Решение № 2238 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10575/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Райвъл Шуус България" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 12917 от 25.07.2024 г., постановено по адм. д. 10141/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221022003446-091-001/16.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, потвърдена с Решение 1234/28.08.2023 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че от събраните писмени доказателства и проведената ССчЕ се установява, че спорните доставки са реално извършени, а след осъществената инвентаризация стоките са правомерно бракувани и са отчетени съответните разходи за брак. Изтъква, че първостепенният съд не е съобразил посочените тълкувателно приложими решения на СЕС при преценката на материална законосъобразност на оспорения РА, в резултат на което е достигнал до необосновани правни изводи. В подкрепа на тезите си развива подробни съображения в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е обосноваността и законосъобразността на РА Р-22221022003446-091-001/16.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, потвърдена с Решение 1234/28.08.2023 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, с която на "Райвел Шуус България" ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 37 775,80 лв. по фактури, издадени от "Тракс Ваи Експорт" ЕООД, "Евопартнерс 2000" ЕООД и "Пик Строй 19" ООД, ведно със съответните лихви за забава; извършена е корекция на ползвано право на данъчен кредит в размер на 57 026,32 лв. за бракувани стоки, както и е коригиран финансовият резултат на дружеството за 2021г. в посока увеличение със сумата от 285 131,59 лв., представляваща непризнати, но отчетени разходи за брак, на основание чл. 28, ал.2 ЗКПО. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че в своята съвкупност представените писмени доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. Счел е, че заключението на вещото лице по проведената ССчЕ не следва да бъде кредитирано, тъй като отговорите му са формирани само въз основа на проверка на счетоводството на ревизирания, а само по себе си осчетоводяването на фактурите от получателя и представените доказателства за плащане по тях не установяват главно и пълно, че доставките са действително осъществени. При липсата на доказателства, че издателите на фактурите са разполагали със стоки от фактурирания вид и количество, решаващият състав е приел, че не е доказана обективната им възможност да предадат правото на разпореждане с вещите като собственик на получателя. След обстоен преглед на тълкувателно приложими към спора поради сходство на фактическия състав решения на СЕС, съдът е приел, че правомерно приходните органи са отказали да признаят на ревизирания претендираното от него данъчно предимство. Относно извършената на основание чл.79, ал.1 ЗДДС корекция на ползвано право на данъчен кредит в размер на 57 026,32 лв. за бракувани стоки решаващият състав е съобразил, че в хода на административното оспорване на РА задълженото лице е представило единствено Протокол за брак от 30.12.2021 г., придружен с инвентаризационен опис на наличните към същата тази дата стоки, съгласно които след проведена годишна инвентаризация, комисията е взела решение за бракуване на : 55 888 чифта обувки на стойност 128 099.71 лв. и единична цена 2.29 лв.; 32 888 чифта чехли на стойност 59 079.97 лв. и единична цена 1.80 лв.; 13 072 джапанки мъжки на стойност 19 923.36 лв. и единична цена 1.52 лв.; 19 384 джапанки дамски на стойност 30 134.56 лв. и единична цена 1.55 лв. и 15 884 дамски боти на стойност 47 893.99 лв. и единична цена 3.02 лв. Според обясненията на ревизирания, част от подлежащите на бракуване обувки са доставени от "Еврострой 20" ЕООД и "Монти Фрут" ЕООД - обувки 15 210 чифта на стойност 67 495.10 лв.; чехли 8 890 чифта на стойност 16 002.00 лв. и дамски боти 2 340 чифта на стойност 7 068.80 лв. В тази връзка съдът е подчертал, че ревизираното дружество не е производител на процесните обувки, поради което не може да има технологичен брак, а върнатите обувки е следвало да се изпратят на техния производител в случай на установен дефект, както и да се представят доказателства, че обувките са с изменени физико-химични качества и не са годни за ползване. Тъй като такива доказателства не са ангажирани, нито има данни за наличие на "непреодолима сила" или авария, то не може да се приеме, че са налице предпоставките за приложимост на чл. 80, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗДДС, в приложимата по време редакция. В обобщение е приел, че не са налице изключенията, визирани в нормата на чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "а" и ал. 2 ЗДДС, дерогиращи приложението на чл. 79, ал.1 ЗДДС, поради което РА в тази му част е законосъобразен. В частта по ЗКПО решаващият състав е счел, че представените протокол за брак от 30.12.2021 г., придружен с инвентаризационен опис на наличните към 30.12.2021 г. стоки не позволяват съпоставка на закупената със залежалата стока на търговеца, а от там не доказва кои са описаните стоки в протокола и инвентаризационния опис. Поради това е приел, че тези документи не позволяват да се проследи завеждането и изписването на стоките по конкретна партида, както и, че описаните в протокола за брак стоки действително са били негодни за употреба. Уточнил е, че само по себе си описанието на стоките в протокола за брак, без в него да са налице горепосочените данни, не могат да обусловят извод за наличие на изключенията по чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗКПО, които да изключат прилагането на чл. 28, ал. 2 ЗКПО. От тук е извел заключение, че законосъобразно с РА приходните органи не са признали за данъчни цели отразените счетоводните разходи от брак на материални активи и с тях са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2021г., в резултат на което точно са определили допълнително дължимия КД и следващите се лихви за забава. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства, а от там и в неизясняване на спора от фактическа страна. Първостепенният съд подробно е анализирал както представените писмени документи, така и заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, в резултат на което правилно е приел, че в своята съвкупност те не установяват нито реалното извършване на спорните доставки, нито неприложимостта на нормите на чл. 79, ал.1 ЗДДС и чл. 28, ал.2 ЗКПО. Единственото процесуално нарушение, което е допуснато от решаващия състав, е във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК по оспорване на съдържанието на представените частни свидетелстващи документи. Тъй като същите не се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти и обстоятелства, то при оспорване на тяхната вярност редът по чл. 193 ГПК е неприложим. Това нарушение обаче не е рефлектирало върху правилността на крайните правни изводи на съда за законосъобразност на РА в оспорените му части, поради което същото не би могло да се квалифицира като съществено. При преценката на материалната законосъобразност на РА решаващият състав е обсъдил всички относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на което правилно е приел, че не е установено реалното извършване на спорните доставки по фактурите, издадени от "Тракс Ваи Експорт" ЕООД, "Евопартнерс 2000" ЕООД и "Пик Строй 19" ООД. При липсата на каквито и да е данни, че издателите на фактурите са разполагали със стоки от посочения вид и количество, обосновано съдът не е кредитирал като верни представените приемо - предавателни протоколи, а от там е достигнал до извод за неустановеност на предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от издателите на фактурите на ревизираното лице. Сами по себе си представените касови бонове за плащане в брой по част от спорните фактури са само индиция, но не е пряко доказателство за действителното осъществяване на спорните доставки. В тази връзка първостепенният съд е цитирал обстойно многобройни тълкувателно приложими решения на СЕС и е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни, а единствено да се препрати към тях на основание чл. 221, ал.2 АПК. Противно на разбирането на касатора, представените протокол за брак от 30.12.2021 г. и инвентаризационен опис на наличните към същата тази дата стоки не установяват, че бракуваните стоки попадат в хипотезите на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС /в приложимата по време редакция/, по силата на която корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на: 1. унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове; 2. унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката; 3. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали; 4. технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност; 5. брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт или на фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери; 6. брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички предвидени в чл. 80, ал.2 ЗДДС хипотези, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че регламентираните с визираната норма изключения не са налице, поради което приложимостта на чл. 79, ал.1 ЗДДС не е дерогирана. По аргумент от чл. 28, ал. 2 ЗКПО, обосновано решаващият състав е преценил, че разходите за материални запаси, произтичащи от брак, не следва да се признават за данъчни цели, а се третират като данъчни постоянни разлики. Независимо, че изключенията от това общо правило са регламентирани в чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, то техните хипотези не се установени от събраните доказателства, поради което правилен е крайният извод, че законосъобразно с РА на основание чл. 28, ал.2 ЗКПО не са признати за данъчни цели осчетоводените разходи за брак на материални запаси. Със същите правомерно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2021г., в резултат на което точно са установени допълнителни задължения за КД и следващите се лихви за забава. Ето защо като е приел, че РА в оспорените му част е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 200 лв. на основание чл. 161, ал.1 във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК и чл.37, ал.1 ЗПП. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение