Решение № 5147 от 31.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ПЛИРА 99 - 3 ЕООД, гр. Плевен, чрез процесуален представител адв. Атанасов, срещу решение 201/01.07.2021 г. по адм. д. 44/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлен искът на дружеството срещу Националната агенция за приходите за присъждане на сумата от 1 430,97лв., представляваща обезщетение за лихви за забава. Твърди се, че решението е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Сочи, че тези разходи представляват имуществена вреда при и по повод издаване на незаконосъобразен акт/действие от страна на данъчната администрация. Иска отмяна на решението и уважаване на иска. Претендира разноски. Ответникът Националната агенция за приходите, в съдебно заседание не се представлява. В представени подробни писмени бележки по делото оспорва касационната жалба и счита решението за правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявения от ищецът иск за обезщетяване на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, причинени му от незаконосъобразно бездействие на органи по приходите в НАП, в размер на законната лихва върху несвоевременно възстановени парични суми за периодите 27.10.2015 г. - 30.09.2016 г., 02.11.2015 г. - 30.09.2016 г., 17.11.2015 г. - 30.09.2016 г. и 28.11.2015 г. - 30.09.2016 г., като след извършени уточнения цената на иска е определена на 1 430,97 лева. Въз основа на подробно изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен. Позовал се на подробен анализ на приложимия закон ЗОДОВ, както и на ДОПК, във връзка с възможността относно ползването на банкова гаранция, какъвто е конкретния случай. Съдът е приел, че само недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Установил е също, че настоящият случай не попада в такава хипотеза преди датата 08.09.2016 г., след която от НАП действително са били дължими лихви за забава, но те са били надлежно изплатени на Плира 99 - З ЕООД и не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника, като първа необходима предпоставка за основателност на предявената претенция. Както е посочено в решението, сумата в общ размер от 15 992,39 лв. е внесена на основание обезпечаване на доказателствата, обективирани в протоколи. В действителност лицето само е предприело посочената стъпка с цел да бъде освободена задържаната стока и съответно да бъде реализирана на пазара по-бързо. Административен съд - Велико Търново е приел, че не се доказва действията по обезпечаване да са отменени като незаконосъобразни. Издадените протоколи за обезпечаване на доказателства, във връзка с превоза на стоки с висок фискален риск не са оспорвани, както по административен, така и по съдебен ред от страна на Плира 99 - 3 ЕООД. Не са налице и незаконосъобразни действия или бездействия. Предоставените обезпечения по протоколите са възстановени в пълен размер с платежно нареждане от 30.09.2016 г. Начислени са лихви за забава в размер на 97,74 лв., с които са погасени насрещни задължения на ищеца, за което действие има изрично искане и съгласие от страна на дружеството с вх. 34292#5/18.01.2017 г. Решението е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. По делото са налице безспорни доказателства обезпеченията са вдигнати на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК след потвърждаване за внасянето на сумите по наложените обезпечения. Не е налице изменение в имуществената сфера на ищеца, което да е настъпило като последица от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на длъжностни лица, действащи при или по повод административна дейност. Единственото твърдение е, че неправилно е определен момента на изчисляване на лихвата за забава при връщане на паричното обезпечение, предоставена по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК. Правилно съдът е отхвърлил исковата претенция за присъждане на сумата от 1 430,97 лв., представляваща обезщетение за лихви за забава. Следва да се посочи, че при налагане на мерки за обезпечаване на доказателства забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоките се освобождават след предоставяне на обезпечение в пари или безусловна неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца - чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, в приложимата редакция. Точно с този обезпечителен характер са били и внесените от Плира 99 - 3 ЕООД суми по специална сметка на ТД на НАП - Велико Търново, при което срокът на обезпеченията, не би могъл да бъде не по-кратък от шест месеца. В конкретния случай исканията от 2015 г. за възстановяване на платените обезпечения по четири протокола, на които се позовава ищецът, са направени непосредствено след датата на внасянето им. Изчислена съобразно цитираните разпоредби на ДОПК, конкретната дата от която ТД на НАП - Велико Търново е изпаднала в забава при възстановяване на внесените като обезщетения суми, съответно от която дължи изплащането на лихви е 08.09.2016 г. Всички други искания на Плира 99 - З ЕООД са били подадени преждевременно. В допълнение, следва да се отбележи, че от съществено значение при преценка на правилността на първоинстанционното съдебно решение е, че не е установено незаконосъобразно действие или бездействие от страна на НАП. Действията по обезпечаване не са отменени като незаконосъобразни. Имуществената сфера на Плира 99 - 3 ЕООД не е изменена в резултат от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на длъжностни лица, действащи при или по повод административна дейност. Дължимите лихви за забава след 08.09.2016 г. са изплатени на Плира 99 - З ЕООД. Съгласно приложимата редакция на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, правилно е определен моментът на изчисляване на лихвата за забава при връщане на паричното обезпечение. Законосъобразно е задържането на обезпеченията през шестмесечния период за предоставяне на паричната гаранция. Доводът в касационната жалба, че шестмесечният срок по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК е относим единствено към банковата гаранция, е неоснователен. Целта на обезпечението в пари или банковата гаранция е еднаква, поради което и срокът им е еднакъв. Да се приеме липса на срок за обезпечението в пари, би означавало възможност да се иска връщане на парите незабавно след освобождаване на стоката и невъзможност да се извърши фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, така както би се извършил при банковата гаранция. С оглед на това, съдът правилно е приел, че искът е неоснователен. При този изход на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,