Решение № 5727 от 31.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от ФЛОАР ДИЗАЙН ЕООД, чрез процесуален представител срещу решение 5295 от 15.08.2022 г. постановено по адм. дело 8804/2021 г. по описа на Административен съд - София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ Р-22221420005466-091-001/10.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с решение 1160/30.07.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите /НАП/, с която на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 29 832.49 лв., заедно с лихви за забава в размер на 4 850.40 лв.; за корпоративен данък в размер на 8 866.74 лв., заедно с лихви в размер на 783.91 лв. В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е неправилно незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са съображения, че спорните услуги са обичайни за дейността на ревизираното лице и са отчетени като разходи по икономически елементи материали, външни услуги и др. От представените справки-декларации по ЗДДС, първични счетоводни документи, счетоводни регистри, хронологични и аналитични записвания по счетоводни сметки, оборотни ведомости, банкови извлачения, договори и др. се изяснява вида на извършваната дейност, основните контрагенти, ресурсна обезпеченост и др. Касаторът твърди, че от представените доказателства се установява реалност на доставките. Ревизираното лице не може да бъде санкционирано и да не му се признае право на данъчен кредит за това, че доставчиците не са представили доказателства за предмета на фактурите услуги. В случая не е установено, че ревизираното лице е участвало в данъчна измама или е знаело за извършването на такава. В писмено становище твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е уважено доказателствено искане за разпит свидетели. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионния акт. Алтернативно иска делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък. Ответникът директор на Дирекция ОДОП София, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира юриконсултско възнаграждение в размер на 4 216 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт Р-22221420005466-091-001/10.05.2021 г., издаден от Г. Мирчев - орган, възложил ревизията и А. Николова - ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с решение 1160/30.07.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице са установени задължения за ДДС в размер на 29 832.49 лв., заедно с лихви за забава в размер на 4 850.40 лв., във връзка с отказано право па приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от ТРЕЙД ТРАНС-2021 ЕООД, МАРС ДЖИ ТИ ЕООД, ГРАНД ЕООД, СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, ЮРЪП ТРЕЙД ГРУП ЕООД, ВЕТУРС ЕООД, ДАРТСАН 1997 ЕООД, ЛУЧИЯ 2018 ЕООД, СИТИ ЛАН ТРЕЙД 1 ЕООД, ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ ЕООД и ГОЛДЪН СТАЙЛ ЕООД.; за корпоративен данък в размер на 8 866.74 лв., заедно с лихви в размер на 783.91 лв. Първоинстанционният съд е приел че, ревизионното производство е проведено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че основната дейност на ФЛОАР ДИЗАЙН ЕООД през ревизираните периоди е свързана с реклама. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че в разглеждания случай, процесиите фактури не отговарят на изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, тъй като не съдържат описание на вида на услугата, нито посочват документ, в който видът на доставката да е конкретно и ясно описан. Според фактурите, издадени от ДАРТСАН 1997 ЕООД и СИТИ ЛАН ТРЕЙД 1 ЕООД, предмет на доставките е комисион и суперкомисион ДЗПО, според фактурите, издадени от ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ ЕООД, СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, ЮРЪП ТРЕЙД ГРУП ЕООД и ЛУЧИЯ 2018 ЕООД, предметът на доставките е дизайн и предпечат, а предметът на фактурите, издадени от МАРС ДЖИ ТИ ЕООД, ТРЕЙД ТРАНС-2021 ЕООД и ВЕТУРС ЕООД, е услуга по договор и плащане по договор. Направен е извод, че описанието на предмета в представените по делото фактури може да се отнесе към всеки действащ договор, по който жалбоподателят е страна и по никакъв начин не разкрива вида на фактурираната доставка. Не са посочени дати на сключване на договорите, както и съдържанието на договорените доставки, в т.ч. липсват данни дали се касае за доставки на стоки или на услуги. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за конкретното съдържание на декларираните доставки на услуги, както и за реалното предаване и получаване на същите. Представените договори не установяват подробно и ясно вида и начина на изпълнение на възложените услуги - липсва посочване на вид и съдържание на печатните материали, чийто дизайн и предпечат е възложен на ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ ЕООД, СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, ЮРЪП ТРЕЙД ГРУП ЕООД, ГРАНД ЕООД, ТОЛДЪН СТАЙЛ ЕООД и ЛУЧИЯ 2018 ЕООД. Според съда не е налице и конкретно описание на дейностите, възложени на СИТИ ЛАН ТРЕЙД 1 ЕООД, СТИФ - ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, ВЕТУРС ЕООД, МАРС ДЖИ ТИ ЕООД - не са договорени конкретни данни за основанието за сключване на осигурителни договори и не са индивидуализирани лицата, с които жалбоподателят е следвало да сключи същите; не е посочено основание за подаване на заявления за промяна на участие, в какво се състои това участие; от чие име и за чия сметка е следвало да бъдат подавани заявления за прехвърляне на средства от един в друг фонд за допълнително пенсионно осигуряване; липсва конкретизиране на дейностите, които доставчикът е следвало да извърши, за да изпълни задълженията си по съответните договори, респ. съдействието, което се е задължил да окаже. По отношение на декларираните от ФЛОАР ДИЗАЙН ЕООД фактури, с издател ТРЕЙД ТРАНС-2021 ЕООД, с предмет услуги и покупка на материали, съдът е посочил, че не са представени процесните фактури, както в хода на ревизията, така и пред съда, въпреки изричните указания, дадени с разпореждане от 23.11.2021 г. Във връзка с тези фактури, както и с тези, издадени от ДАРТСАН 1997 ЕООД, с предмет на доставката комисион и суперкомисион ДЗПО, съдът е посочил, че не са представени каквито и да е съпътстващи документи, въз основа на които да се установи конкретното съдържание на фактурираните дейности. