от 1983 г. фигурира на името на С. Г., а от представения по делото нотариален акт № 46/1970 г. се установява, че той е бил съсед на праводателя на ответниците К. Д. К. /Ц./. На следващо място - наличието на отчуждителна сделка с идеална част от имота, получен по ЗТПС, обуславя прилагането на чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Сделката е тази по нотариален акт № 15/1989 г., с който К. Д. К. и Д. В. Д. са продали на внучката си Надежда Б. В. 500/1500 ид. части от имота. Продажбата е преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и има за ефект запазване на правата на наследниците на К. Д. К. /Ц./ върху имота, получен при замяната - т. е. върху спорните три по-малки имота по действащия план. Наличието на условията на чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по отношение на процесния имот изключва правата на ищците по решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността. Налице е конкуренция на права, която чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ разрешава в полза на ответниците. Затова предявеният срещу тях ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,