Решение № 9134 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2010 г.

Решение № 9134 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по 3 жалби:

1. Първата е касационна жалба, подадена от директора на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 31 от 8.12.2009 г., постановено по адм. дело № 430 по описа за 2008 г. на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отменен РА № 769 от 7.3.2008 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 174 от 15.5.2008 г. на директора на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в размер на 9451,83 лв. за данъчни периоди на 2001 и 2002 г., ведно със съответната лихва, за определените данъчни задължения по ЗКПО за същите години в общ размер на 25637,43 лв. и съответните лихви, както и в частта за присъдени в полза на дружеството разноски в размер на 2540 лв. Твърди, че решението е неправилно в тази му част поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба - "Креационни Донна" ООД, представлявано от управителя Яна Тодорова и процесуалния представител я оспорват като излагат подробни мотиви в представен по делото отговор от 21.01.2010 г.

2. Втората е частна жалба, подадена от директора на Д"ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП срещу Определение № 52 от 22.1.2010 г., постановено по същото адм. дело, с което е изменено Решение № 31 от 8.12.2009 г. по същото дело в частта за разноските и са присъдени допълнително разноски още 3660 лв. за тази инстанция. Твърди, че определението е неправилно, развива съображения и иска отмяна на постановеното определение.

Ответникът по тази частна жалба - "Креационни Донна" ООД, представлявано от управителя Яна Тодорова и процесуалния представител я оспорва и излага подробни доводи във възражение от 10.2.2010 г. Счита определението в тази част за правилно.

3. Третата е частна жалба на "Креационни Донна" ООД, представлявано от управителя Яна Тодорова и процесуалния представител срещу Определение № 52 от 22.01.2010 г., постановено по адм. дело № 430/2008 г. на Административен съд - В. Търново, в частта с която е отхвърлено искането на дружеството за изменение на Решение № 31 от 8.12.2009 г., постановено по същото административно дело за размер на 3660 лв. Счита, че определението е неправилно и иска отмяна, и присъждане на разноски в пълен размер.

Ответникът по тази частна жалба - директор на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител я оспорва в представено по делото възражение от 15.2.2010 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, неоснователност на частната жалба на "Креационни донна" ООД и основателност на частната жалба на директор на Д "ОУИ" Велико Търново.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

Касационната жалба на директор на Д "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е Решение № 31 от 8.12.2009 г., постановено по адм. дело № 430 по описа за 2008 г. на Административен съд Велико Търново, в частта, с която е отменен РА № 769 от 7.3.2008 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 174 от 15.5.2008 г. на директора на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит на дружеството в размер на 9451,83 лв. за данъчни периоди на 2001 и 2002 г., ведно със съответната лихва, за определените данъчни задължения по ЗКПО за същите години в общ размер на 25637,43 лв. и съответните лихви. За да отмени акта съда е приел, че за процесните данъчни периоди органите по приходите неправилно да приели, че следва да се откаже право на данъчен кредит по фактури на "Тея" ЕООД на основание чл. 64 и чл. 6 от ЗДДС (отм.) и трябва да се увеличи финансовия резултат на дружеството-ответник със сумата по тях на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО (отм.). Мотивите му са свързани със събраните по делото доказателства, включително допуснатите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, от които е направил обоснован извод за наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по процесните, поради което на получателя по доставките му се следва данъчен кредит. От друга страна направените по фактурите разходи са доказани документално и не е налице отклонение от данъчно облагане, което да налага приложение на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО (отм.) и съответно увеличение на финансовия резултат със сумата по спорните фактури за двете процесни години.

Решението в тази част е правилно. Не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е обоснован. По делото са представени писмени доказателства и са изготвени експертизи, които съвкупно преценени установяват наличие на действителност на доставката по процесните фактури. Налице са приемопредавателни протоколи към всяка една от процесните фактури като се установяване предаване на материали от "Креационни донна" на "Тея" ЕООД от една страна и предаване на готова продукция от "Тея" ЕООД на дружеството-ответник с индивидуализиране на съответната партида по вид на модела, размер и брой. Налице са и данни са наличие на съответния кадрови и технически персонал - от договорите за закупуване на определени машини от "Тея" ЕООД, както други данни. Всички те се потвърждават от изготвените заключения за експертизите. Отделно от съдебно-графологическата експертиза се установява, че отпорените хронологични описи на сметка 411 Клиенти за 2001 и 2002 г. са подписани за съставител от тогавашния управител на доставчика Милена Трифонова, което означава, че тези доказателства са част от счетоводството на доставчика. Направените разходи по фактурите и свързаните с тях счетоводни операции са установени от вещото лице при съответната проверка на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът последователно и аналитично е взел предвид и обсъдил доказателствата по делото и правилно е отменил акта в двете му части. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед правилността му по отношение на основния въпрос, касационната жалба се явява неоснователна и в частта за присъдените с решението, в полза на дружеството разноски - възнаграждения по изготвени експертизи, държавна такса и част от адвокатски хонорар. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за приложение на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като основателността на жалбата в съдебното производство е доказана не само с писмени доказателства, но и с няколко заключения на съдебни експертизи. А и изцяло в тежест на дружеството е докаже както изпълнение на предпоставките по ЗДДС (отм.), така и документалната обоснованост на направените по процесните фактури разходи, което няма как да бъде направено, освен със събиране на всякакви доказателства.

Двете частни жалби срещу постановеното Определение № 52 от 2010 г. по същото дело са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество и двете са неоснователни.

Относно направените по делото разноски и присъдените в полза на дружеството, които са предмет на обжалване от двете частни жалби и касаят определение № 52 по същото дело. Съдът е преценил, че освен присъдените с решението разноски за дружеството в размер на 2540 лв. следва да бъдат присъдени още 3660 лв., които общо стават 5100 лв. Като е преценил, че платеният на дружеството хонорар от 10200 лв. бил прекомерен с оглед обжалваният материален интерес, който е определил на 61155,21 лв. като се е позовал на разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК. И двете части жалби срещу постановеното определение са неоснователни по следните съображения:

Съдът е преценил правилно както разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК, така и разпоредбата на § 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определил е надлежно материалният интерес - 61155,21 лв. - главници и лихви. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение посочен в частната жалба и от данните по делото 10200 лв. действително надвишава трикратният размер на минималното възнаграждение по чл. 7, вр. с чл. 8 от същата наредба, който размер е общо 5100 лв. Така правилно съда е преценил като е присъдил 1440 лв. разноски, представляващи адвокатски хонорар - част от присъдените с Решение № 31 общи разноски 2540 лв., и е допълнил още 3660 лв., които общо стават 5100 лв., които са точно размера на възнаграждението по § 2 от Наредба 1.

Определението също следва да бъде оставено в сила изцяло.

За тази инстанция на дружеството-ответник по касационната жалба се следва разноски в същия размер на общо 6000 лв., по приложени към делото договор за процесуално представителство, анекси, фактура за плащане и банково извлечение от Банка ДСК ЕАД.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение