Решение № 14282 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 158/2014 г.

Решение № 14282 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 158/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Рай Транс" ЕООД, с ЕИК 110538009 срещу Решение № 578 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 467/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново (АСВТ), с което е отхвърлена жалбата на това дружество, срещу Ревизионен акт № 111102117/28.10.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Велико Търново, потвърден с Решение № 120/02.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"), сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - гр. Велико Търново и настоящият касатор е осъден да заплати на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново, разноски по делото в размер от 1652, 99 лв. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, предмет на контрол, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда за валидност на РА във връзка с наведените пред АСВТ доводи за издаването му при липса на мотиви. Оспорва възприетата от състава на АСВТ липса на реалност на спорните доставки с твърдения за необосноваността на този извод на представените по делото доказателства. Не са ценени доказателствата, представени на вещото лице при изготвяне на експертизата (представят се към касационната жалба), по причина, че същите не били представени по делото. Оспорва решението и в частта по отношение на РА, в частта по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което предявената жалба срещу спорния РА бъде уважена. Претендира направените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се представлява от редовно упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът директорът на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново представя писмен отговор на жалбата. Оспорва същата. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АСВТ е бил РА № 111102117 от 28.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 120 от 02.03.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново, в оспорените му части, потвърдени от решаващия орган с посоченото решение, с които е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер 37060,99 лв., във връзка с доставките от "Ди Ви Трейд 2003" ЕООД, "Арт Дизайн Консулт" ЕООД, "Сим Тел 1" ЕООД, "Ай Рохе България" ЕООД, "Пим Лайн" ЕООД, "Евротел" ЕООД, "Радиал СЖ" ЕООД и "Орбитекс Ко" ЕООД, следствие на което са установени допълнителни задължения за ДДС, ведно със съответните лихви, и по ЗКПО са определени допълнителни задължения за внасяне на корпоративен данък за 2008 г. и за 2010 г., ведно със съответните лихви и е намалена декларираната от лицето данъчна загуба за 2009 г. За да се произнесе съставът на АСВТ е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в съответствие с предложението, посочено от ревизиращия екип в ревизионния доклад и има необходимата форма. Неоснователно касаторът твърди, че съставът на АСВТ е направил неправилна преценка на РА във връзка с твърдяната нищожност поради липса на мотиви. Изводите на първоинстанционния съд за валидност на РА са правилни. Не е съобразено с фактическото положение твърдението на касатора за липса на мотиви в спорния РА. Видно от РА е, че съдържанието му съответства на изискванията на чл. 120, ал. 1 ДОПК. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Така изложени те дават възможност на съда да осъществи контрол за неговата законосъобразност. Като неразделна част от него се явява и ревизионния доклад, въз основа на който РА е издаден (чл. 120, ал. 2 ДОПК). След последователен и подробен анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на заключението на приетата ССЕ, първоинстанционният съд е достигнал до извод за неоснователност на жалбата, поради което е отхвърлил същата изцяло. При това обаче, съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила не е съобразил, че на вещото лице за всеки от доставчиците са представени документи, които не са приети по делото като доказателства, но са коментирани от него при изготвяне на заключението на ССЕ (стр. 5 - 20, 28 и 30 от заключението), което съдът е кредитирал: по отношение на доставката от "Радиал СЖ" ЕООД - представени на вещото лице фактури за предходни доставки; относно доставката от "Арт дизайн консулт" ЕООД - договор за реклама от 04.02.2008 г. и приложения към него; относно доставката на "ремонт на автомобил" от "Сим Тел 1" ЕООД - описаните от съда на стр. 5, абзац втори документи; относно останалите доставки от този доставчик и тези от "Ди Ви Трейд 2003" ЕООД, "Ай Рохе България" ЕООД, "Пим Лайн" ЕООД, "Евротел" ЕООД, и "Орбитекс Ко" ЕООД - товарителници и уведомителни писма. При разпита си в съдебното заседание, в което е прието заключението на експертизата, вещото лице е посочило, че товарителниците, уведомителното писмо за доплащане на услугите и фискалните бонове се намират в "счетоводството на фирмата, в архива" и са описани подробно от него, тъй като не са представени по време на ревизията. Съставът на АСВТ правилно е посочил, че така представените на вещото лице документи не следва да се коментират, тъй като не се намират в кориците на делото и не може непосредствено да се установи, че съдържанието им е именно това, описано от вещото лице. Въпреки това обаче, е коментирал товарителниците и уведомителните писма (стр. 8 и 9 от решението), без да са приобщени към доказателствата и без преди това да е изяснил твърденията на жалбоподателя във връзка с представянето на тези документи на експертизата с оглед установяване на релевантни за спора факти. Съдът не е съобразил, че в изпълнение на задължението си по чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК, е следвало да укаже на настоящия касатор необходимостта от представяне и приобщаване към делото на представените на вещото лице документи, респективно да му осигури процесуална възможност за това. Като не е направил това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на спора от фактическа страна. Това налага цялостната отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСВТ, предвид установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция въз основа на представени към касационната жалба документи. При новото разглеждане на делото следва да се изяснят твърденията на настоящия касатор във връзка с представянето на тези документи. Представените по делото към касационната жалба документи, намерили отражение в заключението на ССЕ, следва да бъдат обсъдени, както и да се дадат указания за представяне на тези, които също са коментирани от вещото лице, но не са сред така представените. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,