Решение № 6836 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11196/2013 г.

Решение № 6836 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11196/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, против решение № 1717/27.06.2013 г., постановено по адм. д. № 2967/2012 г., по описа на Административен съд, гр. Варна /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - от "Бова Комерс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез пълномощника си адв. Койкова в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 181102739/2.04.2012 г., издаден от Росен Димитров -главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Русе, потвърден с Решение № 373/16.07.2012 г. на Началник отдел "Обжалване", при Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП /надлежно упълномощен/, с който на "Бова Комерс" ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10 и м. 11 2010 г., с предмет на доставката "царевица рек. 2010 г.", "пшеница", "слънчоглед", "маслодаен слънчоглед" с доставчик "АМИ-09" ЕООД и са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 35703.48 лв и лихва върху тази сума от 4905.75 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност. По същество на спора съдът е приел за установено, че предмет на дейност на ревизираното лице е търговия на едро със зърно и зърносъхранение. При извършена в хода на ревизията насрещна проверка на доставчика "АМИ 09" ЕООД, е установено, че дружеството не е производител на зърно и не притежава техническа и кадрова обезпеченост да извърши фактурираните доставки, както и транспорта на стоките. За да достигне до обратния извод съдът е обсъдил приетия по делото договор за наем на складово помещение сключен между доставчика и "Чемиш Инвест" АД от 12.01.2010 г., както и издадените фактури от "Ами-09" ЕООД на жалбоподателя, ведно с приети по делото приемно-предавателни протоколи към всяка от процесните фактури с посочено количество предадена и приета стока-селскостопанска продукция. Към всяка от процесните фактури от доставчика са представени фактури на предходни за ревизираното лице доставчици. Обсъдени са представените доказателства за плащане по банков път, както и приемо-предавателните протоколи от предходните доставчици и Декларация от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика на предходните доставчици, към всеки от протоколите. Обсъдени са и Протоколи за предаване на селскостопанска продукция с конкретно посочено място с продавачи- физически лица и земеделски кооперации, като са обсъдени събраните доказателства при извършени насрещни проверки и на предходните доставчици по всяка от процесните пет фактури издадени от "Ами-09" ЕООД. От приетата по делото без оспорване съдебно счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че е установено счетоводното отразяване на фактурите и начисляване на данъка, поради което и с оглед съдържащите се в ревизионната преписка товарителници и експедиционни бележки съдът е приел, че се налага извода за изпълнението на фактическия състав на договора за продажба по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗДДС. Последното обстоятелство съдът е приел, че се установява и от дадените в хода на насрещните проверки обяснения от управителя на дружеството и представените от него още при първата насрещна проверка документи за сделките. На следващо място съдът е приел, че в обжалваният РА се оспорва произходът на стоките, а не фактическото им предаване между страните по фактурите, като е обсъдил и приетия по делото РА на прекия доставчик, с който не е извършена корекция на начисления ДДС по същата доставка и е приел, че изискванията за възникване на право на данъчен кредит следва да се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, която е предходна по отношение на процесната доставката. Неправилно органа по приходите е приел, че предходните доставчици на доставчика "Ами 09" ЕООД не са притежавали необходимите количества зърно /слънчоглед, царевица и пшеница/, които да прехвърлят на "Ами 09" ЕООД, а последният съответно на "Бова комерс" ЕООД. Подробно съдът е анализирал разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и е приел, че органа по приходите е приложил разширително тълкуване, като се е позовал на предходни доставки. При установените факти съдът приел, че е налице реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което е настъпило данъчно събитие и данъка като изискуем е правомерно начислен. В тази насока съдът подробно е анализира разпоредбите на чл. 82, ал. 1 ЗДДС, чл. 86, ал. 1 ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, и е приел че относно предходните доставчици в тежест на органа по приходите е да докаже като извърши необходимите проверки за установяване на нарушения и злоупотреби с ДДС. Предвид установените предпоставки на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, съдът е приел, че РА като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Решението е правилно. Подробно съдът е обсъдил събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, които като неоспорени са приети по делото. Въз основа на техния анализ, съдът е установил релевантните факти и правилно е приложил материалния закон. Фактическата обстановка като правилно установена се възприема от настоящият състав и не следва да бъде повтаряна. Основният спор по делото е, наличието на реално получени стоки-селскостопанска продукция по процесните доставки. За да достигне до извода за реалност на процесните доставки съдът се е позовал на приетите като неоспорени приемно-предавателни протоколи към всяка от процесните фактури и Протоколи за предаване на селскостопанска продукция от предходни доставчици, ведно с Декларация от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика и приетите по делото, представени в хода на ревизията товарителници, пътни листи, експедиционни бележки, представени от предходните доставчици. Основният довод изложен в касационната жалба и обсъден от първоинстанционния съд е свързан с факта, че при извършена служебна проверка в хода на ревизията е установено, че за процесните данъчни периоди прекия доставчик е издал голям брой фактури с идентични стоки на други свои контрагенти. Този довод съдът намира за неоснователен, тъй като от заключението на приетата по делото ССЕ се установява, че прекия доставчик е разполагал с количества от процесните стоки, в по-голям размер от продаденото на "Бова Комерс" ЕООД. Ако касаторът цели установяване на данъчна измама е следвало да постави допълнителна задача на вещото лице, във връзка с твърденията в жалбата изведени от констатациите в ДП на доставчика. В този смисъл Решение по дело С-285/11 г. на СЕС. Другия довод е във връзка с липса на кадрова и техническа обезпеченост и плащане по договора за наем на помещение. При наличие на неоспорени доказателства за предаване и приемане на процесните количества стока и счетоводни данни за последваща реализация на същата, довода е неоснователен. В този смисъл, макар и касаещи доставка на услуги са Решение по дело С-324/11 и Решение по дело С 18/13 на СЕС. Конкретни доводи се излагат досежно липса на реквизити в транспортните документи /дата и място на натоварване, адрес на доставката, както и липса на подпис на получателя за част от товарителниците/. Както приема в практиката си ВАС родовоопределени вещи се считат за предадени, респективно получени, при наличие на индивидуализирането им в приемо-предавателен протокол или транспортни документи. При наличие на приемо-предавателни протоколи, цитираните липсващи реквизити не обосновава извода за липса на реално предаване на стоката. Неоснователен е довода на касатора във връзка с констатациите на съда досежно РА на прекия доставчик. От представеният по делото РА № 2021110963/19.12.2011 г. се установява, че "Ами-09" ЕООД е регистриран търговец на зърно и доставката към "Бова комерс" ЕООД по ф-ра № 175/11.10.2010 г. е обсъдена от органа по приходите, като е приета за реална и е начислен данък. В тази насока правилно съдът е приел, че тази констатация на органа по приходите не е ирелевантна, тъй като и по двата акта са изследвани едни и същи доставки по ф-ра № 175/11.10.2010 г. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните касационни основания, настоящият състав намира, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,