Решение № 9574 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2303/2017 г.

Решение № 9574 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2303/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П. против решение № 1832/21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 513/2016 г. по описа на Административен съд -Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответника "Т. ЮГ" АД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез адв. Стефанов, оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и правилно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна оспорената от "Т. ЮГ" АД заповед № I-С-199/25.07.2016 г. на кмета на О. П., с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е наредено в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта да се премахне от собственика "Т. ЮГ" АД "едноетажна сграда с идентификатор 56126.600.9879.1 по КК на гр. П.", находяща се в УПИ II, кв. 6 по РП на града, съставляваща "ремонтна работилница и сервизно хале за автобуси", поради естествено износване и негодност. Съдът, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, установени в чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, но в противоречие с кумулативно изискуемите предпоставки по ал. 6 на чл. 195. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза, която оборва констатациите за негодност на сградите до степен, налагаща премахването им. Напротив-експерта сочи конкретните ремонтни дейности, които следва да се извършат за ремонт на покривните конструкции, съставляващи основен ремонт. Категоричен е извода на вещото лице, че сградите не са с компроментирана конструкция, изискваща премахването им. При тези установявания по делото, административният съд е приел незаконосъобразност на заповедта, а обстоятелството, че има влязла в сила и неизпълнена предходна заповед по чл. 196, ал. 3 ЗУТ -за неотносимо. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Преценката за законосъобразност на процесната заповед е извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, а извода за несъответствие на заповедта с материално - правните изисквания на относимата правна норма на чл. 195, ал. 6 ЗУТ се базира на доказателствата по делото, обсъдени в съвкупност със заключението на съдебно-техническата експертиза, която след подробно изследване състояние на сградите, е установила, че не са с увредена конструкция, която да не може да бъде заздравена-единствено покривните конструкции са неподдържани и се нуждаят от спешен основен ремонт. Останалата част от двете калканни сгради, построени през 1970 г. с надлежни строителни книжа, няма сериозни увреждания, освен такива от съществуващия теч от покривите. Изрично са описани отделните строително-монтажни дейности, които биха отстранили проблема с покривните конструкции. Следователно, както правилно е приел административният съд, в случая не са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, а именно: 1/ строежа, поради износване или други обстоятелства да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, като негоден за използване и застрашен от самосрутване, и 2/ строежа да не може да бъде поправен или заздравен. Обстоятелството, че има предходна влязла в сила заповед по чл. 196, ал. 3 ЗУТ не е предпоставка за издаване на оспорената заповед, а напротив-сочи на надлежно установяване от комисията, че строежа подлежи на поправяне, респ. заздравяване, което изключва неговото премахване. Предвид изложеното, извода на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед, с която е наредено премахването на процесния обект /и/, на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, е правилен, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 700 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,