Решение № 7636 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2020 г.

Решение № 7636 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт А. И.. Жалбата е срещу решение № 510 от 11.12.2019 г., постановено по адм. дело № 225/2019 г. от Административен съд – Д.. С него по жалба на ЕТ "Единил - С. Н." е отменено решение за налагане на финансова корекция № 08/312/02718/3/01/04/02 от 04.12.2018 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" по договор от 27.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде оставено в сила решение за налагане на финансова корекция № 08/312/02718/3/01/04/02 от 04.12.2018 г. Претендира се заплащане на разноски. Ответниците - ЕТ "Единил - С. Н." и "Единил Снежил" ЕООД, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е в несъответствие с материалния закон и следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 510 от 11.12.2019 г., постановено по адм. дело № 225/2019 г. от Административен съд – Д., по жалба на ЕТ "Единил - С. Н." е отменено решение за налагане на финансова корекция № 08/312/02718/3/01/04/02 от 04.12.2018 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С последното решение, което е с изх. № 01-6500/5607, е определена 100% финансова корекция по договор от 27.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/. Определената финансова корекция е в размер на 218625,72 лв., тъй като от получената финансова помощ в размер на 281830,91 лв. е приспадната наложена финансова корекция в размер на 63205,19 лв. с предходно решение за налагане на финансова корекция № 08/312/02718/301/04/01 от 07.04.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. За да отмени обжалваното решение за налагане на финансова корекция първоинстанционният съд е приел, че решението на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържало част от задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът е приел също, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. По приложението на материалния закон административният съд не е споделил становището на жалбоподателя, че констатациите за неизпълнени финансови показатели, залегнали в бизнес плана, не обосновават наличие на основание за налагане на финансова корекция. Освен това съдът е приел, че административният орган е доказал фактическия състав на нередността, тъй като се е установило по безспорен начин, че за финансовата година 2017 г. не са реализирани целите на финансираната с публични средства инвестиция. Въпреки това съдът е намерил жалбата за основателна относно възражението, че размерът на финансовата корекция е определен въз основа на обявен за нищожен подзаконов нормативен акт. А именно – т. 30 от Приложение 1 към Методиката за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПССР 2007-2013 г. (Методиката), която е обявена за нищожна с решение на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е приел, че в административния акт е посочено съдържанието на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 29/2008 г.). Но не са изложени мотиви за вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, за възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин, т. е. административният орган не е описал фактическите установявания по чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. Обжалваното решението е правилно, като настоящият касационен съд споделя всички изводи на административния съд в обжалваното съдебно решение. С оспорвания пред административния съд административен акт (решението за налагане на финансова корекция) неправилно са смесени две различни процедури – от една страна по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и от друга страна по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 29/2008 г. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба № 29/2008 г., която е а издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /според § 2 от ПЗР на Наредба № 29/, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба № 29/2009 г. има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, с който са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 46 от Наредба № 29. Следователно в процедура по проверка на сключения договор и в изпълнение на мярка 312, за която е приложима Наредба № 29, следва да се приложи реда именно по тази наредба. Доколкото обаче според чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 административният орган може да разпореди връщане на вече изплатени суми (каквото по същество е разпоредено с обжалвания пред административния съд административен акт), както и защото в процесния административен акт има позоваване на посочения чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29, то допуснатото процесуално нарушение следва да се счете, че не е съществено, както правилно е приел и административният съд. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че неизпълнението на финансовите показатели, залегнали в бизнес плана, могат да обосноват разпореденото връщане на вече изплатените суми, каквото е постановено с административния акт. В тази насока няма наведени касационни оплаквания и тъй като изводите на административния съд се споделят от настоящия касационен състав, то е безпредметно тяхното приповтаряне. Затова и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилни са изводите на административния съд и относно липсата на изложени основания по чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. относно разпореденото връщане на 100% от получената финансова помощ. Според тази разпоредба Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. В случая, обратно на твърденията в касационната жалба, в административния акт такива основания не са изложени. В решението за налагане на финансова корекция единственото относимо е посочването на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. Но липсват мотиви за определения размер от 100% от получената финансова помощ, като дори не е цитирано съдържанието на посочената подзаконова разпоредба. Позоваването в касационната жалба на решение № 9798/26.06.2019 г. по адм. дело № 12476/2018 г. е неудачно. Това решение е постановено с участието на по-голяма част от членовете на настоящия съдебен състав. В него обаче, както и в други подобни случаи, е имало изложени мотиви за определяне размера на финансовата корекция по относима подзаконова разпоредба от приложима наредба. Както по това административно дело и е установено почти пълно неизпълнение на бизнес плана за четири години. А в случая няма никакви мотиви за определения 100% размер от получената финансова помощ, а изложените мотиви касаят неизпълнение само за една година. Следва да се посочи, че за определения размер от 100% от получената финансова помощ не могат да послужат разпоредби от Методиката за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПССР 2007-2013 г. (Методиката). Така е защото Методиката е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. Съгласно чл. 193, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна. Нищожността е най-тежкия порок на административните актове. Определянето на размера и налагането на финансови корекции въз основа на нищожен акт няма правно основание. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение следва само да се допълни с диспозитив по чл. 173, ал. 2 от АПК - преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне за определяне размера за връщане на получената финансова помощ, при спазване на дадените указания от съда. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,