Решение № 14189 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6781/2020 г.

Решение № 14189 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6781/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Напоителни системи" ЕАД гр. София срещу Решение № 1037/18.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10318/2019 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 59/17.05.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради незаконосъобразност и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при решаване на делото съдът не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Счита, че съдът не е съобразил заключението по назначената ССчЕ, която е установила различен размер на таксите. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", в писмено становище, подадено от юрск. Гавраилова, оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е АУПДВ № 59/17.05.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Напоителни системи" ЕАД – гр. София е установено публично държавно вземане за такса водовземане от повърхностен воден обект с разрешително № 31120033 /нов по решение №РР-1279/01.07.2011 г. на Директора на БД ИБР/ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. общо в размер на 9 814, 31 лв. и лихва в размер на 1799, 63 лв., на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, чл. 166 ДОПК, Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., отменена, действаща за 2016 г. /и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., отменена, действаща за 2017 г./ За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Според съда, при издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както и процедурата по неговото издаване. Съдът е приел, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито необоснованост като оспорения пред него АУПДВ е и материално законосъобразен. Съдът се е позовал на събраните в хода на производството писмени доказателства, представени като част от административната преписка, както и на прието заключение на ССчЕ. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не се споделя тезата на касатора, поддържана и пред първоинстанционния съд, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. При конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени е направено препращане към относими доказателства и фактическите установявания в тях – констативни протоколи и уведомление. Ясни са конкретните съображения за волята на административния орган. Осигурено е правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството и неоснователно в касационната жалба се поддържа, че е нарушено правото на защита на дружеството. След връчване на уведомлението за започване на административното производство, както и във съдебната фаза на производството адресатът на акта е имал възможност да прояви процесуална активност и да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси, от която не се е възползвал, нито е ангажирал доказателства и доказателствени искания в подкрепа на възраженията и твърденията си. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чийто размер се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, които за периодите са определени с наредба като размерът на таксите начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2016 г. приложима е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., а за 2017 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Установено е, че за 2016 г. и за 2017 г. не е извършено от адресата на акта плащане на такса за водовземане на повърхностния воден обект, посочен в акта. Съгласно чл. 195б, ал. 1 и 2 от ЗВ вземанията за неплатени в срок такси по ЗВ се определят с АУПДВ, издаден от директора на БД по реда на чл. 166 ДОПК като актът се съставя въз основа на писмени доказателства. В процесния случай това са констативен протокол от 20.02.2017 г за дължими такси, вкл. и за такса за водовземане за 2016 г., издаден от дл. Лице в БД ИБР и приподписан от представител на дружеството, констативен протокол от 12.03.2018 г. със справка за дължима такса за водовземане за 2017 г., издаден от дл. Лице в БД ИБР и приподписан от представител на дружеството, декларации по чл. 194б ЗВ от изпълнителния директор на дружеството относно иззетото количество вода – годишен обем за 2016 г. и 2017 г. за същия обект, покана за доброволно изпълнение. Не е било спорно и съгласно събраните писмени доказателства повърхностните обект за водовземане, посочени в констативните протоколи, декларациите от една страна и АУПДВ – от друга страна – са идентични. На дружеството е била връчена покана за доброволно изпълнение, поради липсата на извършено плащане на търговецът е връчено уведомление за започване на административното производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. Съдът е приел, че административният орган правилно е определил дължимата такса за процесните периоди на 2016 г. и 2017 г., съгласно приложимите Тарифи. За 2016 г. е установена и не съществува спор, че е налице идентичност между декларираните количества иззета вода и тези по констативния протокол и АУПДВ. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2016 г. Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, е посочена в чл. 8, ал. 1 от Тарифата. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел ползване за напояване на земеделски култури, животновъдство и аквакултури е 0, 001 лв. /куб. м. Този е и приложеният единичен размер в АУПДВ. Задължението за точи отчетен период не е заплатено, поради което са били налице всички предпоставки за издаване на оспорения АУПДВ в размерите на задълженията, така както са определени в акта. Решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата срещу АУПДВ относно установени задължения в размер на 6670, 31 лв. и съответни лихви за 2016 г. е правилно и следва да се остави в сила. За 2017 г. е налице разминаване изходящата от адресата на акта декларация за количеството ползван годишен обем от повърхностни води /2 095 740 куб. м./ и установеното количество по последващия констативен протокол /2 620 000 куб. м./, подписан от длъжностно лице на издателя на акта и служител на дружеството. Разликата съгласно протокола е от отчитането на монтираното измервателно устройство. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2017 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Приложеният единичен размер на таксата е 0, 0012 лв. на куб. метър като относно правилността на определянето му не са наведени касационни оплаквания. При служебна проверка на законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд относно единичния размер на таксата по АУПДВ не се констатираха нарушения в прилагането на ЗВ и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е съобразил заключението по назначената ССчЕ, която е установила различен размер на таксите от установените с АУПДВ. ССчЕ само е възпроизвела отразеното в декларацията на дружеството и в констативния протокол за 2017 г., не са проверявани други документи. Това заключение се явява ирелевантно за спора, тъй като не са се изисквали специални знания за установяване на разликата в количествата иззета вода, така както са вписани данните в приетите писмени доказателства, нито са извършвани проверки в документи извън тези, които са приложени в делото. Още повече в случая не е правено ново преизчисляване на дължимите такси според разликата в количествата или с други стойности на единичния размер на куб. метър иззета вода. Също така се отбелязва, че зададените въпроси към експерта некоректно предполагат отговорите да не са с експертен характер, а с правен такъв, което не е допустимо. С приемането на ССчЕ съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, което обаче не е съществено. Обосновано и въз основа на неоспорените писмени доказателства, предвидени в чл. 195б, ал. 2 ЗВ и притежаващи официална доказателствена сила – констативен протокол от 12.03.2018 г. и покана за доброволно изпълнение, съдът е приел, че АУПДВ в частта на установените в него за 2017 г. количества водни маси от повърхностния воден обект и съответно изчислената въз основа на тях дължима такса за водоползване и лихви, е обоснован и законосъобразен акт. Правилно е прието, че действителните обеми източена вода за 2017 г., определени посредством водомерна рейка и чрез съпоставка с представените от жалбоподателя справки за иззети водни количества, са тези посочени в констативния протокол. Доколкото този протокол не е оспорен надлежно чрез съответните процесуални способи, не са ангажирани други доказателства за установяване на ползващите жалбоподателя твърдения за други обеми на иззетата вода, сходни с тези по декларацията, която обаче не е противопоставима на протокола по своята доказателствена сила, изводът, че действително иззетите водни обеми от водохващане "Черноземен" на р. Стряма, са тези отразени в констативния протокол, е обоснован. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби на ЗВ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, установил е пълно фактическата обстановка, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е постановил и крайния си съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение