Решение № 7213 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3239/2010 г.

Решение № 7213 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3239/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Козлодуй срещу решение № 22 от 23.12.2009 г. по адм. дело № 512/2009 г. на Административен съд Враца, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Ответниците по касационната жалба Цветан Логофетов и Кирил Логофетов изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка са доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена заповед № 359 от 11.09.2009 г. на Кмета на община Козлодуй, с която е отказано обезщетението на наследниците на Богдан Логофетов на недвижим имот, находящ се в гр. Козлодуй, съставляващ дворно място с кадастрален № 983 в кв. 100 по плана на гр. Козлодуй, от 561 кв. м. и жилищна сграда 399 кв. в. по акт за държавна собственост № 194 от 03.05.1974 г. при условията и по реда на § 9 от ПР на ЗУТ, като преписката е изпратена на кмета на община Козлодуй за повторно провеждане на административната процедура, при спазване указанията на съда. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че заповедта е немотивирана, тъй като кмета на общината, издал акта не е конкретизирал приложимостта на коя от алинеите на § 9 от ПР на ЗУТ в случая е обсъждал за да постанови отказа с оспорената заповед и според съда са изложените мотиви само досежно липсата на отчуждителна заповед, което прави акта немотивиран. Съдът неправилно е приложил материалния закон. Административното производство е образувано по искане вх. № РД-94-491/4/18.08.2009 г. по молба на наследниците на Богдан Цветанов Логофетов - Цветан Логофетов и Кирил Логофетов. Излагат се обстоятелства във връзка с това, че процесният недвижим имот съставляващ парцел кадастрален № 983 в кв. 100 по плана на гр. Козлодуй е съсобствен на бащата на жалбоподателите Богдан Логофетов и на техния чичо - Васил Лагофетов, като същият е отчужден на основание заповед, издадена на основание чл. 95 във връзка с чл. 98 от ЗТСУ. Излага се в искането, че отчуждаването на недвижимия имот от 561 кв. м. и жилищна сграда от 399 кв. м. е започнало, но не е довършено, тъй като не е реализирано предвиденото обезщетение с жилища и парични суми, на което основание се основава претенцията им до кмета на общината да се произнесе по искането им за обезщетение със жилища и парични суми предвид разпоредбата на § 9 от ПРЗУТ. Съгласно ал. 1 от § 9 на ПР на ЗУТ "За отчуждителните производства, започнали при действието на обменените /ДВ, бр. 124 от 1998 г./ разпоредби на глава пета, раздел I от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимия имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменителните разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл. 102 от ЗС. Втората алинея предвижда хипотеза, в случаите когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., като тогава заповедта за отчуждаване и за обезщетение се отменя и производството се прекратява със заповед на кмета. В случая отчуждаването на процесния имот от данните по делото - акт за държавна собственост № 194 от 03.05.1974 г. е съсобствен и след като се излага от жалбоподателите пред първоинстанционния съд, че е отчужден с една заповед, то претенцията по § 9 от ПЗР на ЗУТ е неделима и следва да бъде предявена от всички съсобственици на отчуждения имот, респ. от всички техни наследници, а не само на част от тях, както е в настоящия случай. За разлика от производство, развиващо се на друго правно основание - по реституционния закон - ЗВСОНИ, това процесуално изискване не е налице, но в производство по § 9 от. ПЗР на ЗУТ съдът е длъжен да държи сметка за активната легитимация на страните. В случая административното производство е инициирано само по искане на наследниците на Богдан Логофетов, което обстоятелство противоречи на изискването, произтичащо от цитираната разпоредба на ЗУТ - носителите на субективното право по § 9 от ПЗР на ЗУТ да обжалват са всички собственици на отчуждения имот или техните наследници. Видно от събраните по делото доказателства в преписката липсва заповед за отчуждаване на процесния имот. Жалбоподателите са правили опити за попълване на административната преписка и за прилагане като доказателство отчуждителната заповед, но видно от водената между страните и кмета на общината, такава не е открита в общината. Посочената заповед в приложения по делото акт за държавна собственост № 194 от 03.05.1974 г. и по-конкретно - заповед № 145 от 17.07.1973 г. е за назначаване на комисия по чл. 78 от ЗТСУ за оценка на дворните места, трайните насаждения и подобренията на имотите, които се отчуждават за административна сграда на БНБ. Както акта за държавна собственост, така и цитираната заповед № 145 от 17.07.1973 г. обаче, не съдържат правопораждащия факт на отчуждаването на процесния имот и сградата, който би могло да се установи само с наличието на заповед за отчуждаване на процесния имот, но жалбоподателите върху които пада тежестта на доказване на това обстоятелство, не го доказват както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. При тези доказателства се налага извода, че не се доказва с годно доказателствено средство наличието на отчуждителното производство, развило се по реда на ЗТСУ. Аналогично следва да се цени и протокола на комисията от 17.07.1973 г., който е издаден на основание чл. 78 от ЗТСУ и е за оценка на дворните места и подобренията в тях, но същият не би могъл да се приравни на отчуждителен акт по смисъла на чл. 95 от ЗТСУ, тъй като не е издаден на посоченото правно основание. При тези обстоятелства се налага категоричния извод, че не е доказано от жалбоподателите, че е налице заповед за отчуждаване по ЗТСУ, каквото изискване поставя ал. 1 от § 9 на ПЗР на ЗУТ, за да се обсъжда приложимостта на визираните в същия хипотези, поради което изхождайки от тези разбирания, настоящата инстанция на Върховния административен съд приема, че отказът на кмета да уважи искането за обезщетение е законосъобразен. Като е изложил доводи в посока, че с тези доказателства се доказва проведено отчуждаване на процесния имот по ЗТСУ, без да има представено като доказателство по делото отчуждителна заповед, съдът е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което Върховният административен съд приема, че следва да се отмени обжалваното решение и вместо него следва да се постанови друго от настоящата инстанция, с което да се отхвърли жалбата на Цветан Логофетов и Кирил Логофетов против заповед № 359 от 11.09.2009 г. на кмета на гр. Козлодуй като неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение