Решение № 9736 от 17.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общинския съвет (ОбС) Самоков, подадена чрез процесуалния му представител адв. Вададжийска, против Решение 564/06.06.2022 г. на Административен съд София област (АССО), постановено по адм. д. 621/2021 г., в частта му, в която са отменени текстовете на Решение 809 по протокол 22/22.04.2021 г. на ОбС Самоков от пар. 5 до пар. 17, от пар. 19 до пар. 21, от пар. 23 до пар. 29 и от пар. 33 до пар. 54, както и по двете частни жалби на К. Панев от гр. Самоков, приподписани от адв. Атанасова, първата против частта от същото решение, имащо характер на определение, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му против останалите части от Решение 809 по протокол 22/22.04.2021 г. на ОбС Самоков, и е прекратено производството по делото, втората против Определение 887/12.09.2022 г. на АССО по адм. д. 621/2021 г., с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на решението в частта му по разноските, и е прекратено производството. С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК противоречие с материалния закон ОбС Самоков иска отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Вададжийска, която представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Ответниците - К. Панев, А. Димитров и И. Масларски, всичките с адрес за кореспонденция: гр. Самоков, [улица]оспорват касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и заявяват искане за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание К. Панев заявява, че оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения в писмената защита, изготвена от пълномощника му адв. В. Николов. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение. С доводи за неправилност на оспорените съдебни актове частният жалбоподател претендира отмяната им. Ответникът по частните жалби ОбС Самоков - оспорва същите чрез процесуалния си представител адв. Вададжийска. Подробни съображения излага в писмен отговор от 15.11.2022 г. Иска отхвърляне на жалбите като неоснователни и оставяне в сила на оспорените с тях съдебни актове, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците - А. Димитров и И. Масларски не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и на частните жалби. Касационната жалба на ОбС и частната жалба на К. Панев против решението на АССО са допустими като подадени от надлежно легитимирани страни в преклузивните срокове по чл. 211, ал. 1 и чл. 230, ал. 1 АПК срещу съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, а разгледани по същество, основателни, поради следните съображения: Адм. д. 621/2021 г. по описа на АССО е образувано по подадената от К. Панев, А. Димитров и И. Масларски жалба, с която е оспорено Решение 809 по протокол 22/22.04.2021 г. на ОбС Самоков. С това решение е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Самоков. С оспореното в настоящото касационно производство Решение 564/06.06.2022 г. по адм. д. 621/2021 г. АССО е отменил следните текстовете на Решение 809 по протокол 22/22.04.2021 г. на ОбС Самоков: от пар. 5 до пар. 17, от пар. 19 до пар. 21, от пар. 23 до пар. 29 и от пар. 33 до пар. 54. Изложил е мотиви за тяхната материална незаконосъобразност поради противоречието им с чл. 60, ал. 1 от Конституцията на република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Съдът е оставил е без разглеждане жалбата против останалата част от решението на ОбС с мотиви за нейната недопустимост поради липсата на правен интерес от оспорването. При извършената служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав преценява така постановеното съдебно решение за валидно, но недопустимо, тъй като е постановено по оспораването на решение, неподлежащо на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Според Тълкувателно решение 3/25.07.2023 г. по тълкувателно дело 5/2022 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, задължително за органите на съдебната власт според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), в производството по раздел ІІІ на АПК Оспорване на подзаконови нормативни актове, включително и при оспорване по реда на чл. 45, ал. 8 и/или ал. 11 от ЗМСМА на решение на общински съвет, с което се приема подзаконов нормативен акт, предмет на делото пред компетентния съд e подзаконовият нормативен акт. Актът, с който овластеният от Конституцията или закон административен орган приема нормативен акт, не подлежи на самостоятелно оспорване, тъй като няма самостоятелно действие. Независимо от това, че жалбоподателите оспорват решението на ОбС, с което е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Самоков, то в съответствие с принципа за служебно начало, регламентиран в чл. 9, ал. 4 АПК и на задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им. Обстоятелството, че тълкувателното решение е прието след постановяването на решението на АССО, не обосновава различен извод с оглед действието му във времето. По така изложените съображения решението на АССО в оспорените му части следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да прецени дали оспорените изменения и допълнения в Наредба 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Самоков са влезли в сила и дали те не са станали част от самата Наредба 12, съответно дали предмет на контрол за законосъобразност не е Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Самоков, при съобразяване с определенията на Конституционния съд на Република България по допустимостта на исканията за установяване на противоконституционност на разпоредби от закони за изменение и допълнение на закони (виж Определение от 9.10.2018 г. по к. д. 14/2018 г., Определение от 10.07.2008 г. по к. д. 5/2008 г., Определение от 4.06.2009 г. по к. д. 6/2009 г., Определение от 29.09.2015 г. по к. д. 6/2015 г.). При новото разглеждане на делото съдът следва на основание чл. 226, ал. 3 АПК да се произнесе по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство. Частната жалба на К. Панев против Определение 887/12.09.2022 г. на АССО по адм. д. 621/2021 г., с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на решението в частта му по разноските, и е прекратено производството, е допустима и неоснователна. Оспореното определение е самостоятелен акт, подлежащ на съдебен контрол, който не е част от оспореното първоинстанционно решение. Тъй като в жалбата си жалбоподателите са заявили искане за присъждане на разноски, то с решението си АССО е приел, че такива не следва да им се присъждат, тъй като не са представили доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение. Искането по което е постановено оспореното определение е за изменение на решението в частта му за разноските. Правилно е приел административният съд, че непредставянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК обуславя недопустимост на това искане, в какъвто смисъл е т. 9 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Както беше посочено по-горе, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Доколкото с определението не е изменено решението в частта му за разноските, то обезсилването на решението като недопустимо не влече след себе си и недопустимост на това определение. По така изложените съображения Определение 887/12.09.2022 г. на АССО по адм. д. 621/2021 г., с което е оставено без разглеждане искането на страната за изменение на решението в частта му по разноските, и е прекратено производството, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 236 и чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд в състав на първа отделение