Решение № 11652 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, подадена чрез юрк. Димитрова, срещу Решение 90 от 24.03.2023 г., постановено по адм. дело 663/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменено Решение рег. 32-315851 от 06.10.2021 г. към MRN 19BG002002018917R4 от 04.11.2019 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в административният акт са посочени причините, поради които определянето на новата митническа стойност, различна от договорната, не е извършено по реда на чл. 74, § 2, последователно по букви от а до г, съответно правилно е приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Първоинстанционният съд неоснователно е приел, че намесата на администрацията не е пропорционална при процедурата чл. 140 § 1 от Регламента за изпълнение, тъй като съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност не са надлежно мотивирани. Изложени са съображения, че не са представени документи, които да докажат по категоричен начин, че декларираната митническа стойност на стоките по процесната митническа декларация е и реално платената сума към китайския контрагент. В развилото се производство по разследване ОС /2020/0489/ВЗ от Европейската служба за борба с измамите съвместно с Генерална инспекция на митниците на Китай са събрани достатъчен обем от доказателства относно обстоятелството, че декларираната цена на стоката по митническа декларация (МД) с MRN 19BG002002018917R4 от 04.11.2019 г., с вносител Ром Азия Груп ЕООД, е със стойност в пъти по-ниска отколкото отразената в износната китайска декларация. С писмо peг. 32-4484 от 05.01.2023 г. от директор на дирекция МРР е постъпил Окончателен доклад по случай 00/2020/0489/ВЗ на Европейска служба за борба с измамите (ОЛАФ), от който се установява, че за декларирана цена в МД по приложена търговска фактура ZK-BG 1998 от 05.09.2019 г., в размер на 26 092.56 щатски долара, е установена декларираната стойност при експорт от Китайска Народна Република в размер на 153 569 щатски долара, като стоката е индивидуализирана по контейнер MRKU1590530. Иска се от съда да отмени обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът Ром Азия Груп ЕООД, чрез адв. Желязкова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни аргументи са изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе е било Решение рег. 32-315851 от 06.10.2021 г., с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока под 1 с МД MRN19BG002002018917R4 от 04.11.2019 г. Определена е нова митническа стойност в размер на 243 530.56 лв. (217 438 броя х 1.12 лв.) и дата на възникване на митническото задължение - 04.11.2019 г. Установено е за досъбиране мито в размер на 23 718.03 лв., ведно с лихва за забава. В хода на провеждано разследване ОС/2020/0489/В3 от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) митническите органи били уведомени, че декларираните цени на стоките по горепосочената митническа декларация се отклоняват значително от справедливите цени за ЕС, изчислени от Съвместния изследователски център. В тази връзка е извършена повторна проверка на митническата декларация и е установено, че стока по позиция 1 е описана както следва: мъжки боксерки трико полиестер 143 998 бр.; мъжки слипове трико полиестер - 73440 бр.; ТХ1972АН/ТХ9717ЕХ", класирана в код по ТАРИК 6107120000, 13586,00 кг нето, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, фактурна стойност 26092,56 щатски долара, декларирана митническа стойност 45880,38 лв. или 0,21 лв./бр., декларирана стойност- 3,38 лв./кг. Митническите органи са се позовали на установеното при разследване ОС/2020/0489/ВЗ на OLAF, съвместно с Генерална инспекция на митниците на Китай, че в МД с MRN 19BG002002020568R0/ 03.12.2019 г., с вносител Ром Азия Груп" ЕООД, е посочена фактурна стойност приблизително 3 пъти по-ниска отколкото отразената в износната китайска декларация - вместо 76 233,90 щатски долара е посочено 26 026,35 щатски долара. Това обстоятелство е породило съмнение относно декларираните митнически стойности на внесените стоки по процесната МД. Прието е, че митническата стойност на стока 1 от декларацията следва да бъде определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се вземе предвид декларираната осреднена митническа стойност за сходни стоки по митническа декларация MRN 19BG005808000319R6 от 11.01.2019 г. в размер на 1.12 лв./брой. Изложени са мотиви за невъзможност стойността да бъде определена по реда на чл. 74, § 2, б. а б. г от Регламент 952/2013 г. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на директора на ТД Митница Варна е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Съдът е изложил съображения, че изпратеното от митническия орган до дружеството писмо peг. 32-201714 от 25.06.2021 г., с което са изискани допълнителни документи, е бланкетно и в него не са изложени конкретни мотиви и доказателства, обосноваващи по категоричен начин възникналото в органа съмнение, за да не приеме декларираната стойност на внесените стоки. Посочено е, че искането няма нужното съдържание, във връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, поради което дружество е било лишено от възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. Според административния съд, митническите органи не са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и не е спазена процедурата по чл. 141 от същия регламент във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., за определяне на митническата стойност по процесния внос. Посочил е, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламента, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. В оспореното решение митническите органи са се позовали на декларация MRN 19BG005808000319R6 от 11.01.2019 г., която е за внос на трикотажно мъжко долно бельо от синтетични материали - 2 колета 7200 броя, а спорната декларация касае внос на над 200 000 артикула. В тази насока е прието, че липсва посочване на причините, поради които е приета за меродавна цената на артикул, закупен в 30 пъти по-малък обем. Съдът е посочил, че докладът на OLAF не може да послужи като достатъчно доказателство за установяване на действителната стойност на процесните стоки, а доказателствената му сила следва да се преценява съобразно останалите доказателства. Същият е изготвен много след издаването на административния акт и не е послужил за неговото мотивиране. Докладът на OLAF представлява официален документ, но представлява доказателство единствено относно обстоятелството, че износна декларация за процесната стока съществува и нейната стойност е посочената. Установеното с него би имало решаващо значение, в случай че митническата стойност бе определена по реда на чл. 70 от МКС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорен между страните по делото е въпросът дали са били налице предпоставките за определяне на нова митническата стойност на стоката по позиция 1 по МД към MRN 19BG002002018917R4 от 04.11.2019 г. по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във връзка с чл. 140 и чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите, предвидени с чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, което в случая не е сторено. Действително, митническите органи са изложили мотиви за невъзможност за прилагане на методите, регламентирани с чл. 74, § 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) 952/2013, но същите са противоречиви и необосновани. В процесното решение е посочено, че методът по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 не може да намери приложение, тъй като не са намерени резултати в националната база данни за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки от други вносители, които не са необичайно ниски. В тази връзка правилно административният съд е посочил, че не е конкретизирано кои подобни продажби на сходни стоки са анализирали митническите органи, за какъв период, на какво търговско равнище и в какво количество. Същевременно, органът е приел, че митническата стойност следва да се определи по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Стойността на процесните стоки е определена въз основа на декларираната осреднена митническа стойност по МД MRN 19BG005808000319R6 от 11.01.2019 г., като е прието, че касае идентични или сходни стоки. В процесния административен акт не са посочени причините, поради които митническите органи са приели, че е налице основание за приложение на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, а не на чл. 74, § 2, б. б от същия регламент. Митническата стойност на процесните стоки е определена въз основа на декларираната стойност на сходни стоки, въпреки че административният орган е изложил мотиви за липса на данни в националната база за сходни стоки, изнесени в същия момент или приблизително в същия момент и съответно не е приложил метода по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. Както правилно посочва първоинстанционният съд, така изложените мотиви са противоречиви, доколкото митническите органи изключват метода по чл. 74, § 2, б. б от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., а излагат мотиви именно в тази насока. Допуснато е и нарушение на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, тъй като липсват данни взетата предвид договорна стойност по МД от 11.01.2019 г. да е коригирана предвид разликите, дължащи се на количествата. В тази насока правилно първоинстанционният съд е съобразил, че декларацията, взета предвид от митническите органи е за внос на трикотажно мъжко долно бельо от синтетични материали - 2 колета, 7200 броя, а спорната МД касае внос на над 200 000 артикула. Въпреки това и в нарушение на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не е извършена корекция на стойността с оглед значителните разлики между внесените, съответно заплатени количества. Споделят се от настоящия касационен състав мотивите на административния съд за необоснованост на изводите на митническите органи, че стоките по МД MRN 19BG005808000319R6 от 11.01.2019 г. са сходни с процесните по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, поради което не следва да се повтарят. В административния акт не се съдържа анализ и не е обосновано по какви критерии и в какво се състои сходството между продуктите по двете декларации. Съгласно чл. 11, § 2 от Регламент (ЕС Евроатом) 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) 1074/1999 на Съвета, докладът от разследването на OLAF, представлява допустимо доказателство в административни или съдебни производства на държавите-членки, където е възникнала необходимост от използването им, по начина и при условията, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Тези доклади са предмет на оценка по същите правила като приложимите за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация, и имат същата доказателствена стойност като тях. В разглеждания случай, представеният в хода на съдебното производство окончателен доклад на OLAF е предоставен на ТД Митница Варна с писмо от 05.01.2023 г., съответно не е взет предвид от административния орган и не е послужил за мотивиране на митническото решение. Същевременно, резултатът от разследването, обективиран в него, не може да санира липсата на ясни и непротиворечиви мотиви в обжалвания акт, както и неправилното приложение на материалния закон при определяне на нова митническа стойност. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на Ром Азия Груп ЕООД следва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 3 000 лв. Платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и размерът му не надвишава значително минималното възнаграждение, предвидено с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,