Решение № 186 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10767/2009 г.

Решение № 186 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10767/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живов Александров и Емилия и Емилия Вергилова Александрова, двамата от гр. София против решение № 26 от 21.05.2009 г., постановено по адм. дело № 5815/2007 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост за лятна кухня, находяща се в УПИ ХVIII-88, кв. 19а по плана на с. Иваняне, обективиран в писмо изх. № АГ94-Г-88/06.11.2007 г. на гл. архитект и и. д. кмета на район "Банкя"-СО. С доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон се иска отмяната му, както и постановяване на друго решение по същество за отмяна на оспорения отказ. Ответната страна СО, район "Банкя" не вземат становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че не са налице кумулативно изискуемите условия на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за определяне на процесния строеж като "търпим", поради което отказът за издаване на удостоверение за това е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесната лятна кухня е изградена през 1978 г. Това обстоятелство не се опровергава от приложената по делото скица на имота от 1968 г., в която постройката е нанесена. Именно на мястото на тази съществуваща постройка, през 1978 г. бившия собственик на имота Стоян Гълъбов е построил едноетажната лятна кухня. Това се установява от неговата декларация с нотариална заверка на подписа от 11.06.2007 г., както и от останалите доказателства събрани в административното и съдебното производство. В този смисъл изводът на съда за годината на извършване на строежа е обоснован и правилен. Касационният съд следва да прецени прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, с оглед забраната за нови фактически установявания съгласно чл. 220 АПК. Процесната лятна кухня е изградена на разстояние около 1, 20 м от вътрешната югозападна граница към съседния УПИ ХVII-89. Тава е в нарушение на чл. 121, ал. 1 от действащата към момента на извършването й Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, предвиждащ разполагане на второстепенните постройки от регулационните линии на съседните парцели на разстояние най-малко 3 метра или най-малко 1, 50 м от южна, югоизточна или югозападна линия. Изграждането на строежа противоречи и на нормативите по чл. 42, ал. 3 ЗУТ. Следователно не е налице едно от кумулативно изискуемите условия за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ - допустимост по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно разпоредбите на ЗУТ. На това основание отказът за издаване на удостоверение за търпимост се явява законосъобразен, както правилно се приема в обжалваното решение. В случая е без правно значение обстоятелството, че строежът е допустим по действащите към момента на построяването му и към настоящия момент градоустройствени планове, тъй като само при наличието на трите кумулативни предпоставки, строежът може да бъде квалифициран като "търпим". Правилно съдът приема, че е налице и друго основание за отказване издаването на удостоверение за търпимост - искането не е с оглед извършване на прехвърлителна сделка. По тези съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение не страда от релевираните в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,