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен по отношение на установените задължения за ДДС в общ размер на 29 832.49 лв., заедно с лихви за забава в размер на 4 850.40 лв. Съдът е приел, че ревизионния акт е законосъобразен и в частта по ЗКПО, тъй като на ревизираното лице правилно е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ТРЕЙД ТРАНС-2021 ЕООД, МАРС ДЖИ ТИ ЕООД, ГРАНД ЕООД, СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, ЮРЪП ТРЕЙД ГРУП ЕООД, ВЕТУРС ЕООД, ДАРТСАН 1997 ЕООД, ЛУЧИЯ 2018 ЕООД, СИТИ ЛАН ТРЕЙД 1 ЕООД, ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ ЕООД и ГОЛДЪН СТАЙЛ ЕООД и същите не отразяват вярна стопанска операция по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и заплатеното възнаграждение не е за реално осъществени доставки. Поради изложеното съдът е приел, че законосъобразно е извършена корекция на финансовия резултат на ревизираното лице, в посока на увеличение, в резултат на което е определен корпоративен данък за довнасяне в общ размер на 8 866.94 лв., от които за 2017 г. 45.99 лв. и за 2019 г. - 8 820.75 лв. и са начислени лихви в размер на 783.91 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Правилен е изводът на административния съд, че само въз основа на горепосочените доказателства не се установява, че спорните доставки са реални. По делото не са представени съпътстващи документи, от които да се определи конкретния предмет на извършените услуги. Не са представени и никакви доказателства за предаване на спорните услуги. Към част от спорните фактури са представени договори, но от тях също не може да се установи предмета на достаките, тъй като няма конкретно описание на доставките. В издадените фактури предметът е посочен комисиони суперкомисион ДЗПО, дизайн и предпечат, услуги по договор, плащане по договор и печат, а това означава, че фактурите биха могли да бъдат съотнесени към която и да е услуга и към който и да е договор между страните. Не са представени доказателства за предаване на резултата от конкретните доставки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че съдържанието на фактурите не отговаря на изискването на чл. 114 ЗДДС в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития. По делото не са представени фактурите, издадени от ТРЕЙД ТРАНС-2021 ЕООД, което от своя страна е нарушение на разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗДДС и е самостоятелно основание за непризнаване на данъчен кредит. Преценката на доказателствата по делото по отделно и тяхната съвкупност, обуславят направения от съда извод, че за посочените данъчни периоди ревизираното лице не е установило по несъмнен начин реалност на доставките по процесните фактури. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени възлагателни писма, подписани от управителя на дружеството, с които на част от процесиите доставчици ЛУЧИЯ 2018 ЕООД, ГРАНД ЕООД, СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, е възложено изготвяне на рекламни и печатни материали. В тези възлагателни писма обаче не са посочени никакви параметри на услугите и липсват подписи и печати на доставчиците. Към писмата са приложени копия от печатни материали, които не съдържат имената на доставчика и/ или на ревизираното лице. Поради изложеното, настоящият състав намира, че от представените доказателства пред съда, също не може да се установи предмета на доставките и тяхното предаване от доставчиците на ревизираното лице. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е допуснал до разпит свидетели. С протоколно определение от 30.05.2022 г. съдът е оставил без уважение искането на ревизираното лице за изслушване на свидетелски показания, тъй като е приел, че същите няма да допринесат за изясняване на спора по делото. Съдът правилно е посочил, че спорните обстоятелства подлежат на доказване с писмени доказателства и само въз основа на свидетелски показания, не може да се изясни предмета на спорните доставки и реалното им извършване от посочените във фактурите доставчици. Ревизираното лице не може да бъде санкционирано и да не му се признае право на данъчен кредит за това, че доставчиците не са представили доказателства за предмета на фактурите услуги, но ФЛОАР ДИЗАЙН ЕООД като страна по сделките е следвало да разполага с необходимите доказателства, за да докаже реалността на доставките. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (аргумент от т. 31 и т. 32 от решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките, което в случая не е сторено. С оглед липсата на реални доставки по горепосочените фактури, обосновани са изводите на съда за законосъобразност на ревизионния акт и в частта му по ЗКПО, във връзка с извършеното увеличение на финансовия резултат на РЛ, тъй като съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. На основание чл. чл. 161, ал. 1 ДОПК и с оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 216 (четири хиляди двеста и шестнадесет ) лева, съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,