Решение № 4572 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 730/2010 г.

Решение № 4572 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 730/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Благоевград срещу решение № 800 от 10.12.2009 г. по адм. дело № 680/2009 г. на Административен съд - Благоевград. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Благоевградският административен съд е отменил решение № 20 от 17.07.2009 г. на касационния жалбоподател, с което е потвърден отказът на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - Благоевград да отпусне при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на същия кодекс (ПЗР на КСО) лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Милица Йорданова Маринополиева от гр. Петрич с мотивиран с обстоятелството, че лицето няма 15 години осигурителен стаж от втора категория. За да отмени решението на касационния жалбоподател Благоевградският административен съд е приел, че трудовият стаж, придобит от Милица Йорданова на длъжността "монтажист в мебелно производство" за времето от 01.10.1989 г. до м. октомври 1998 г., е от втора категория, защото е работила основно (с трудова функция) като "пресьор", която длъжност била обхваната от нормата на чл. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен), при същите условия на труд в цех за лакозаливане, при същата вредност, за което е получавала допълнителен отпуск и допълнително заплащане. Съдът е приел още, че в случая е приложимо правилото на чл. 67 ПКТП (отм.), според което било съществено работата да е свързана със същата вредност и тежест на труда, независимо в кой отрасъл на производството е положен. Решението е правилно. С касационната жалба се прави довод, че с оспореното съдебно решение се прави недопустимо разширително тълкуване на чл. 67 и останалите относими разпоредби на ПКТП (отм.), в резултат на което била игнорира волята на законодателя, императивно изброил всички професии, работата по които е счел за полагана при по-тежки условия и съответно по-високо категоризирани. Според касационния жалбоподател обстоятелството, че изпълнената по делото експертиза установила, че Милица Йорданова Маринополиева е получавала допълнителен отпуск и заплащане по чл. 156 от Кодекса на труда, както и работно облекло, не може да бъде доказателство за работа при условия със същата вредност, както при професиите, изброени в чл. 30в ПКТП (отм.). Този довод е неоснователен. Събраните по делото доказателства обосновават крайният извод на съда, че Милица Йорданова Маринополиева е работила като мебелист в цех за лакозаливане при същите условия на труд и при същата вредност, каквито са характерни за длъжностите (професиите), посочени в чл. 30в ПКТП (отм.), поради което правилно този труд е определен от втора категория. Касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,