Решение № 10061 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6789/2009 г.

Решение № 10061 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6789/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по две молби - от 17.04.2009 г. и от 30.04.2009 г. на СД "М Ком Михайлови и сие", гр. Пловдив, за отмяна на влязло в сила решение № 6969/11.06.2008 г. по ахд № 2844/2008 г. на тричленен състав на ВАС, първо "а" отделение, с което е оставено в сила решение № 11/3.01.2008 г. по ахд № 249/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, административно отделение. В първата молба се твърди наличие на обстоятелствата по чл. 239, т. 1 и т. 6 АПК, а във втората - по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК, като процесуалният представител на дружеството поддържа втора молба и иска отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, изразява писмено становище за неоснователност на искането по първата молба. Исканията са подадени в сроковете по чл. 240 от АПК, от надлежна страна, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани. По същество са неоснователни. С решението, чиято отмяна се иска, ВАС, е оставил в сила решение № 11/3.01.2008 г. по ахд № 249/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, административно отделение в обжалваната от дружеството част. С нея е отхвърлена жалбата на СД "М Ком Михайлови и сие", гр. Пловдив, против ревизионен акт (РА) № 1603872/24.11.2006 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 87/22.01.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ТД на НАП относно непризнат данъчен кредит в размер на 40 011, 66 лв. и 12 963, 10 лв. лихви. Мотивите на ВАС са, че е правилна преценката за недоказано реално осъществяване на доставки на пшеница - прехвърляне на правото на собственост върху фактурираните количества от доставчика "Юнион Грейн" ООД на жалбоподателя. Посечено е, че не е доказано предаването на стоката - липсват пътни листове, товарителници, предавателни протоколи за фактурираните количества. Обсъдени са лизинговите договори на товарни автомобили, фактура за покупка на трети автомобил от доставчика, кантарните бележки, които не кореспондират с данните по никоя фактура и пътни листове също без отношения към фактурите. Представените писмени доказателства по първата молба са наличната и обсъдена фактура за покупка на автомобил (представена и с втората молба), лизинговите договори - също налични и обсъдени - тоест същите нямат характер на нови писмени доказателства. В производството пред ПОС е представен ДРА № 91/10.05.2005 г., издаден на "Юнион Грейн" ООД за данъчни периоди 15.08.2003 г. - 31.10.2004 г. по ЗДДС, с който е обложен по аналог по реда на чл. 109 ДПК поради непредоставяне на счетоводните си документи, който е представен и по двете молби и няма характер на ново писмено доказателство. Ново писмено доказателство е писмото от КАТ и справките за регистрирани автомобили на доставчика, счетоводно извлечение на същия, с което автомобилите и ремаркето са заведени. Тоест новопредставените писмени доказателства нямат никакво значение за решаване на спора, приключил с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, тъй като при преценката си дали има реална доставка или не, съдът е бил приел, че доставчикът разполага с три броя камиони. Представеният с втората молба Акт за прихващане или възстановяване на жалбоподателя е за данъчен период м. 11.2006 г. - тоест извън процесните данъчни периоди м. 01.2001 г. -30.11.2004 г. и е без отношение към спора, по който е постановено атакуваното решение. Предвид изложеното не са налице изтъкнатите в двете молби основания за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК - да са представени нови писмени доказателства, които при решаване на делото не са могли да бъдат известни на страната и са от съществено значение за решаване на случая. Не е налице и второто отменително основание, посочено в първата молба за отмяна - чл. 239, т. 6 от АПК - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи. Молителят не е страна по представеното решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по делото на "Булвес" АД срещу България, а освен това същото касае друго основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит - по-късно начисляване на ДДС от доставчика, което е различно от липсата на доставка. Съдът намира, че липсва и твърдяното от молителя във втората молба основание по чл. 239, т. 5 от АПК - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В молбата се твърди, че дружеството не е било редовно уведомено за съдебното заседание пред касационната инстанция. В касационната жалба е вписан съдебен адрес на жалбоподателя и следва адресът на адв. Георги Печев, адресът по актуално състояние на дружеството, съвпадащ с адреса по чл. 8 ДОПК и адрес за кореспонденция - гр. Пловдив, ж. к. Тракия. . . За съдебното заседание на 20.05. 2008 г. пред касационната инстанция дружеството е призовано на съдебния адрес, като в призовката е вписано, че е получена лично от адв. Георги Печев - пълномощник, а втората призовка от адреса в ж. к. Тракия е върната с отбелязване, че фирмата няма офис на адреса. На 17.05.2008 г. е входирана молба от пълномощника на дружеството - адв. Печев, с която моли да се даде ход на делото и ход по същество и иска отмяна на решението и присъждане на разноски. На 20.05.2008 г. касационният съд е разгледал делото, като е приел, че дружеството, редовно призовано, не се представлява. Пред настоящата отменителна инстанция е представено уведомление от дружеството до адв. Печев, че си оттегля пълномощията от него, връчено му на 10.01.2008 г. и молба от адв. Печев и Станоева до 5 - членен състав, с която твърдят, че пълномощията към датата на съдебното заседание са били прекратени, но са депозирали молбата, за да не увредят интересите на клиента си. Даже и да се приеме за доказано, че дружеството е оттеглило пълномощията си преди съдебното заседание, за което нито то, нито пълномощниците са намерили за нужно да уведомят съда, то след като не е уведомен съда, че се променя съдебния адрес по касационната жалба, същият запазва това си качество. Тоест адв. Печев е имал качеството на съдебен адресат и дружеството е редовно призовано, независимо от това дали е имал качеството на пълномощник - чл. 39, ал. 1 ГПК. В случай, че липсваше такъв съдебен адрес, върнатата призовка от адреса по актуално състояние с цитираното по-горе отбелязване е основание да се приеме, че дружеството е редовно призовано при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Тоест не е налице първата хипотеза - вследствие на нарушаване на правилата за призоваване от съда страната да не е могла да участва в делото. Не е налице и втората хипотеза - неучастие поради непреодолимо препятствие - такова не се твърди. Твърдените от молителя основания за отмяна на влязло в сила решение липсват, поради което и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия